Нови биографични сведения за един от най-личните тревненски майстори - уста Генчо Новаков

До момента всички официални сведения за един от най-личните тревненски майстори – именит строител и още по-изкусен резбар - уста Генчо Новаков, по прякор – Малкия, сочат за година на рождението му – 1846. Първи за това съобщава арх. Георги Ненов, който се среща и разговаря с майстора през 1902 г. По-късно, през 1951 г., проф. Асен Василев посещава родното село на Г. Новаков и се среща с дъщеря му Тота Георгиева. Рождената година, която посочва и той, е същата. Според, проф. Василиев майсторът си отива от този свят през ноември 1912 г. в… София. Предполага се, че след като е разговарял с дъщеря му, тя му е съобщила тези сведения. И би следвало да са достоверни. По-нататък във времето, всички изследователи цитират същите биографични данни. Поради тази причина, не очаквах, че ще открия смъртния му акт в старите общински регистри по гражданско състояние на Тревненска градска община. И въпреки това, реших да потърся и там…

Оказа се, че в Регистъра за 1913 г., под № 26, фигурираше Смъртния акт на Генчо Новаков, родом от с. Генчовци, по онова време - Скорчанската община, Дряновска околия, Търновски окръг. Според въпросния документ, той е починал на 14 ноември 1913 г. в къщата си в с. Генчовци „на шест часа слет пладне“, на 75-годишна възраст, което ще рече, че е роден през 1838 г., а не през 1846 г. Тази нова датировка, която според генеалози, може и да не е твърде достоверна, предвид факта, че по онова време, малко хора са знаели точната година на рождението си, да не говорим за датата, все пак хвърля нова светлина върху някои спорни факти от творческата биография на майстора. И може да се приеме за по-достоверна от официално утвърдената, най-малкото, защото по време на един от най-ранните му известни градежи – този на църквата „Св. Архангел Михаил“ във великотърновското село Лесичери /1873 г./, той вече е бил самостоятелен майстор, както е видно и от кондиката на храма. Ако приемем факта, че уста Генчо Новаков е роден през 1846 г., то по онова време, той е бил едва 26-27-годишен. И изглежда малко вероятно да е бил вече самостоятелен майстор, не че не е имало и подобни изключения във времето, но са били твърде редки. Така например, неговият последен учител – уста Генчо Кънев е станал самостоятелен майстор, преди 30-та си година… В светлината на новите сведения от смъртния акт на уста Генчо Новаков, обаче, по време на строителството на Лесичерската църква, той вече е бил надхвърлил 30-те - възраст, достатъчна, според установените правила в еснафа, да е бил „препасан“ за майстор... Предвид сведенията, дадени от самия него в онова „интервю“ от 1902 г. обаче, вероятно доста по-късно е започнал самостоятелна практика, тъй като сам сочи строежа на Телеграфо-пощенската станция в Нова Загора за свой първи самостоятелен обект. За съжаление, липсват сведения, когато точно се е случило това. Според информацията в ОДА - Сливен, Пощенската телеграфна телефонна станция в Нова Загора е открита на 1 юни 1879 г. и първоначално се е помещавала в сградата на Общината, след това се е местила на много места. Кога е построена самостоятелната й сграда, не се знае…

Но да се върнем на Смъртния акт на уста Генчо Новаков. Освен разминаването в биографичните сведения, странно звучи и фактът, че по занятие е записан „земледелец“?!? Докато в интервюто си пред арх. Георги Ненов /1902 г./, майсторът споделя: „Земледелие занимавам слабо и да работя сам едва ли ще мога“…

Във въпросния документ не се споменават имената на родителите му, вече покойници, а само това на съпругата му – Рада, „без занятие“, също починала. Тя си отива от този свят през 1910 г. Не е ясно, къде по това време е била дъщеря му Тота, тъй като за смъртта на майстора, съобщават двама негови съседи – Георги Йовчев, дюлгерин, на 57 години и Георги Пенев, кираджия, на 62 години, който поради факта, че бил „неграмотен“, не е подписал документа и това е отбелязано в скоби…

Предвид данните от Смъртния акт на уста Генчо Новаков, със сигурност костите му почиват в запустялото гробище на родното му село, където преди време открих и надгробния паметник на брат му – Христо /1853-1934/…

Безкрайно тъжно е, че в това селско гробище са погребани и лични майстори от Устагенчовият род, там, по сведения на проф. А. Василиев, почиват и костите на уста Колю /Никола/ Касев – виден майстор строител и резбар… И макар, че техните градежи и красиви резбени творби са най-достолепния им паметник във вечността, със сигурност не заслужават подобна забрава…

 

Галина Иванова

Смъртният акт на Генчо Новаков

Втората страница от смъртния му акт

Уста Генчо Новаков - Малкия
Снимка: Цаньо Антонов, ОДА - Габрово

Надгробният паметник на брат му
Христо Новаков в гробището на с. Генчовци