„Хем дей то да си гуйдар, и дей да си даскал“…

На днешния най-български празник, помествам някои исторически сведения и спомени на Димо Казасов за развитието на просветното дело и културата в Трявна. В тях, съвсем обяснимо, се споменават и заслугите на даскал Петко Р. Славейков, който пристига за учител в Трявна през 1849 г. По спомените на самия Славейков, това се случва след безуспешния му опит да се глави за даскал в едно търновско село. Уви, историята, цитирана от Д. Казасов, е твърде актуална и в наши дни. Затова, не случайно акцентирам на нея. Все още у нас науката, знанието, културата,  не са сред приоритетите на държавата, което, както е знайно, обрича на гибел и крах не само настоящето, но и бъдещето. Светлите ни бъднини, все още се мержелеят на хоризонта, а онова „дей то да си гуйдар, и дей да си даскал“ – емблематичната фраза, с която селските чорбаджии от онова търновското село, скрояват „мярката“ на просветата въобще, е симптоматична и в наши дни, колкото и да ни убеждават в противното. Фактите и резултатите са налице. Дереджето на образователната ни машина – също. Малцина са будните, просветените, сърцатите, вдъхновените - и сред днешните учители, преподаватели, и сред учениците и студентите. За чиновниците по министерствата няма смисъл да споменавам. Там е тотален крах и падение, и вече берем плодовете на всевъзможните експерименти с родното образование, което би следвало да е пръв приоритет на държавата, наред с науката и културата… Не знам дали ще доживеем „светлите бъднини“, но вярвам, че „мощната просвета“ е единственият ни изход и спасение за съдбините ни, и за падналата ни народност…

 

Когато през 1835 г. Неофит Бозвели открил първото новобългарско училище в Габрово, тревненските чорбаджии, които били в съревнование с габровските, взели почина да основат такова училище и в Трявна. Букурещките търговци Петър Сапунов и Никола Стоянов Тревнала внесли: Сапунов – 18 225 гроша и 800 български евангелия, и Никола Стоянов – 31 032 гроша. Сумата, заедно с откритата народна подписка бързо нараснала и през 1836 г. започнало изграждането на училището. Един писмен документ от тая епоха гласи: „Да се знае кугату развалиха калето за школото 1836 г. юли 15 ден“. Над града има една височина, която и досега се нарича „Калето“ – на нея имало кула за отбрана от кърджалиите. Аз помня основите й в тогавашните гробища. Тая кула е била разрушена, за да се използуват камъните й за училищната сграда.

През 1837 г. училището се открило в новопостроената сграда, чийто размер дори и за днешно време е значителен /Бел. Г. Иванова - става въпрос за сградата, в която днес се помещава музей „Старото школо“/. Тя представлява голям правоъгълник, дълъг 32 метра и широк 25 метра. Зидовете на училището затварят голям двор, в който се влиза чрез дебела желязна врата, която заедно с високите каменни основи превръща сградата в крепост.

Учебните стаи на брой 18 бяха разположени на втория етаж. За тях водеше дълъг, открит към двора коридор. Под него търговците, които идваха на сборове и пазари, подслоняваха конете и стоката си.

В партерния каменен етаж бяха разположени доходните дюкяни на училището. Над вадата, там където тя течеше през южната част на площада, имаше също така доходни училищни дюкяни, които към 1897 г. бяха разрушени. През време на сбора, който траеше две седмици след Архангеловден, учебните занятия се преустановяваха и училищните стаи служеха за пренощуване на търговците и посетителите на събора. В северната част на площада, прилепено до училището, имаше и малко кафене – единствено в града, посещавано преимуществено от тревненската интелигенция, а до него имаше фурна с училищна стая над нея.

През 1849 г. Петко Рачов Славейков постъпил учител в Трявна. Тук заварил запазени много от методите на килийното обучение, които с присъщата му упоритост успял да премахне. По тъй наречената ланкастерска взаимна метода преподавал граматика, аритметика, география, обща българска история, а по-късно – рисуване, пеене и гимнастика. Той премахнал и физическите наказания – фалангата, камшика, опозорителните дъски, букаите, черненето и др. Дотогава, а и дълго след него, учителите са практикували и следните наказания: стоене прав с увиснал пън на врата, биене с пръчка по ръцете, краката и задника, поставяне на колене с царевични зърна под коленете, чернене на лицето, плюене в лицето, стоене с отворена уста, подпряна с клечка между челюстите, затваряне в „тъмницата“, бой по петите, притиснати от фалангата и др.

В Трявна учех от второ до четвърто отделение. И тогава /1893-1896 г./ се практикуваха следните, наследени от килийното училище наказания: прав до стената, изпъждане от училищната стая, поставяне на колене, бой с пръчка по ръцете и задника, дърпане на ушите, плесници по страните, оставяне в училище без обед.

В Трявна имаше две основни училища – мъжко и девическо, и две трикласни училища – мъжко и девическо. Първото девическо училище било открито още през 1855 г. в солидна сграда, запазена и досега, построена от известния майстор уста Генчо, с дарение на тревненеца Станчо Даскалов *. Тя има 4 учебни стаи в долния етаж и 5 в горния. При долната черква „Св. Георги“ се издигаше едноетажна солидна сграда на мъжкото трикласно училище. Тя през 1923 г. беше съборена **.

Заслужава да се отбележи, че през епохата на турското робство учителите в Трявна били сравнително добре подбирани и получавали прилична заплата. Заплатата на Петко Р. Славейков през 1849 г. била 3500 гроша годишно ***. Дядо Славейков разказва, че преди това се случило следното в едно търновско село:

„Чорбаджията стори да ме попита колко бих им взел за през зимата да им уча децата. Хиляда гроша, рекох аз, и да ме хранят. Че много искаш, ми каза той. Ний за цяло ляту – прибави друг от чорбаджийските мекерета – плащаме на гуйдарю да ни пасе гуедата и пак не му даваме повече от двестя гроша, хем дей то да си гуйдар, и дей да си даскал. Гуйдарят ходи целу лету да се пече на слънцето, тича подир гуедата, дъждо гу иди понякуга, а ти ша сидиш у килията на сянка, няма дъжд, няма вятър. Колку ша ни земеш ти нам за зимъс, а то лятос куго ша учиш? – повтори чорбаджията. Аз бях готов да пристана, колкото ми дадат, но попът в селото, тъкмящ да настани сина си за даскал, се намеси и каза: „Трябва да се скажи на владиката да се спраши какво он жа кажи“.

Тези думи прокуждат у Славейков надеждата да се настани в селото и той се завръща в Търново.

През 1891 г. в Трявна имаше забавачница. Тя се намираше в обширния двор на една частна къща, южно от площада. Обучаваше ни учителката Райна Витанова. Дали е имало през тая година и другаде забавачница не зная, но статистиката отбелязва, че през 1915/1916 г. в страната е имало само 4 забавачници.

През 1893 г. нашето второ отделение се обучаваше в една стая, находяща се в двора на черквата „Св. Архангел“. Наш учител беше Тодор Иванчев, който ни разказваше, че няма бог и не съществуват дяволи. Посред годината той бе уволнен и заместен от учителката Рада Кънчева. […]

Двадесет и четири години след откриването на училището, на 21 ноември 1871 г. било основано и тревненското читалище. […]

Фактически в Трявна е съществувало читалище още през 1847 г. под формата на книгохранилище при училището. За това първично читалище е запазен следният документ:

„Закон, какво щото се намират в книгохранителницата на училището книги, ще ги жертвуват доброжелателите на нашето просвещение, или от училището купени, или от друго място, да няма никой власт да земи книга и да я снеме от стълбата /на училището/ надолу и да я занесе в къщата си да я чете, само ако обича да чете, да дойди в училището, в който ден обича, и която хареса, нея да чете, 1847 г. декември“.

Следва списък на 49 книги, между които – „Кратък Робинзон“, „Украйна“, „Граматика руска“, „Руска история“, „Всеобща история“, „Атлас“, „Физика“, „Царствена или история болгар“, „Българска граматика“ и др.

От тоя документ, който между другото установява, че са доставяни и вестници, каквито на училището не са били нужни, трябва да се заключи, че книгохранителницата е било фактически читалище. Книгите на това читалище са били наредени по лавицата в отделна стая, на която миндерите били покрити с черги и възглавници. В съседна стая приготвяли кафе за читателите. След черковната служба в общата стая се събирали мъжете да чуят какво ще им прочете даскалът. По-късно тая обширна стая била преустроена в театрален салон със сцена. Положените върху газени сандъци дъски замествали в него столовете. […]. Салонът бил украсен и осветен с 14 спермацетови свещи. През 1873 г. в него за пръв път се изнесла пиесата „Многострадална Геновева“. На това представление присъствувал турският мюдюрин и дал 10 гроша за вход, а през 1887 г. търновският окръжен управител забранил на читалището да представи пиесата „Стефан Караджа“. Не след дълго читалището угасва и чак през 1889 г. било открито под наименованието „Познай себе си“. През 1890 г. Стамболовият режим го обявил за гнездо на социалисти и го разтурил. През 1891 г. по инициатива на социалиста Петър Брънеков то било възстановено под името „Развитие“ […] /Бел. Г. Иванова – през 1897 г. читалището приема името „Напредък“/.

 

Из книгата „Някогашните наши градове“ от Димо Казасов, 1975 г.

 

Подготви

Галина Иванова

 

 * Става въпрос за първото девическо училище в Трявна, открито през 1855 г. по инициатива на Архитектон Димитър Сергюв и майсторът – дюлгерин Петър Тотев. До преди това тревненските момичета се обучавали, заедно с момчетата, в частното училище на Поп Стоян. Едва през 1884 г., по проект на уста Генчо Кънев, била построена самостоятелна сграда за Девическото училище, но тя изгаря веднага и е построена наново /днес там се помещава Библиотеката на СУ „П. Р. Славейков“/. 

** Според Летописната книга на църквата "Св. Георги" в Трявна, т.н. "Долномахленско" училище било построено през 1874 г. и съборено през 1900 г.

*** В книгата си „Страници от историята на Трявна през Възраждането“ /2023 г./, д-р Ирина Димитрова отбелязва, че през 1849 г., когато Петко Р. Славейков идва за учител в Трявна, той подписва Договор с тревненската община за 5000 гроша заплата. От въпросната сума той плаща на своя помощник – учител Никола Грънчаров.

Графика на взаимното училище в Трявна
Снимка: "Тревненското училище", 1936 г. от Богомил Даскалов

Старият площад със Школото, преди 1897 г.
Снимка: СМРЗИ - Трявна

Възстановка на класна стая в музей "Старото школо" в Трявна

Класната стая в Старото школо
Снимка: Лиляна Узунова

Класната стая в Старото школо
Снимка: Лиляна Узунова

Сградата на Девическото училище /вляво/,
вдясно - Славейковото училище, 1909 г.
Снимка: Колекция на Павел Енчев

Девическото училище в Трявна,
построено по проект на уста Генчо Кънев през 1884 г.,
в което се помещавало и Столарското училище
/днес НГПИ "Тревненска школа"/ при откриването му през 1920 г.
Едва през 1936 г. то се премества в сегашната си сграда.
Снимка: в. "Тревненски зов"

Сградата на читалището в Трявна /в кръгчето/, 1925 г.
Снимка: Колекция на Павел Енчев