За произхода на името „Трявна“

Името на Трявна е обект на различни предположения, някои от които са подробно изложени в труда на Иван Богданов, на база на изследванията на Васил Миков, Иван Батаклиев, Кънчо Пенчев, Руси Стойков. Тези хипотези в последствие са тиражирани и сред изследователите на Трявна. Те като цяло извеждат името на селището от нейното географско местоположение, природни особености и поминъка на населението й.

I. Според привържениците на старинния произход на селището, наименованието идва от наличието на данък „тревнина“, който бил събиран от населението за използването на пасищата. Застъпникът на тази теория, Руси Стойков, привежда като доказателство наличието на такъв данък, вписан във Виргинската грамота на Константин Асен, а наименованието било турски изговор на поменатия налог. Тук възниква въпросът кое е това население, което е било уседнало в района при липса на регистрирано селище и на кого то е плащало подобен данък? Освен това, ако и да е имало тук някакво население, то това са били мигриращи скотовъдци без постоянно местоживеене. Обширните пасища са добро място за временно усядане на пастири на големи стада, възползвайки се и от отдалечеността на землището от оживените пътища. Привържениците на тази теория, според мен, са повлияни от принципите на събиране на данъци от османската администрация в по-късно време, т.е. плащане за правото да се използват някакви блага.

II. Името е производно от „тръвна“, което носи значението на пчелен кошер. В миналото този район е бил благоприятно място за отглеждане на пчели. Поминъкът е бил добре развит в района, което се потвърждава от множеството документи за развитието на пчеларството в Трявна от времето на Възраждането и до днес. Освен това една от легендите за възникването на Трявна, е свързана с летните дворци на Асеневци и пръснатите из Балкана царски пчелини – наречени „тръвни“.

III. Юрдан Несторов извежда името „Трявна“ от келтски произход на думата „Трємъ“, което означава „покой“ – място за отдих. Според автора на теорията, тук са били местата за отдих и летните дворци на царете от Второто българско царство.

IV. Версията за името „Трявна“ отново се свързва с данъчни задължения през османския период. Привържениците й изказват становището, че е свързано с плащането на правото да се извършва паша на добитък, едва ли не като приемственост от предходния период и данъка за паша. Дори и да приемем, че османците биха преизползвали в своята данъчна политика и система налози, такава от Средновековното българско царство, то това само би потвърдило становището, че името Трявна се свързва с изобилието на добра паша за добитъка в региона.

V. Тезата за произхода на името, свързана с местоположението на селището, идва от латинското наименование „транс – вена“, в смисъл на „преминаване отвъд“. С това се визира географското разположение на селището и близостта му до проходите, които са връзката между северните и южни части на страната. Интересен е в тази връзка и разказът на Богомил Даскалов. В Записките си за историята на Трявна той казва, че тревненци наричат местата на юг от Стара планина “отвъд”, а на хората, които живеят там “отвъденци”. В случая обаче, много български селища се намират до проходи, но това не оказва значение в произхода на имената им.

VI. В едно писмо от Васил Аврамов до Христо Н. Даскалов през 1911 г., авторът на „Войната на България с Византия 1190 г.“, изказва предположението си, че средновековната крепост „Стринава“, се намира до Трявна и всъщност тя дава, макар и в съкратен вид, името Трявна. Отново и тук витаят легендите за наличието на дворци на българските царе от времето на Асеневци. Известно е, че тази крепост се намира в близост до Дряново, затова и тезата губи своята правдоподобност.

VII. Интересен е и един документ от 1852 г., изпратен от Никола Ефтимов Сапунов(ски) до тревненските общинари относно името на селището. Той ги уведомява:

„че според каквото съм известен… че селото Трявна се нарича Сеймен Кара Али…“ и обещава да изпрати документ в потвърждение на казаното.

VIII. Теорията, която според мен, е най-приемлива, е свързана с природните дадености и изобилието на трева в района, който е подходящ за скотовъдство. Затова считам, че името на Трявна, от „трева“, е най-близко до историческата истина. Васил Миков включва наименованието в категорията имена, при които има промяна на средните срички. В случая Трєвна от тревен. Подобни са наименованията на Габрово от габър, Сливен от слива и др.

 

 

Д-р Ирина Димитрова

Из книгата „Страници от историята на Трявна през Възраждането“, 2023 г.