Орнамент и символика в дърворезбите на Поп Кою Витанов

Поп Кою Витанов е роден през 1821 година в град Трявна и произлиза от известната фамилия Витановци. Този род идва от колиби Витанчетата /дн. Коевци/. Неговите прадеди са се занимавали с резбарство и зографство, както и са имали добро религиозно възпитание. Малкият Кою Витанов първоначално се обучава в килийното училище в родния си град, а след това при Неофит Рилски в Габровското училище. През 1841 година е ръкоположен за свещеник, а по-късно е архимандрит – протосингел на Иларион Макариополски. Резбарският занаят научава от своя баща.

Известните произведения на поп Кою Витанов са резбата в църквата „Успение Богородично“ в село Енчовци, Тревненско, архиерейският трон и царските двери в църквата „Св. Арх. Михаил“ в град Трявна. Също така резбарят работи в църквата „Св. Прор. Илия“ в Севлиево, заедно с майсторите от с. Ново село, Троянско.

Феликс Каниц, който посещава дома на майстора – свещеник в местността „Тепавиците“ до Трявна, го описва като една своеобразна идилия. Запитвайки го от кого се учи и заимства своите образи в произведенията си, поп Кою отговаря, че се ръководи от резбите на баща си, променяйки своя стил, а се надява един ден неговият син да твори още по-добре.

За безспорната дарба на резбаря говори изящно направеният архиерейски трон в църквата „Св. Арх. Михаил“ в Трявна. Забелязва се безупречната техника на изработка и характерен художествен вкус, с типичната барокова стилизация на елементите.

Според проучванията, влиянията на западните стилове у нас, са пренесени от Румъния. Тревненските резбари ги донасят, след като са изпълнявали поръчки във Влашко.

Владишкият трон в църквата „Св. Арх. Михаил“ има стегната архитектурна форма, но въздействаща монументално. Самият архиерейски трон е със самостоятелна, художествено издържана конструкция, декорирана в духа на иконостасната дърворезба. Тронът се използва от архиерея в определени моменти от богослужението, за да седи на него, напомняйки за Великия архиерей Иисус Христос. Изобразяването на купол или корона като завършек на трона, подчертава Неговата слава.

Куполът на архиерейския трон в тревненската църква е направен от няколко вертикално сглобени части, като са използвани струговани елементи за връзките с множеството ажурно изрязани растителни орнаменти. Сред преобладаващото разнообразие на цветя и растителни мотиви в композицията на купола на трона, орнаментиката се обогатява с почти триизмерни изображения на птици, симетрично поставени една срещу друга в лявата и дясната страна. Също така фигури на птици са разположени по колонките на най-горната част на купола, стъпили върху растителен елемент и държащи в човката си грозд. В моделираните птици е потърсена органична връзка с растителните мотиви. Те са хванали с човките си листата, като по този начин е показано единството в природата. В горната част на трона симетрично са поставени две кръгли по обем вази с цветя, с наподобяващи натурата форми, заимствани от декорацията и западните стилове. Виждат се триизмерни рози и камбанки.

В двете странични части на балдахина на трона са изобразени симетрично еднакви ажурни композиции с развиващи се растителни форми, в горните си части завършващи с птици. Като структура и характер животинските фигури повтарят тези от короната на трона, само че са с по-големи размери. Те имат издължено тяло, дълга човка, дълги криле и опашка, наподобяващи феникс. Тази птица символизира възкресението и вечния живот, каквато е основната идея за смисъла на иконостаса. Някои изследователи оприличават птиците на авлиги, затова се явяват като естествен завършек на композициите от растителни орнаменти. Използваните флорални мотиви са от стилизирани акантови листа, често интерпретирани в скулптурните произведения на Древна Гърция като символ на безсмъртието. Други растителни мотиви, които се наблюдават в резбените елементи на архиерейския трон, са дъбов лист, чиято символика е свързана с Христос, както и розата, а палметата е олицетворение на Рая.

В дърворезбите на поп Кою Витанов преобладават цветята и птиците като пластични мотиви в орнаменталната система, характерна за майсторите на Тревненската школа. Техните произведения доказват, „че родовата приемственост се оказва една своеобразна школа, в която определени мотиви и композиции биват доразвивани и усъвършенствани“. Така цели, разработени вече решения, са били използвани в дърворезбените творби на различни църкви. Характерен пример е пластичната декорация от двете странични пана на архиерейския трон в църквата „Св. Арх. Михаил“ в Трявна, които се повтарят в трона на църквата „Св. Успение Богородично“ в с. Енчовци. Изобразеният „рог на изобилие“ от централносиметрична растителна композиция е еднакво разработен и в двата трона, като са сменени местата на птиците и са доразвити или заменени някои растителни мотиви. Този елемент също така, по начин на изграждане, наподобява Дървото на живота по това, че в горната си част композицията завършва с птици, кацнали на растителните форми. По този начин логиката на развитие на паната с цялата симетрия и построяване, допълва идеята за Световното дърво.

Архиерейският трон завършва в долната си част с триизмерно изображение на лъвове, симетрично поставени от двете му страни. Те са изобразени с леко отворена уста и очи, гледащи напред. Освен пазител, лъвът е символ отново на Христос и Възкресението.

Владишкият трон в църквата в село Енчовци наподобява конструкцията и композиционното изграждане на този в тревненската църква „Св. Арх. Михаил“. Подборът на растителни мотиви и птици е почти един и същ, но тревненският трон е по-пищен и разнообразен като форми.

Същото се отнася и за царските двери на иконостасите в двете църкви. Формата на тревненските олтарни врати в голямата си част има една установена схема на композиране с две пластично изрязани лизени – една средна отвесна и друга хоризонтална, която се кръстосва с нея. Царските двери в църквата „Св. Арх. Михаил“ имат много по-богата и разнообразна орнаментална система и композиция. Въпреки, че си приличат, дверите на иконостасите в двете църкви – в Трявна, и в с. Енчовци, които са правени от поп Кою Витанов, имат някои разлики. Резбарят се е опитал да разнообрази начина на пластично изграждане. В Енчовци се вижда една по-спокойна и не толкова наситена с орнаменти композиция, докато олтарните врати на църквата в Трявна, имат по-разнообразна орнаментика и символика.

И в двата храма царските двери имат еднакво конструктивно изграждане, като в горната част резбата е ажурна. Светите двери символично представят входа на Царството Божие – небесните врати, а изобразяването на Благовещението открива на вярващия достъпа до него. В горната част в медальони са изобразени пророците Давид и Соломон, тъй като Давид е първообраз на въплъщението на Иисус Христос, а Соломон е пророкувал идването на Месията.

В най-долната част на царските двери от тревненската църква започва композиция с две птици, симетрично застанали с позите си около кръгъл медальон с произлизащи от него гирлянди. Фигурите им са подобни на тези от архиерейския трон, с дълги опашки и крила, както и с качулки на главите. Тяхното изображение се повтаря по-нагоре над рисуваните икони, където държат с човките си корона, и също така най-отгоре, придържащи кръста в медальона /рипидата/ на вратите. Короната подчертава царската природа на Божия Син, както и входа към Небесното царство.

Растителните орнаменти на втория ред от долу нагоре започват с извити глави на змейове, симетрично разположени една срещу друга. Това влечуго носи символика на пазител, но има и противоположно значение – на дявол, антихрист. Най-отгоре, в ажурната част на вратата, змиеподобното животно обрамчва цялата композиция. Люспестото му тяло наподобява това на змията, като по него са преплетени растителни орнаменти и чепки грозде. Лозата и гроздът олицетворяват плодовете на вярата. Христос казва: „Аз съм истинската лоза и моят Отец е лозарят“ /Йоан 15:1/

Освен това в долната си част флоралните мотиви включват и плод на нар, който също е символ на духовния плод и Църквата. В тази част растителната орнаментика е много богата със своите извивки и форми от акантови листа, цветя и спираловидни елементи. Тази претрупаност следва и по хоризонталните и вертикалните лизени, изрязана е и роза, като символ на любовта и Страстите Христови.

В най-горната ажурна част на царските двери продължава богатството на преплетени форми и орнаменти. Вписани са и палметите, подчертаващи символиката на Рая.

По-спокойна и не толкова претоварена с елементи е композицията на олтарните врати на поп Кою Витанов в иконостаса на църквата в село Енчовци. В долната си част акантовите листа и цветята следват спираловидната логика на извивките. Те служат за рамка на двата рисувани медальона на Благовещение. Съвсем изчистени и схематични са орнаментите на лизените, имащи изцяло декоративна функция. Интерес представляват и формата на телата на змейовете, които обрамчват композицията от растения в най-горната част на дверите.

Другото голямо произведение на поп Кою Витанов е иконостасът в църквата в село Енчовци. Там дърворезбата е концентрирана главно в горната част над иконните табли, лозницата и венчилката. Най-интересен завършек придава ажурната част на композицията под Разпятието, където са разположени три вази с цветя. Средната е най-голяма и е почти триизмерно изградена. Розите, клоните и акантовите листа, които излизат от нея, са много разнообразни като движение и богатство на извивките. В страничните две вази е използвана палмета за основа, върху която са разположени трите цветчета.

Вазата с цветя се оказва един често интерпретиран мотив от поп Кою Витанов. Открива се не само в иконостаса, но и на няколко места в архиерейските тронове, които той е изработил. Богатата орнаментика в неговите дърворезби е свързана с идеята и иконографската програма на иконостаса, както и с мебелите за църковното служение. Разнообразието в използването на флорални и зооморфни мотиви показва задълбоченото им изследване в природата. От друга страна, се вижда майсторската изработка на дърворезбата, която на места следва едни по-барокови извивки и стилизация на формата. По този начин си проличава стремежът на резбаря да придаде по-голяма пищност и многообразие на своите творби. Освен отлично умение за работа поп Кою Витанов показва и задълбочено познание на библейската символика, което се наблюдава в конкретните орнаментални акценти в неговите произведения.

 

Вероника Якимова

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 7, 2023 г.

Владишкият трон в
църквата "Св. Архангел Михаил" в Трявна
Снимка: Димитър Сотиров

Владишкият трон в
църквата "Св. Архангел Михаил" в Трявна
Снимка: Димитър Сотиров

Страницата на Владишкия трон в
църквата "Св. Архангел Михаил" в Трявна
Снимка: Димитър Сотиров

Фрагмент от богатата и изкусна резба на
Владишкия трон в църквата "Св. Архангел Михаил" в Трявна
Снимка: Димитър Сотиров

Олтарните двери на иконостаса в
църквата "Св. Архангел Михаил" в Трявна
Снимка: ИЛ към БАН

Владишкият трон в
църквата "Св. Успение Богородично" в
с. Енчовци
Снимка:
"Тревненска художествена школа",
Атанас Божков

Част от иконостаса с олтарните двери на църквата в с. Енчовци
Снимка: "Тревненска художествена школа", Атанас Божков

Детайл от олтарните двери на църквата в с. Енчовци
Снимка: "Тревненското резбарско изкуство", Димитър Друмев

Долната част на олтарните двери в църквата в с. Енчовци
Снимка: "Тревненското резбарско изкуство", Димитър Друмев

Портрет на Поп Кою Витанов
худ. Мара Чорбаджийска, 1960 г.
Снимка: "Зографи от Трявна", Люба Цанева