Какво намерих за Христо Ботев в Трявна

Тук прекараха своите старини двама добри българи: Христо Н. Даскалов и Георги Стойчев, които се радваха на голямо уважение.

Хр. Н. Даскалов, роден в Трявна през 1843 год., бе ученик първо тук на Петка Р. Славейков и после в Габрово на Христодула Костович. В родния му град тогава учителите не получавали големи заплати, но инак живяло се най-свободно почти в цяло Велико-Търновско. След като учителствувал няколко години тук и в Лясковец, Хр. Н. Даскалов се установил във Враца, гдето работил заедно със Стефанаки Савов. Както в родния си град, така и тук, той взимал участие в основание на читалища, в образуване на тайни революционни комитети и пр. През неговите ръце минавали почти всички списания и вестници, издавани в Цариград и Букурещ, в които се проповядвало борба против фанариотското духовенство и непоносимия турски режим. Той бе и даровит църковен псалт.

Г. Стойчев, роден в Трявна, през 1846 год., бил извикан от по-големия си брат в Румъния. Благодарение на него и на ученолюбиви свои съграждани, той постъпил в гимназията в Болград и добил тук средно образование в 1863 год. По-сетне станал учител в българската община в Александрия, завързал тесно приятелство с видни румънски и български семейства и се оженил за една своя сънародница, поставена добре в материално отношение. Отивайки често в Букурещ, Г. Стойчев търсил свърталището на хората от революционите кръгове. Той завързал тук приятелство първо с Любена Каравелов и после с Хр. Ботев, с когото дори разменявал писма. След потушаването на Априлското възстание, когато нашата емиграция в Румъния отново се организирала, Г. Стойчев влязъл в редовете на Българския централен революционен комитет. Собствено той застанал на чело на неговия клон в Александрия и на често отивал по народните работи в Букурещ. Тук той се сближил с водачите на младата българска партия, а именно Кирияк А. Цанков, Олимпий Панов и пр. Заедно с тях Г. Стойчев вземал участие в Българския народен сбор през 1876 год. в румънската столица.

Както се знае, в четата на Хр. Ботев влизал и брат му Кирил, който дълго време се крил било под открито небе, било у добри българи във Врачанско, Ломско и пр. Най-сетне тоя младеж попаднал в ръцете на турските власти, които го осъдили и хвърляли във влажната тъмница във Видин. Тук носил тежки вериги до деня на подписването на Сан Стефанския договор. От Видин освободения К. Ботев отишъл във Враца. Тук станал учител. В числото на другарите си, с които завързал приятелство, влизал и Хр. Н. Даскалов. Случайно на разпаления младеж станало известно, че в Пловдив била образувана една юнкерска команда. След като учителствувал във Враца месец, К. Ботев, зарязал всичко, решил да стане офицер. Той заминал така на бързо за Пловдив, че у Хр. Н. Даскалов, който живеел със семейството си тук, оставил вързоп. В първите години на освобождението тоя стар учител преминал на същата работа в Оряхово. Постигналия вече своя идеал, К. Ботев не му се обадил вече. И така разпаленият младеж „завещал“ на стария учител един вързоп, в който се указали ценни неща – всички собственост на Хр. Ботев: едно съчинение по литература от Маколея, една фотография на група български легионери в Белград през 1867 год., един портрет на Любена Каравелов от същата епоха, с военна униформа, дълга сабя, бял калпак и пр.

Г. Стойчев през 1880 год. се прибрал със семейството си в Трявна. Считайки се морално задължен към родния си град, учителствал тук две години, макар и да му се предлагало по износна работа. После Г. Стойчев служи по съдебното ведомство, стана адвокат, впусна се в политически борби, избиран бил народен представител и пр. Като човек трудолюбив и собственик на недвижими имоти, той живееше добре, па и помагаше на своите бедни роднини. Отивайки сегис тогис по Румъния, прибра си от там всичко по участието си в Българския централен революционен комитет. Г. Стойчев притежаваше един почетен диплом, като член на същия комитет, имаше една фотография на Българския народен събор и пр. Документите, които се намираха в частната ми архива, бяха повечето от клона на същия комитет в Александрия. Като близък на войводата Филип Тотя Тодоров (родом от съседното на Трявна с. Гърците), Г. Стойчев притежаваше писма от него и другарите му, живущи едно време в крайдунавските градове. У него бяха попаднали доста писма по действията на българските чети от приятеля му Недко Калевич, брат на д-р Калевич, който също живял до преди Освобождението в Румъния и боравил с народните работи. Между окръжните от Българския централен революционен комитет, имаше едно писано своеръчно от члена на същия Стефан Стамбулов. В един свитък разписки по раздаване на парични помощи имаше квитанции от студентите Атанас Бендерев и Хараламби Карастоянов. Всичко това макар и пренасяно по двата бряга на Дунава, бе добре запазено в архивата на Г. Стойчев. От това време насетне старият учител се прибрал в Трявна, в собствената си къща – една обширна и типична постройка, каквато рядко се срещаше другаде у нас.

Старият учител уверява, че вързопът не е обемал никакви писма и документи по комитетските работи. Според Хр. Н. Даскалов, фотографията на групата български легионери и портрета на Любена Каравелов във военна униформа, са принадлежали на Хр. Ботев, макар и между двамата да е съществувала неприязненост.

Той ми даде отрязъка от един вестник, гдето ето какво буквално е напечатано:

„Последното писмо на Христа Ботьова“.

„Това име, Христо Ботьов, познават всички. Геройският му подвиг, Май, 1876 г., когато той скочи на плещите на тигра, хвърли се на врата на пантера, с цел да го задави – когато, казваме, чрез австрийския параход „Радецки“ излизе на българският бряг при Козлодуй, с цел да повдигне общо възстание и да съсипе Турция, този геройски подвиг на Христа Ботев, самото замислевание на който би направило чест на коя да е юнашка душа, и който Ботьов следваше да го тури в действие догде не падне от геройска смърт на височините балкански – ще остане памятен в летописите на нашите възстанически движения, и името на Христа Ботьова ще мине в предание народни и ще се възпява като „народен юнак“.

Ние сме честити, дето получихме и можехме да представим на читателите си, последното писмо, което е писал Ботьов на жена си, от самият параход австрийски, на който името ще остане тоже памятно като името на Христа Ботьов“.

По-нататък следва известното писмо от него до милите му Венета, Димитър и Иванка, писано на самия параход „Радецки“ на 17 май 1876 год. За жалост, в същата отрязка писмото не е предадено съвсем точно, та не го препоръчваме за справка, използуване и пр.

Хр. Н. Даскалов ми каза, че когато заседавало учредителното народно събрание, въ Велико-Търново, П. Р. Славейков, който влизал в състава му, издавал тогава тук в. „Целокупна България“; в тоя или в друг някой вестник, от който излезли само няколко броеве, за пръв път било обнародвано писмото на Хр. Ботев до споменатите по-горе негови домашни. Понеже Хр. Н. Даскалов не можа да си припомни името на тоя вестник, аз се залових да го потърся и най-сетне сполучих да го намеря. Теченията от стари вестници, които се пазят в Народната библиотека, ме улесниха в тая работа. Както се види, с препис от писмото се снабдил Светослав Н. Миларов, който пак го обнародвал в своя вестник „Българский лев“, издаван през първата половина на 1879 год. във Велико-Търново, (год. I, бр. 4). Що се отнася до фототипът на писмото, той се появи най-напред в „Съчиненията на Христо Ботйов“, издадени под редакцията на първия му биограф Захарий Стоянов в 1888 г.

Благодарение на Г. Стойчев и неговата съпруга, имах щастието да видя една отворена карта, излязла от ръката на поета ревоюлционер. Тя гласи така:

„Букурещ, 12.IV.-875 г.

Г-нъ Георги Стойчев в Александрия.

Причините, които са ме накарали да се отделя от Каравелова, са отсрещните българи. Тие ще да ми помогнат, да се сдобия с печатница и да бъда във всяко отношение техен. По-преди ми писахте, че сте събрали някоя пара за „Знаме“ и не ги изпроводихте, коя е причината? Боите се да не престане „Знаме“? Това желаят мнозина, а особено г. Л. Каравелов, но техните желания няма да се осъществят. Какви променения ще да станат в нашата емиграция! На колко души патриоти ще излязат подлостите на яве! Потърпете само малко и ако имате доверие, то помогнете ми в тия критически минути.

Поздравявам Ви: Хр. Ботев“

Разпитахме между другото Г. Стойчев и за вдовицата на Хр. Ботев – майка на две деца. Той ми говори, че я познавал много добре, виждал я е в Букурещ и вярва да се е погрижила за нея нашата емиграция. В заседанията на Българския централен революционен комитет ставало дума за останалото в мизерия семейство на поета-революционер. Отначало същият комитет нямал никакви средства, но по-сетне разполагал със значителни суми, понеже му се притекли на помощ някои богати българи отвъд Дунава и клоновете на Славянския благотворителен комитет в Русия. Г. Стойчев ми даде упътвания по какво да разпознавам документите и сметките на Българския централен революционен комитет от 1876 год. Според него, паричната част се завеждала от члена Иван Кавалджиев и по нея съществувала пълна равносметка. След дълго ровене, аз успях да намеря всичко излязло по-сетне на бял свят от архивата на същия комитет. Знае се с положителност, че в разнебитено състояние неговата копирна книга останала в сродниците на С. Стамбулов във Велико-Търново. Един от зетьовете на това семейство, (дългогодишен съдия Н. Чехларов), без да знае подробности за тая книга, обнародвал всичко останало от нея.

В един отчет за сумата, получена от клона на Славянския благотворителен комитет в Москва, е казано буквално следното: „Помощ на вдовицата на Христа Ботев, войвода, убит във възстанието“ 1000 франка. Както се види, с тия пари Венета Хр. Ботева е прекарала в Букурещ, до завръщането си в България. Известна е по нататък съдбата на тая жена, а също на нейния син и дъщеря. На Г. Стойчев – човек, много услужлив - аз дължа и една фотография на прочутия Недялко Д. Пандурски, родом от Трявна. Няма нужда да го казвам тук, че това е другаря на Хр. Ботев, справедливо наречен от него „въодушевеният патриот“. Подарявайки ми същата фотография, Г. Стойчов каза усмихнат: „тоя наш тревненец бе добряк, само че имаше слабост съм Ноевата пръчка“…

Същата фотография аз предадох в Народния музей в София, когато бе директор В. Добруски; но не зная, какво е станало по нататък с нея.

Хр. Н. Даскалов и Г. Стойчев починаха през 1917 г. в Трявна, оплакани от сродници, почитатели и приятели.

 

 

Д. Уста Генчов

в. „Летопис“, бр. 25/24 март 1934 г., НБ - Пловдив

Източник: НБКМ

Учителят Христо Н. Даскалов /1843-1917/
Източник: ОДА - Габрово

Поборникът Георги Стойчев Димов /1846-1917/
 Източник: Емил Николов

Хъшът Недялко Пандурски с майка си Иванка
Източник: СМРЗИ - Трявна