Спомени за визитата на Херман Шкорпил в Трявна

През 1920 г., по покана на учителя-краевед Богомил Даскалов, в Трявна пристига председателя на Варненското археологическо дружество, Херман Шкорпил /Вацлав Херменгилд Шкорпил/ (1858 – 1923). Чех по произход, археолог и музеен деец, геолог, ботаник, архитект, библиотекар, създател (заедно с брат си Карел) на българската археологическа наука и музейно дело.

„В средата на август, в двора, у дома, влезе един странник, сух, слаб, не висок, с очила, които закриваха дълбоко проницателен поглед с ясни очи – пише Б. Даскалов. – Хамалин след него носеше едно куфарче. Не подозирах, че това е Шкорпил, понеже не бях го виждал. Когато при ръкуването ми, откри името си, аз се смутих:

- Да, Херминий Шкорпил – добави весело той, а не Карл, който Ви е бил учител в Търново, както мислех до този момент… Затова не ме познахте. Останах учуден и до сега не мога да си обясня, защо Херминий Шкорпил ме остави да ми не съобщи, че той не ми е бил учител /преди височайшата визита Б. Даскалов и Х. Шкорпил водят активна кореспонденция в продължение на почти година/. […] Х. Шкорпил дойде в Трявна съвсем безшумно; задържах го у дома си цели 15 дни, използвани от учения археолог в обиколки и проучвания, за които той беше си предварително начертал план. Аз го придружавах навред, с изключение на две негови екскурзии: до Балкана и до Габрово“.

Б. Даскалов води известния учен на хълмовете край Трявна - Калето, Блъснатото, обикалят Гърков дол /к. Тепавиците/, Качавунското дере, вр. Килимявката, могилата Малката килимявка, к. Джуровци /където се намирали следи от стар калдъръм в посока селата Милевци, Даев кладенец, Бърдени, под Елова могила/, могилата Аладжов хан, „рекичката Светушка“, пещерите „Змеюва дупка“ и „Пропастите“, Сечен камък, колиби Дупини /дн. Николаево/ и Дончевци и др.

По време на обиколката си Б. Даскалов и Х. Шкорпил, разговаряли с местни хора, от които научили и интересни предания и легенди. Така например, на вр. Килимявката срещнали едно овчарче, което им споделило, че чувало от дядо си това място да се наричало „Тарапаната“, т.е. тук били сечени монети. Самият Б. Даскалов споделил пред известния учен, че десетина години по-рано, в нива, в близост до „стария път“, била „изровена старовремска каска, нож и много кости“, които били „изпратени“ в Народния музей в София. Вероятно, става въпрос за т.н. „Русалски гробища“ в района на вр. Бедек, тъй като през 1926 г. по молба на Б. Даскалов, учителят Тотю Пенев от Бърдените, прави разкопки в тази местност, съгласно указанията на Даскалов, според инструкциите на Х. Шкорпил, и открил там „кости на големи хора, безпорядък, събрани в гробове“.

Известният чешки учен, предприел и обиколка в Балкана, за да проучи стари окопни съоръжения, „като граници на Първото и Второто Българско царство“, пише още Б. Даскалов. По време на тази обиколка, той гостувал на минния инженер И. Мечер, управител на чешка мина за каменни въглища. При завръщането си, Шкорпил „донесъл“ няколко клончета от вечно зелени храсти, които растели в изобилие в Тревненския балкан. Местните хора ги наричали „Балканска зеленика“, а Шкорпил, „определил научното им име“ - „Балкански лаври“. Листата на храста оставали зелени „зиме и лете“, а цветовете били „дребни, белички“. По молба на Х. Шкорпил, от Кръстец му били изпратени корени от въпросния храст, които били засадени на сенчести места в „Приморската градина“ във Варна.

След обиколката си в Тревненско, известния чешки учен, изнесъл „сказка“ пред тревненци, на тема: „Находка на Цар Борисовия печат във Варненско и основаване на Археологическо дружество в Трявна“, която се радвала на огромен успех и посещаемост. Тревненци с ентусиазъм възприели идеята за основаването на подобно дружество в града, както и „музей на пластическите изкуства“. „Но това решение си остана само желание – пише Б. Даскалов. – Две-три години по-сетне се откри музейната сбирка при Държавното столарско училище“.

На следващия ден Х. Шкорпил заминал за Килифарския манастир, придружен от своя домакин от Трявна, а след това Даскалов го съпроводил до Дряново, където двамата се разделили. Три дни по-късно, Б. Даскалов получил писмо от Х. Шкорпил, който изказвал своето възхищение от времето, прекарано в Трявна. А три години по-късно известният учен-археолог, си отишъл от този свят. Б. Даскалов не споменава дали някаква част от проучванията му по време на „Тревненската експедиция“, е била обнародвана в научен труд или статия. Припомняйки „неговите членства“ в ред европейски археологически дружества, десетки научни трудове на немски и чешки, трудовете му върху българската археология, заедно с брат му Карел, в продължение на повече от 25 години, той отбелязва:

 

 

„Чак след смъртта на Херминий Шкорпил можа да се разбере каква величана е представлявала тая личност, скрита под най-скромна, непретенциозна външност“.

 

 

Подготви

Галина Иванова

* Снимка: Братята Херман и Карел Шкорпил

Източник: РИМ - Варна