„Фитофолклорът“ на тревненци

Преди 46 години под ръководството на арх. Рашко Робев, група студенти, проучват цялото градинско-парково наследство в Трявна, от епохата на Възраждането, и „заснемат“ архитектурно-паркоустройствено по-характерните и типични дворове в града. Няма да се спирам детайлно на доклада от изследването, изнесен на научната конференция, посветена на Тревненската художествена школа и нейното изучаване, проведена през 1980 г. Ще спомена само онези обобщения и изводи, които се отнасят до цветната украса на дворните пространства, така обичана и характерна за Трявна, но днес, като че ли позагубила своята традиционност и колорит.

„За да подсили преградното въздействие на стени и пармаклъци /огради, стобори/ и оформи „стените“ на двора, тревненецът прилага храстовата растителност – в старо време чемшира, а в по-ново – редица местни видове, като: дрянове, калини, лески, люляци, чашкодрени и пр.“ – отбелязва арх. Робев. В началото на 80-те години на миналия век се „появяват“ и някои чужди на средата храсти - спирея, будлея, дойция и др. На особена почит в градините на тревненци се „радва“ бръшлянът /един от символите на Трявна/, различните повети, дивата лоза, както и някои по-нови – клематиси, текома, глициния и др. При подбора на цветната украса в градината, тревненки предпочитат „топлите“ багри, „групирани в цветни лехи или в саксии пред зидове, цокли, по чардаци и подпрозоречни дъски“. Интересното е, че всяко цвете има свое „тревненско“ наименование, предавано от поколение на поколение. „Много често то отразява някои декоративни качества, багри, време на цъфтеж, или носи името на селището, откъдето е донесено за първи път /напр. кларкията, наричана в Трявна „габровче“/“ – пише арх. Робев. Между „истински тревненските“ цветя се сочат: „бирбоя“ /астрите/, „букета“ /флоксовете/, „габровчето“ /кларкиите/, „белият кремък“ /лилиумите/, „синият кремък“ /ирисите/, „латинченото мушкато“ /пеларгониумите/, „московчето“ /циниите/, „ралицата“ /делфиниумите/, „чурчулюша“ /фуксиите/, „ширбоя“ /матиолите/ и пр. През последните години особено голямо разпространение намират и големите, едри и разнообразно обагрени цветове на бегониите – предимно бегония и тубероза.

„Цялото прилагано в дворовете растително богатство, което и до днес придава характер на неповторимост на тревненските дворове, трябва да се използва както при съвременното градинско-парково строителство в града, за да се запази характерът на неговото озеленяване, така и като „истински тревненски“ мотиви и елементи за претворяване в художествените занаяти и цялостното творчество на Тревненската художествена школа“, заключава арх. Робев.

В този дух на мисли, се сещам за една статия на Вера Христова /„Музеят в мен“/ от 2013 г., в която тя пресподеля една интересна идея, която би било чудесно да се реализира в Трявна.

„Всеизвестно е, че в „Изворът на Белоногата“ Петко Славейковата героиня Гергана е споменала 20 имена на цветя, от които само в градинката си – 13 – пише Вера. - В това описание ясно се разпознава уредът и скопосът на тревненката. Би могло, ако не всички, поне по-голямата част от тези цветя да бъдат засадени и отглеждани в градината на Славейковата къща. Така ще имаме една атракция – „Градинката на Гергана“, което ще подсилва интересът към тази къща. Ако се притури и още нещо – семенцата от тези цветя да се събират и по желание да се продават, макар на символични цени /както струва ми се, имаше нещо подобно в случая, за който прочетох някъде/, ще бъде още по-добре“.

 

Подготви

Галина Иванова

Изглед към Часовниковата кула

Бръшлянът - вечно зеленият символ на Трявна

Дворът на Даскаловата къща в Трявна

Дворът на Райковата къща в Трявна

Дворът на Славейковата къща в Трявна

Старото школо в Трявна