По повод 147-та годишнина от
Шипченската епопея.
Дълбок поклон пред паметта на
героите!
Знайно е, че един от най-изявените ни народни
будители - Петко Рачов Славейков е и бележит участник в борбите за национално
освобождение. Той е руски информатор по време на Кримската война /1853-1856/,
съзаклятник във въстанието на Капитан Дядо Никола /1856 г./, водач, преводач и
пълномощник на руските войски в Руско-турската война /1877-1878/, в която вземат
участие над 200 тревненци. Петко Славейков участва в отбраната на Стара Загора,
в боевете при Шипка, превежда отряда на ген. Скобелев през Химитлийската пътека
при зимното преминаване на Стара планина, придружава щаба на руската армия за
преговорите в Сан Стефано.
По повод 147-та годишнина от Шипченската
епопея, публикувам дословно някои негови писма до полк. Леонид Соболев и генерал-лейтенант
Фьодор Радецки, които се съхраняват в Института по история към Националната
академия на науките в Украйна, дигитализирани на сайта на историческа
библиотека „Руниверс“, и ми бяха предоставени от Виолета Зидарова /в нейн
превод/ преди време.
* * *
П. Р. Славейков до полковник
Соболев, 20 август 1877 г., Трявна
Получено на 20 август, 9 часа
вечерта
Господин полковник! Вчера ви написах това, което можах да
разузная. Днес се разпоредих и изпратих хора на четирите пункта в Янина,
Мъглиж, Яйканийе и Хани-Кьой, но само утре ще имам сведения, които и ще съобщя,
по-рано е невъзможно, предполагам дори че от Хаинбоаз не по-рано от утре
вечерта може да получа сведения, защото е далеко.
Последните сведения, освен вече съобщените, всъщност са
следните: човек от Нова махала (село в Средна гора, югоизточно от Дервент, на
същото място) каза, че навярно в събота (13 август) от Казанлък са излезли
турски войски от низами и башибозуци по посока към Ени–загре (Стара Загора),
низамите вървели по течението на Тунджа, башибозуците преминали през Средна
гора и ограбили селата, останалите тук в село Вознудже (Бузлуджа) били няколко
турци и от тези башибозуци няколко останали да помагат на бившите тук, по-скоро
да съберат и приготвят пшеница от околните села, която изпратили на
железницата. Същият човек докладва, че в същия този ден сто човека конници от
турските войници в бели облекла преминали Дервентския проход по посока
Ески-загре (Стара Загора).
От човека, който вчера пристигна от околностите на Янина,
разбрах със сигурност, че на 17 август (в сряда) турци в голямо количество са
се намирали в местност, наричана Катуна, висока каменна стена, която се
разпростира на две и половина версти на север от Янина, и се укрепили там. Това
място се намира на пътя, водещ към Бедек (Голяма коприва, където пътят е голям
и удобен за превозване, и Малка коприва, където са само пътечки). От тази
местност – Катуна, пътят върви към Бузлуджа или пропада до така нареченото
Бозареки (Бъзовец) мисля на северозапад, където също има турски укрепления и
войска, по-голяма отколкото на Катун, а оттам вече се отправят през Търсовец
към северните склонове и оттам нападат
нашите укрепления на Шипка. Готови са също от Търсовец да се спуснат отново
долу при така наречената Бяла река и оттук, преминавайки Нова махала и Етър, да
излязат в тила на русите при Червен бряг. На Търсовец са до 400 коня и мулета,
които пренасят мунициите. На Катун и Бузлуджа, уверяват, че оръдия няма, а само
въоръжени с оръжия. Осведомените хора и на които може да се доверя, уверяват,
че има място от Бедек, откъдето може да се нападнат тези турци на Катун и
Бузлуджа, и докато това нападение не се извърши, е съвършено невъзможно да се
отблъснат турците от нападенията над нашите укрепления в Балкана. Това струва
ми се е необходимо и потребно, и моля да вземете под внимание и да се
разпоредите, като вече тук да има войска, освен роти на дружината, и руска
войска повече от 1000 човека да пристигне.
На Катун и Бузлуджа башибозуците в селски и български дрехи
изглеждат като българско население, но това са турци.
Сега пристигнаха няколко човека от Хаин-Богаз (Хаинбоаз).
Вчера аз ви писах, че тук се чуваха пушечни изстрели, но това не бяха пушечни
изстрели, а само престрелка. Наистина е вярно, че турците са се укрепили в
Хаинбоаз на 2 и половина версти във вътрешността на устието на местност,
наричана Попов мост, тук те имат 4 оръдия и струва ми се до 500 човека. От тази
позиция към изхода на юг пътят остава както е бил, и на самото устие, където
реката изтича в подножието на Балкана, и на изток, и на запад е разположена
голямо количество турска войска. От укрепената турска позиция на Попов мост
направо се виждат руските укрепления на Първовци. Видно е, че турците се
страхували да не би русите да излязат от Хаинбоаз и да ги нападнат в тила,
защото освен укрепленията, които са направили тук, са развалили и пътя, който
идва откъм север до Първовци на половин верста, но тогава от укрепената от тях
позиция на юг, както казах, пътят остава в добро състояние. Това показва, че
турците няма да нападнат през Хаинбоаз, а само защитават прохода и ще продължат
натиска срещу нашите Шипченски укрепления.
От турската укрепена позиция на Попов мост в Хаинбоаз
могат, при развален път, само конни черкези и башибозуци да преминат и да
нападнат във вътрешността по посока към Първовци. Вчера това и бяха -конни
черкези и башибозуци се отправиха на поход към вътрешността, но тук ги срещнаха
няколко човека от казаците, тук беше и престрелката, за която казах по-горе.
От Хаинбоаз до Шипка на всички височини на южния склон на
Балкана вече стои турска гвардия на всички пунктове и на недалечно разстояние
една от друга. Това е вярно.
Сега предположенията. Войската на Сюлейман паша е ясно, че
е тук на място и по-голямата част е близо до Янина в клисурата, откъдето и
управлява атаките към нашите укрепления. Войската, която са видели по течението
на Тунджа долу, която е спряла пред Хаинбоаз, пази прохода. Вижда се, че натиск
към нашите Шипченски укрепления ще следва, и трябва да бъдем внимателни и да
бдим – повтарям да обърнем още внимание на това, че трябва от Бедек да се
нападнат в тил турските позиции Катун и Бузлуджа, за да отслабне техния натиск
към Шипченските укрепления, а може и съвсем да се изчисти този пункт от
турците.
Аз самият ще бъда целия ден на Бедек, прилагам ви копие от
молбата, която тревненци изпратиха на губернатора. Това е необходимо да се
вземе под внимание.
Изцяло ваш: П. Р.
Славейков
* * *
П. Р. Славейков до полковник Соболев
(писмо), (вероятно) август 1877 г.
Господин полковник, бързам да ви предоставя събраните
сведения, които, ако и да не са пълни, но само това можах да узная по-точно. –
Миналия вторник, тази седмица, неизвестно число, но със сигурност непревишаващо
150, в по-голямата си част ездачи, така наричаните черкези, но може и конни
башибозуци, по-малък брой пешаци като съпровождащи, се появиха точно на Марково
теке (харман), струва ми се лявото крило на пребивавалите на Шипка турски
войски, от местенце, наричано Тирсевиц, през пътека, наричана Суха река, която
излиза горе на Селце; нашите българи от народната гвардия, само 15 човека,
стреляли из засада, убили двама, другите, страхувайки се да се върнат да вземат
своите паднали, вече не се появили, но по обратния път, запалили няколко къщи в
опожареното Селце, откарали добитък, колкото намерили – заминали струва ми се в
Димно (Кечидере).
Вчера, в три часа след обед се появили на Бедек, по думите
на българи, 1000, по думите на казаците – непълен батальон конници, пешаци от
низами и няколко башибозуци, в по-голямата част местни от Посевата; в
укрепленията на Бедек били само 6 -7 казаци и толкова българи, побързали да
уведомят началника на казаците, наричан Андриан, който се намирал долу (ниско)
от Бедек в местност, наречена Мъхченица, неговият отряд се състои всичко от
60-70 човека, той забързал натам с няколко от българите (до 20 ), от тях 10
избягали, останалите той настанил в укрепленията, за да не са на открито и да
не разберат турците колко хора има в укрепленията, казаците вече в действителност се сражавали, и отблъснали
нападателите турци, убивайки от тях, както се предполага, до 5 човека, но
турците взели своите мъртви. Андриян, оставяйки 9 човека стража на
укрепленията, заповядал да запалят няколко огъня, за да изглежда, че войската е
по-голяма, а самият той се върнал в бивака (Мъхченица); бягащите хванали
пътека, която води през така наречените Русалски гробища към гореказания
Търсовец, или навярно към Янина.
Днес нищо не се е случвало, само миналата нощ беше видимо
зарево от пожар по посока към Селце и Борущица и се предполага, че или Селце,
или Борущица е изгоряло, но струва ми се че е от Селце, което бе опожарено, а
ако беше Борущица, то някой би дошъл да каже.
Днес чувахме по полята пушечни изстрели, от посока на
Първовци, където са руските укрепления, това е вярно, и както разказват, досега
тук нищо не се е чувало. Повече нищо не могат да кажат, не знаят, утре аз ще
науча и ще побързам да съобщя. Прибавям само, че сведенията, които аз събрах,
освен за тази пътечка, за която съобщих, има тук означена от мен местност Стара
Бичкиня, която вече не е пътека, ами голям път, по който вървят коли – талиги,
и който главно излиза до чифлика на Горановци, което е на 2 и половина версти,
западно от Първовец, казват, че тук имало руски войски, но сега не знаят има ли
тук, освен този път, разклонения на различни страни.
Още в Габрово аз научих, че турците превозили своите оръдия
на Шипка, за битка с укрепленията в Янина (Кече дере) и се насочили по пътя на
Мила коприва и излезли на място, наричано Пърсевиц, и както ми се струва, тук
се намират още, и от тук отправят своите
набези и нашествия от едната страна на укрепленията на Шипка, и от другата
неточно през Посовати към Селце и Бедек. Борущицския проход ми се струва още
недокоснат, в Хаинкьойския проход са чути пушечни изстрели, види се, че са
направо от Ени-Загре (Стара Загора).
Уверяват, и това на мен ми се струва вярно, че турските
боеприпаси, муниции и може би станът са в Янина, от там отправят войска,
притаявайки се тук, защото, както казват, в Казанлък са стреляли русите от
укрепленията на Шипка.
Тук има много какво да се прави, но няма кой. Най-напред
трябва да се отбележат, да се опустошат, да се задръстят всички тези проходи,
които ни заплашват, и не знам как това не са го направили до сега нито нашите
българи, нито русите. Българите очакват всичко от руснаците, и само от руската
войска изискват, въздържам се да кажа откровено още, само ще намекна, че вече
не е самонадеяност, а просто немарливост – нищо повече, видимо неумение да се
водят работите. Вие ми простете за тази искреност, аз говоря заради пристрастие
към успеха в общите работи – съвсем, но в края на краищата, освен Хаинските
работи, които аз не успях да науча, тук е нужна войска и именно 500 на Бедек,
500 на Стола, на Кръстец са необходими 1000, щото тук се отвежда до Борущица,
Яйканлийския и Хаинбоаз.
В Габрово научих още, но не можах да се върна да кажа, че
пленените жени от Стара Загора, ги водили със себе си в Казанлък и Янина. Една
от тези пленници, жена от село Ески-Загре, избягала в Габровски чифлик, при нея
са отишли за сведения някои. Габровската
полиция може да научи за нея, питайки из Кирчовия квартал Черепинските жители
бегълци, и да оглежда затова, защото може и други още да избягат. Утре още ще
напиша за Вас.
Ваш, П. Р. Славейков
* * *
Две писма на П. Р. Славейков до командира на VIII
армейски корпус /* ген. лейтенант Фьодор Радецки/, 25 август 1877 г., гр. Трявна
1.
С най-дълбоко почитание към ваше превъзходителство от
покорния ви П. Р. Славейков
Ваше превъзходителство! Сега пристигна един от
разузнавачите (шпионите), изпратен от мен. Той беше на Побак за наблюдение. Под
Енина на изток няма никаква турска войска, нито е забелязано някакво движение.
Само на 23-ти са се появили на пътя от Сливен талиги, теглени от волове, за
първи път в 3 часа следобед, на брой 40,
след три часа и други 37 на брой, и пътували по посока към Шипка. Първият обоз
нощувал в Кара дере, между Мъглиж и Шипка, и запалили само 2 огъня; вторият
обоз бил придружен от 50-тина низами, струва ми се, че някоя талига се е
счупила, затова и са останали да нощуват край Мъглиж и през нощта запалили 25
огъня. Струва ми се, че вързопите (денковете) са били муниции от Сливен. Друго
никакво движение не е забелязано. В Мъглиж е видно, че има от 20 до 30 местни
жители. В Гюсоват също е видно, че има освен 40-50 заселници, около 70-80
башибозуци, занимаващи се с грабежи, те вчера са се прокраднали от страната на
Селце по посока към Борущица. Както ми се струва, тези същите Гюсовци и
башибозуци, с останалите в Мъглиж заселници, правят всички тези набези и
подпалвания, за които само и се чува от Хаинския проход до Енина, друга жива
душа няма по пътя във всички направления. Дори в Казанлък не се виждат през
нощта нито огньове, нито свещи, нито пък дим през деня. От близките около Шипка
околности по-високи от Шипка, към запад в подножието по посока към Химитли е
забелязана турска войска в местност, наричана Киреч Кория, броят е невъзможно
да се определи, вечерта преброихме повече от 20 огъня. Другите са все такива
дребни, нищо не заслужаващи сведения. Главното е това, че пет дена преди това,
когато в това време са наблюдавали изпратените, не са забелязали нито
пристигане на нови турски войски, нито от държаните от тях позиции по някое
друго направление на изток се вижда; на запад да се огледа е невъзможно. На
мястото, където беше (на височините край Мъглиж) през изминалия 23-ти им се
счули пушечни изстрели не само от височините на Шипка, където е било
сражението, но още пушечни изстрели им се чували от страната на Карловския
проход към Троян, както те направиха извод. (Това е ясно, че е от Ловеч). Но
любопитно е, че са им се чули пушечни изстрели и от посока на Чирпан на южните
склонове на Средна гора.
2.
Ваше превъзходителство, Милостиви царю!
Моля за извинение, ако като самоук се осмелявам да Ви пиша
на руски. Вашето писмо предадох на началника на отряда в Трявна, но тъй като аз
бях заставен от друго поръчение да пътувам до Търново, представих му друг
човек, вещ също така по отношение на тукашните местности, а именно за проходите
в Балкана, само че ние с началника на отряда не напълно сме съгласни в мненията
си. Той ми каза, че на Кръстец (това е така наречена местност, а не селище) не
трябва да се настанява повече от една рота от дружината, защото вода няма, каза
още, че тук местността е гориста, а и да се гледа няма къде. Аз не мога да
възразя, а и не възразявам, само отбелязах: а от тази позиция, която се държи
сега близо до Трявна, накъде може да се гледа и наблюдава? Истина е, че аз не
мога да правя никакви военни съображения, нито да се меся в разпоредбите на
компетентните хора със звания, но на мен ми се струва, че да изкажа своето
мнение по отношение на местностите, това не е неприятно, когато ще се
разпореждат по правило вещи хора.
Зная удобствата (предимствата) на проходите Яйканлийски и
Мъглижки, а предполагам, че при тази неизвестност на намеренията на Сюлейман, в
безпрепятствения му натиск към Шипка, не трябва да се оставят тези проходи не
завладени. Заемането на тези проходи не може да стане със заемането на тази
позиция при Трявна. На мен ми се струва, че тези проходи ще бъдат заети, когато
при разполагането на същите войски в
по-голямата си част бъдат на Кръстец, а някаква част (сто или двеста) на Стола
– местност между Кръстец и Бедек. По отношение на поместването и водата, на мен
ми се струва, че началникът на отряда не е напълно прав, защото не е огледал
добре местността, що се отнася за наблюденията в това е прав, че на Кръстец,
повече отколкото на Стола, околността е гориста, но чрез гвардията напред на
удобни места, тези позиции ще бъдат най-добри, защото ще може да се пристигне
навреме, където ще се окаже необходимо. Като
че ли да потвърди това мое мнение вчерашният ден се случи малко произшествие.
Началникът на отряда беше изпратил предния ден първа рота на Кръстец, вчера
стражите от българите ги уведомиха, че шайки конници от турци се появила във
вътрешността на Яйканлийския проход. Първа рота от дружината се устремили срещу
тях, шайката след кратка престрелка се разбягала. Ако първа рота не беше на
Кръстец, а в Трявна, турските конници отново биха напакостили и биха се
прибрали безпрепятствено. Затова аз поддържам мнението, че войските трябва да
стоят на Кръстец, а на Стола стражеви от казаците и българите нека пазят отгоре
селище на местност, наричана Дупини на Мъглижкия, т.е. Селцки проход, а на
Яйканлийския проход нека пазят на местност, наричана Петрово гърло, надясно от
чифлика Бънзарите, там където долу пътят от Бангейци и Трявна се съединява.
Това е моето лично мнение за заемане на тези проходи, докато намерението на
Сюлейман се изясни. Може би аз греша, заради неразбиране на военните правила,
но желанието да послужа с изказването на собствено мнение, не е грях.
(Без подпис)
 |
| Петко Р. Славейков |
 |
| Вр. Бедек в Тревненския балкан |
