Емлячен регистър за Трявна от 1869 г. Част I

Емлячните регистри са вид  данъчни документи, в които са регистрирани недвижимите имоти на населението. Терминът произлиза от турската дума „емляк” и означава данък върху  недвижим имот. По българските земи се водят от време на османското владичество и целят гарантиране на личната недвижима собственост. В тях е вписан вида на имота, неговата големина, оценка, местонахождение и стойността на данъчното задължение.

Настоящото съобщение представя Емлячен регистър за Трявна от 1869 г.  Той е с твърди корици и съдържа 112 стр. Постъпва в музея през 1977 г.  Предаден от Мара поп Златева. Тефтерът е разделен на две части. Първата е по-късна, именувана – „Регистър бидели” 1877 г., след което е вписан документа, обекта на настоящото съждение. Разменяната на годините, както и факта, че регистъра е воден от няколко души, има допълнителни вписвания и пропуснати номера, ме навежда н мисълта, че е преписван по-късно, по подобие на „Нюфус тефтера” от  (1846) 1848 г.  Това показва желанието на  тревненци да притежават на местно ниво наличната османска документация. Информацията в тефтера е разделена в 9 графи – съответно: име, място, където се намира имота, дюнюм, леха, номер, джинс мюлк (т.е. родовия имот), оценка, доход, вергия. 

Вписани са имената на 439 души мъже и жени – глави на домакинства, разделени по махали -  Горна, Средна, Долна и Качавунска, а имотите им са описани по улици и местности. Ако умножим средно по 5 души за всяко домакинство, то можем ориентировъчно да предположим, че населението в Трявна през 1869 г. е около 2195 души. През 1845 г., по данни от теметуат тефтер, населението наброява 1695 души. Според Нюфус Тефтера от 1846 (1848 г.) жителите му наброяват 1710 души, а в Годишника на Дунавския вилает за 1873 г. са записани 2550 души. Данните показват, че за посочения период от близо 30 години населението в селището нараства средно с 45 души на година. Географското местоположение на Трявна, добрите условия за живеене и данъчните облекчения са предпоставка за демографското му  разрастване. Това от своя страна дава и добри възможности за развитие  на занаятите и търговията. Част от жителите в регистъра са записани с дейностите си: дюлгер, халач, тюфекчия, гайтанджия, дори е вписана и една „хикимка” (народна лечителка, знахарка). Замогнали се финансово, тревненци имат самочувствието и сигурността да влагат парите си в закупуване на къщи и земеделски имоти не само на територията на Трявна, но и в околните колиби.

Видове имоти в регистъра

В Тефтера за записани: къща, воденица, тепавица, дюкян, фурна, нива, леха, бахча, тарла (лятна кошара за овце). Срещат се още  трънак, гора, бостан, харман, одая, бозалък (тревисто място), чаир (ливада), чаляляк (трънак), ташляк (каменисто място), саманлък (плевня). Някои жители притежават т.н. арса – т.е. място за строеж.   При двама души – поп Стоян Дечов в Долната махала е записана – гюл бахча, но не се уточнява колко е голяма. При даскал Кънчо Кесаров също се отбелязва наличието на гюл – 9 дюнюма, на стойност 7075 гроша. Вероятно причина, за да не се среща и в други хора наличието на розови насаждения е факта, че към 1829 г. тревненци ги изкореняват. Към 1866 г. се прави нов опит за възстановяване на розопроизводството, но към 1870 г. е окончателно преустановено. Имам известни предположения, че записания в регистъра „трънак” може би е именно изоставен или полуизкоренен розов масив. В тефтера е вписано и едно „кавине” на Богдан Рачов, което се намира на Саат мейдан – и до днес съществува като клуб на пенсионера до музей Старото школо.  Трябва да отбележа, че паралелно за един и същ вид имот се използват различни думи; трънак – чаляляк; бозалък – ливада. Причината за това е вписването на данните от различни хора.

Къщите на тревненци

От записаните в регистъра 439 души, с една къща са – 96 души, както следва: 47 къщи в Горна и Средна махала; 12 в Качавунска махала и 37 в Долната махала. Хора с къща и дюкян са 36, като по-голямата част са в Долната махала. Хората, притежаващи само една къщи с обработваема земя наброяват 39 души, които в по-голямата си част са жители на Горната и Качавунската махала.

Къщата с най-ниска стойност е 200 гроша в Качавунската махала, а  най–скъпо платената къща е оценена на 22 000 гр. в Средната махала. Средната стойност на една къща е малко над 4 000 гроша. Предполагам, че тези от тях, строени от именит майстор като Димитър Сергюв или друг от неговия ранг, повишават цената в оценката на имота, а също и данъка. Със сигурност тук можем да дадем няколко примера: къщите на търговците Никола Райков – 14 000 гроша, на Петър Калинчев – 10 000 гр.; домът на поп Кою Витанов възлиза на 10 000 гроша; къщата на Даскалови е оценена за 10 000 гр. Що се отнася до последната, вероятно не само  майсторлъка на строителите, но и украсата на къщата вдига оценката й; на т.н. Гайтанджи сокак се намира и къщата на майсторът – строител Генчо Кънев, тя оценена за 7 000 гроша. Най-личната къща в селището е строената от Никола Драгошинов къща на чорбаджи Христо Кънчев Йончев. Оценена за 22 000 гроша. За нея, той плаща 90 гр. данък. Всички останали къщи с над 10 000 гроша, плащат 40 гр. данък. Къщите с оценка до 5 000 гроша пазарна цена, дължат на хазната  20 гроша вергия. Всяко покачване на оценката на  къщата с 500 гр., покачва и данъка с 2 гр. 

Има хора, които  вписват по две и повече къщи. 13  от тях регистрират доход. По всяка вероятност става въпрос за отдаването им под наем. Наемите варират между 50 и 250 гр., в зависимост от оценката на къщата, т.е. не от местоположението, а от оценката и големината на къщата. Именно къща на стойност 8 500 регистрира доход 250 гр.

Дюкяни

Общо в селището за 1869 г. са регистрирани 271 дюкяна – търговски и занаятчийски. Близо 62% от всички къщи в селището притежават дюкяни. 57 са на пътя за Габрово (Габрово джаде), а 39 са на Саат мейдан (Площада с Часовниковата кула). Много от дюкяните на площада са подвижни дървени постройки и се използват във времето на пазарния ден. Тук на Площада се намират и дюкяните, чийто приходи отиват за църквата и нейните нужди. Средният доход, който декларират собствениците е 75 гроша, но дюкяните на стойност 500 и по-малко гроша НЕ декларират доходи. Към някои от тях са вписани и одаи, които вероятно са служили за сключване на търговски сделки или като складови помещения за стоката.

Воденици и тепавици

В Дунавския вилает за 1869 г. тези водни съоръжения наброяват 679, а за същата година в Трявна са регистрирани общо 18 воденици и тепавици. Те се намират във всички краища на селището – на Площада, в Долната махала, в м. Попски колиби, в Качавун дере – там където разбира се минава реката или вадите, която идват от Тепавиците и минават през града. Оценката им варира между 5 (данък 40 гр.) и 20 000 гроша, (данък 120 гр.) Броя на камъните, с които работи съоръжението определя големината, оценката, продуктивността на воденицата и данъка, който собственика заплаща.

Притежатели на воденици в Трявна са следните лица:

Поп Димо Алексов

Воденица /имот/ - 8000 гр. /оценка/; 800 гр. /доход/; 64 гр. /данък/; Лъките /място/;

Воденица /имот/; 20 000 гр. /оценка/, 120 гр. /данък/; Геркишница /място/.

Стоян Божков

Воденица –Тепавица - 16 000 гр. /оценка/; 1000 гр. /доход/; 104 гр. /данък/; Папас колиби /място/.

Кънчо Генков  

Воденица - 20 000 гр. /оценка/; 1500 гр. /доход/; 140 гр. /данък/; Габрово бахчалъга /място/.

Христо Никифоров

Воденица и тепавица - 20 000 гр. /оценка/; 1000 гр. /доход/; 120 гр. /данък/; Папас колиби /място/;

Воденица -  750 гр. /оценка/; (…) /доход/; 4 гр. /данък/; Блъснатото /място/. 

Христо Кънчев Йончев   

Воденица - 20 000 гр. /оценка/; 1200 гр. /доход/; 128 гр. /данък/; Торена ливада /място/;

Воденица – 10 000 гр. /оценка/; 800 гр. /доход/; 72 гр. /данък/; Х. поп Коювите воденици /място/.

Никола Райков

Воденица – 14 000 гр. /оценка/; 750 гр. /доход/; 86 гр. /данък/; Христо чорбаджи сокак /място/;

Воденица – 20 000 гр. /оценка/; 1000 гр. /доход/; 120 гр. /данък/; Хюкюмет джаде /място/.

Христо  Пенчо

Воденица -  8500 гр. /оценка/; 750 гр. /доход/; 64 гр. /данък/; Черновръх /място/.

Стойно Петров

Воденица - 10 000 гр. /оценка/; (…) /доход/; 72 гр. /данък/; Х. поп Коювите воденици /място/.

Даскал Илия Димитров   

Воденица - 7500 гр. /оценка/; 500 гр. /доход/; 50 гр. /данък/; Качавун дереси /място/.

Поп Кою Витанов

Воденица (?) /оценка/; (?) /доход/; 48.4 гр. /данък/; (?) /място/.

Йонку Радков

Воденица - 10 000 гр. /оценка/; 800 гр. /доход/; 72 гр. /данък/; В ливадите на х. поп Коювата воденица /място/.

Симеон Костадин    

Развалена воденица - 4000 гр. /оценка/; (…) /доход/; 14 гр. /данък/; Геркишница /място/.

Добри Тодор   

Воденица - 14 000 гр. /оценка/; 1000 гр. /доход/; 96 гр. /данък/; Цура сокая /място/.

Фурни

В Трявна са записани 6 фурни, разпределени по махали. Горна – 3 бр., Долна и Качавунска махала по една. В т.н. Киселко сокак, част от Средната махала, е вписана една развалена фурна. Две от фурните са притежание на чорбаджи Христо Кънчев Йончев – регистрирани като дюкян - фурна, третата е на Богдан Рачов – на Площада. Четвъртата - на Хюкюмет джаде (в долната махала) е била фурната на Димитър Тарлев.

Обработваема площ и имоти свързани със земеделието и скотовъдството

Обработваемата площ в тревненския регион не е голяма, но въпреки това, тревненци намират начин да използват за свои нужди всяко парче плодородна почва, върху която да отглеждат своята продукция. В цифри притежаваните земи изглеждат по следния начин: 325 бахчи, 190 ниви, 52 лехи, 173 чаира (пасище, ливада) и над 231 гори. Най-много са имотите им в м. „Геркишница” (част от дн. ул. „Стоянков дял” в района на Хлебозавода), м. „Плуговина” (между Трявна и с. Престой), м. „Крив дял” (в близост до м. „Плуговина”), м. „Лъките” (в посока кв. Стояновци) и м. „Новата гора” (в посока с. Койчевци, близо до Трявна). Имат също земи и гори в м. „Скоклюв дол” (близо до Тепавици) и в м. „Даев кладенец (по пътя за с. Белица преди разклона за с. Престой и с. Станчев хан). Част от земята задоволява личното стопанство, а излишъкът се изнася на пазара. По всичко личи, че местните балканджии се занимават със земеделие и отглеждане на добитък, а притежаваните гори, най-вероятно са свързани с упражняването и на основните им занаяти.  Факт е, че тревненци продават ябълки и сливи, но в регистъра не мога да отделя в каква част от имотите им се намират плодните дръвчета. Налични са само две градини, но не е ясно от какъв вид са те. Регистриран е един харман в Качавунската махала и един извън Трявна. Наличието на ливадите (чаир) - 188 на брой предполага и отглеждането на животни. Също с животновъдството са свързани и записаните лятни кошари (тарла) - 2 бр. и обори за добитък (яхър) - 2 бр. Тревненци притежават също и 11 хамбара (саманлък) за складиране на фураж за животни. В края на тефтера под заглавие „Парикинде” има вписвания за колиби Хитревци, Стояновци, Рашуви, Койчовци, Скорци. Тук са упоменати най-вероятно закупените земеделски площи и гори в землищата на упоменатите колиби. Записани са имената на 96 души, които притежават основно обработваема земя и гори. Вероятно става дума за хора, чийто основно жилище НЕ е в съответните колиби, където притежават само допълнителен имот. Пример за това посочвам Никола Райков, който притежава в колиби Стояновци – 5 дюнюма гора, а пък тримата братя - Христо, Стоян и Кънчо Минюви,  записват по 2 дюнюма нива в една и съща местност, вероятно поделен наследствен имот.

 

(Следва)

 

Ирина Димитрова

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 7, 2023 г.

Райковата къща
Източник: Британска библиотека, колекция ИЕФЕМ - БАН

Калинчевата къща преди 1981 г.
Източник: СМРЗИ - Трявна

Фасадата откъм двора на Витановата къща в
кв. Тепавиците /Трявна/,
публикувана в сборника "От ръката Тревненска", 1987 г.

Даскаловата къща, 1936 г., графика, худ. Петър Морозов
Източник: СМРЗИ - Трявна

Къщата на уста Генчо Кънев, строена през 1863 г.,
съборена през 1945 г.
Източник: ЦСВИ "Проф. Иван Дуйчев"

Къщата на чорбаджи Христо Йончев в Трявна, съборена през 1930 г.
Източник: ОДА - Габрово

Емлячен регистър за Трявна от 1869 г.
Източник: СМРЗИ - Трявна