Емлячен регистър за Трявна от 1869 г. Част II

Имотно състояние

Ако в средата на XIX в. средния годишен доход за Трявна е 491 гроша, а за богати се приемат 13 души с доходи над 1000 гроша, то в данните от Емлячния регистър се наблюдава разминаване с общата оценка на имотите и декларирания доход. Сравнение бихме могли да направим на двама тревненски чорбаджии, при които се наблюдава завишаване на дохода за 1869 г. спрямо регистрирания от 1845 г. При поп Димо Алексов за 1845 г. дохода е 1970 гроша, през 1869 г. той се увеличава на 2050 гр. При Христо Кънчев разликата възлиза от 1450 на 2250 гр. В Емлячния регистър някои тревненски чорбаджии декларират доходи единствено от воденици и тепавица. Чорбаджии Кънчо Генков - 1500 гр., Христо Никифоров (Даскалов) - 1500 гр., а Никола Райков – 1750 гр. Поради различното естество на двата сравнявани регистъра (Теметуат тефтер и Емлячен регистър) не е възможно да бъде направена коректна оценка на имотното състояние на тревненци. Според мен обаче в разглеждания поземлен документ има известна дискретност при регистрирането на имотите и печалбите от тях. За пример мога да посоча търговеца чорбаджи Минчо Генчев. Той описва в регистъра само къща и дюкян с приход 50 гр. В личният му търговски тефтер  обаче през 1870 г. той си е записал наличието на ниви, ливада, бахча, кория, воденица и др., които имоти не фигурират в настоящия документ.

Тук ще приведа няколко примера за имущественото притежание на някои тревненски фамилии:

Най-богат е чорбаджи Христо Кънчев Йончев. Неговите обработваеми земи са над 83 дюнюма, гора -  34 дюнюма и 15 ½ лехи. Общо стойността на имотите е 94 725 гр. Данък плаща 465.30 гр.

Никола Райков - Обща стойност на имотите - 62 260 гр., доход 1750 гр. Данъкът вергия възлиза на 314.80. Къщата му е оценена на 14 000 гроша.

Никифор Даскалов е от известната Даскалова фамилия. Къщата е 10 000 гр. Общо обработваема земя – 85 дюнюма, над 20 лехи, 13 дюнюма гора. Обща стойност на имотите 58 850 гр. Данък вергия плаща  293.60 гр.

Кънчо Генков – Общата стойност на имотите възлиза на 43.925 гр., а къщата му струва 10 000 гр. Бахчи има над 25 дюнюма. Притежава и три свободни места за строеж.

Цаню Райков притежава имоти над 47 000 гр. Има пет къщи на стойност 16 500 гроша. Обработваемата му земя е над 30 дюнюма и има над 50 дюнюма ливади. Парадоксално е, че същия този човек регистрира единствено 150 гр. доход от наем на къщи и дюкян.

Тревненските духовници също са една доста заможна прослойка от малкото общество. Техният брой се запазва, спрямо вписаните през 1845 г. в Теметуат дефтера. В Емлячния регистър вече са вписани синовете на някои от тях. Техният списък е следния:

1. Поп Димо Алексов

2. Поп Алекса поп Иван

3. Поп Йонко поп Никола

4. Поп Белчо Стоян

5. Поп Кою Витанов

6. Поп Стефан

7. Поп Димитър Кънчов

8. Поп Георги Радков

9. Поп Стоян Дечов.

Свещенослужителите притежават къщи на стойност между 6 000 и 14 000 гроша. Наред с това, декларират ниви, воденици, бахчи и  дюкяни, от които генерират допълнителни доходи. Само поп Димо Алексов има имоти на стойност 46 075 гр. Притежава над 67 дюнюма обработваема земя, а поп Кою Витанов - свещеник и резбар  не посочва никакъв доход, за разлика от 1845 г., когато записва 910 гр. Имотите му възлизат на над 13 000 гр., като само къщата му струва 10 000 гр. и е строена от уста Димитър Сергюв; поп Димитър Кънчов – един от най-изявените тревненски зографи, притежава  имоти на стойност – 21 425 гр., за които плаща данък 89.30 гр. Регистрира единствено 100 гроша от единия си дюкян. Обработваемата му земя е около 20 дюнюма, но горите, които притежава са около 30 дюнюма. Поп Стоян Дечев притежава имоти на стойност 27 650 гр. Интересно при него е наличието на гюлова бахча, от която към 1869 г. получава доходи, въпреки опита на тревненци да се изкоренят окончателно розовите насаждения и да се прекрати обработката и търговията на розови продукти.

Като цяло Емлячния регистър е още едно доказателство към тезата на Гергана Георгиева, според която тревненските свещеници се отличават с добро материално положение и годишни доходи. Техният среден годишен доход е 872 гроша, и е по-висок от дохода на свещениците в Габрово и Арбанаси. 

Улици

Селището има обособени две големи главни улици - „джаде”, които се намират в Горната и Долната част на града. Това са Габрово джаде и Хюкюмет джаде. Те обединяват около себе си множество малки улички (сокаци), които наброяват по няколко къщи. Улиците са именувани според характерен за мястото белег. Така например къщите и имотите, разположени на главния път за Габрово са т.н. Габрово джадеси; за къщите разположени на т.н. Христо сокая за маркер служи къщата на най-богатия жител – Христо Йончев; за къщите разположени в местността Попски колиби е ориентир  къщата на поп Кою Витанов. За тези, които се намират на т.н. Гайтанджи Иванчо сокая, ориентир е гайтанджйския дюкян на Иванчо Стоев. Имайки предвид, че съвременния градоустройствен план не спазва старото улично разпределение, по-долу давам условно и  ориентировъчно тяхното разположение.

Горна и Средна махала

Саат мейдан

Старият площад с Часовниковата кула; 4 /брой домакинства/къщи/ *

Габрово джаде        

Това е т.н. Старинна улица, след Гърбавия мост. Там са къщите на революционера - зограф Цаню Захариев, на поп Димитър Кънчев,  на Никифор Даскалов (Даскалова къща) и др.; 66 /брой домакинства/къщи/

Янтра сокая (сокак)

Вероятно това е уличката покрай реката след Гърбавия мост. Там се е намирала къщата на поп Георги Радков; 24 /брой домакинства/къщи/

Томчо сокая    

Там е била къщата на зографите Тодор Генков и Иванчо Кънчев. Намирала се е в района на площадчето срещу хотел „Зограф“, където е днес паметника на Владимир Зографов; 12 /брой домакинства/къщи/

Киселко сокак          

Започва от къщата на поп Йовчо към местността „Чучура”. Върви между м. „Калето” и „Блъснатото”; 22 /брой домакинства/къщи/

Кънчо Йончо сокак 

На тази улица е била къщата на поп Йонко поп Николов – внук на летописецът поп Йовчо. В Нюфус тефтера от 1846(48) г. в домакинството на поп Йовчо са записани синът му поп Никола и неговия внук Йонко.

На тази уличка се е намирала къщата на майсторът – кожухар Пенчо Армянов; 19 /брой домакинства/къщи/

Христо чорбаджи сокак  

На тази улица се е намирала къщата на чорбаджи Христо Кънчев Йончев, която е била на мястото на градинката пред дн. Община. В близост до нея, в посока полицията е била и къщата на чорбаджи Никола Чушков;   14 /брой домакинства/къщи/

Пазар сокак     

Района на Стария площад; 1 /брой домакинства/къщи/

Качавунска махала

Аралък сокак  

На тази улица са били къщите на зографите – Симеон Симеонов,  Цоню Симеонов, Досю Коев и др. В района на Качавунската махала; 4 /брой домакинства/къщи/

Долап сокая    

Тук е била разположена къщата на Кою Кънчев. На дувара на къщата се е намирала „Шарената чешма”, строена 1762 г. Съборена 1941 г.

На същата уличка е била и къщата на учителя Кънчо Кесаров; 8 /брой домакинства/къщи/

Качавун дереси       

Според Н. Чушков тази част на селището е продължение на юг от  Средната махала към дола, наречен „Качавунски”. Сред къщите тук е и домът  на даскал Илия Димитров; 50 /брой домакинства/къщи/

Хюкюмет  

Според мен е в района на парка срещу училище „П. Р. Славейков”, там, където е бил Конака; 10 /брой домакинства/къщи/

Попски колиби         

М. Тепавиците. Там е къщата на поп Кою Витанов; 4 /брой домакинства/къщи/

Долна махала

Хюкюмет джаде      

Започва от Средния мост. Първият вписан е Гайтанджи Иванчо Стоюв. Къщата му е била около днешния паметник на Ангел Кънчев. Тук се е намирала къщата и фурната на Димитър Тарлев; на Цаню Д. Пандурски; на поп Стоян Дечев на резбаря – строител Димитър Дойковчето; 75 /брой домакинства/къщи/

Цура (Джура) сокая          

26 /брой домакинства/къщи/

Гайтанджи сокак     

Днешната улица „Уста Генчо”. Тук се е намирала къщата на уста Генчо Кънев. Къщата е била в лявата страна на пътя. На същата улица е била къщата и дюкяна на мутафчията – Грозю Райков; 30 /брой домакинства/къщи/

Пандур сокак  

Къщата на Димитър Недялков Пандурски; 12 /брой домакинства/къщи/.

Част от жителите са записани със занаята им – дюлгер, халач, тюфекчи, гайтанджи, кираджии, говедар, а също и една хикимка.

В тефтера са вписани и хора с прозвище – Капти – т.е. цигани. Те наброяват 20 семейства. Притежават къщи и дюкяни. Само 5 от тях притежават само по една къща, а останалите имат къщи, дюкяни и бахчи. Знаем, че те се занимават с ковачество. Известни са фамилии Куловци/Колювци и Генковци – фамилии, които се срещат в регистъра. Средната стойност на къщите им е 3500 гроша. Най-скъпата възлиза на 8000 гроша и е притежание на Рачо Колю – кавач. Наред с къщата, той притежава два дюкяна, саманлък, бахча и ливади. Почти всички семейства декларират доходи от дюкяните си.

Тревненския Емлячен регистър дава добра база за проучване на различни аспекти от социално–икономическия живот в селището и неговия демографския облик за 70-те год. на XIX в. В него, Трявна се разгръща с цялостната си характеристика и с различните категории на своите жители. Къщите и имотите, които притежават говорят за диференцирането на тревненското общество и за оформилата се  прослойка от стопански елит, който е в основата на икономическото развитие на малкия балкански градец. Жителите му не се ограничават в практикуването само на една конкретна дейност, но използват всички възможности на Балкана за производство на селскостопанска продукция и отглеждането на добитък. Притежаването на гори, надвишава наличната им обработваема земя, а средно на всяка къща се падат по два дюкяна. Находчивият тревненец търси начини да се впише в общия елит на българското общество – и успява с ум, с трудолюбие и майсторлък.

 

 

Ирина Димитрова

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 7, 2023 г.

 

* В броя на къщите не влизат къщите на т.н. „капти“. Също така има и къщи, които са регистрирани към основния собственик на имота. Те също не са част от общата бройка.

Чорбаджи Христо Кънчев Йончев -
най-богатият тревненски чорбаджия
в средата на XIX век
Източник: ОДА - Габрово

Никола Райков
Източник: СМРЗИ - Трявна

Поп Алекса поп Иванов - Скевофилат
Източник: ОДА - Габрово

Поп Кою Витанов, худ. Мара Чорбаджийска
Източник: СМРЗИ - Трявна

Поп Димитър Кънчов
Източник: ЦДА

Емлячен регистър за Трявна от 1869 г.