Честит празник на будните и просветените!

Честит да е най-българският празник на всички радетели на словото, науката, културата! Бъдете все така будни, сърцати и одухотворени!

На добър час и на абитуриентите! Светли хоризонти и достойни бъднини!

* * *

Стоян Михайловски

Кирил и Методий *

„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!

Върви към мощната просвета!...
В световните борби върви
от длъжност неизменно воден —
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет...

Да, ро̀дината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът си всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...
Тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...

Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
сé жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мрътвина,
народен гений възкресихте —
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нек' името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек' се помни
в славянството во век веков!

* Оригиналният текст на стихотворението, публикуван в сп. "Мисъл", кн. 9-10, 1892 г.

** Иконата е част от експозицията в Музей "Тревненска иконописна школа"