Как се „събира“, пази и увековечава паметта за миналото…

Трявна дължи много на своите изследователи – историци, архитекти, изкуствоведи, художници, резбари, краеведи. Благодарение на тях до нас достигат безценни късчета памет от нейното достолепно минало. Днес ще споделя някои впечатления на проф. Асен Василиев - един от най-сериозните изследователи на Тревненската художествена школа с трите й направления – дюлгерство, резбарство и иконопис, чийто сведения често цитирам в публикациите си. Някои от тях, предвид дистанцията на времето, в което се случват въпросните проучвания, биват опровергани, други запазват своята достоверност. По-важна обаче е следата – данните, фактите, които и до днес са отправна точка за много изследователи на най-старата художествена школа у нас - Тревненската… Донякъде му завиждам, разбира се – благородно, за възможността да съпреживее магията на общението с живите, по онова време, потомци на старите майстори, да надникне в ателиетата на последните следовници на Школата, да броди из десетките ни селца с обич и мисъл за бъдните поколения и да „събира“ житието и усталъка на цяла плеяда лични тревненци…

„В тези дни всички ние изживяваме паметни моменти – споделя проф. А. Василиев на научната конференция, посветена на Тревненската художествена школа и нейното изучаване през октомври 1980 г. – Тук, в тази зала, се слага началото на голяма национална акция. Призовани сме да чествуваме Тревненската художествена школа. Това е едно явление, което ще остане да се помни дълго. Ще бъдат зарегистрирани много нови факти: тази катедра ще запомни много изказвания – плодоносни и забележителни, и в резултат на всичко това навярно ще бъде подготвено и специално издание *. Казаха се толкова много нови неща, толкова необходими и полезни неща, които смятам, правят чест не само на Габрово, не само на Тревненско, но изобщо на българското изкуство и на българската култура. Ще ми позволите с няколко думи да кажа и аз нещо за своите търсения в тази област. Имаше навремето си един тревненец, син на известния Уста Генчо – Стария, майстор, който на времето насочи нашето внимание към Тревненската школа /Бел. Г. Иванова – става въпрос за Дабко Устагенчов/. Но преди това имаше един забележителен гражданин, който се наричаше Иван Чушков /Бел. Г. Иванова – става въпрос за сина на Иван Чушков - Никола/. През 1928 г. в сп. „Духовна култура“ той печата статия, която бе основен камък за по-нататъшните изследвания на Тревненската художествена школа. Аз още тогава я ползувах, но едва в 1938 г. можах да дойда в Трявна и да се занимая вече пряко с тревненското изкуство, и то не само в града, не само в Тревненско и Търновско, а и в целия този район. Помня, беше края на 1938 г., декември, аз дойдох за първи път в Трявна и останах дълго време. Още на другата сутрин, след пристигането ми, се срещнах с Никола Чушков. Благодарение на него обходих всички живи тогавашни наследници на старите зографи, от които почти никой не беше останал. Човек, който пряко да работи тогава в иконописното изкуство, вече нямаше… И така, от къща на къща, от баба при баба, от човек на човек, се събра много богат материал. На два пъти ни се наложи да ходим на гробищата, защото старите жени, които посещавахме, не помнеха кога са умрели бащите им, а на паметниците всичко беше написано. Отивахме с Чушков на гробищата, за да установим датите на смъртта. В Трявна постепенно аз вниквах в нещо много голямо. Това „много голямо“ беше Тревненската художествена школа. След това години наред, мога да Ви кажа, десетки години, аз посещавах Трявна. Много добър приятел, помощник и придружвач ми беше Цаньо Антонов, също заслужил човек в Трявна, с когото обхождахме старите къщи. В къщата на Никола Станчев, попаднах на албум. Един семеен албум. Ние вече изоставихме този обичай да си правим семейни албуми и то в един внушителен по външност, обем и подвързия вид. Та този албум беше едно съкровище. В тази стара къща ми направиха впечатление пердетата на прозорците, защото под тях се криеше някакво изображение. Когато ги повдигнах, видях един портрет. „Този портрет е на баба ми Дуна, от Христо Цокьов“ – ми обясни Никола. „Какво търси – викам, тук?!“. „Ами той стои за спомен“. Сега вече стои „за спомен“ в Националната галерия.

Нескончаеми бяха случаите, при които се сблъсквах с произведенията на Тревненската художествена школа. Практикувах и друго. Отивах в някое село, в Плачковци, например, вземах стая под наем, оставах седмица, десетина дни и обикалях всички околни села. Успявах да събера много полезни материали… Аз не се въздържам да правя това и сега…“.

Епохалният труд на проф. Асен Василиев – „Български възрожденски майстори“ /1965 г./ и до днес е отправна точка за бъдещи проучвания на изследователите. А съхраненият му огромен архив, богат на сведения, документи, снимков материал, е може би най-значимият му принос не само за летописа на Трявна. Благодарение на издирвателската му дейност до наши дни са запазени и много ценни предметни находки, инструментариум и образци на различните художествени школи у нас. Идентифицирани са стотици архитектурни градежи, икони, резби. А паметта за достолепните им ваятели е жива и ожида своите бъдещи, сърцати изследователи, които да досъберат парченцата от житейския и творчески пъзел на старите майстори. Ожида и нашата обич, грижа и отговорност за завещаното ни от тях културно наследство…

 

Галина Иванова

 

* Специалното издание, за което говори проф. Василиев, излиза пет години по-късно под формата на сборник с част от докладите от въпросната конференция и носи заглавието „Тревненска художествена школа“. Редактор е проф. д-р Атанас Божков

Проф. Асен Василиев и баба Неда, по мъж - Станчева,
на път за с. Генчовци, май 1945 г.
Баба Неда е дъщеря на майстора –
строител и резбар Недялко Ганчев /1864-1908/,
племенник на уста Генчо Кънев по бащина линия
Архив: ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“

Портрет на Дуна Стойчева /1877 г./,
худ. Христо Цокев
Архив: Анелия Желязкова