Преживелиците на един курортаджия в Тревненско отпреди близо век

На първа страница, в един свой брой от 1927 г., в. „Велико-Търново“ помества анонимна дописка със заглавие „Злоба на деня“ и подзаглавие „Селски омайни курорти“. По това време Трявна вече неофициално е „курортен и културен център“, а за „почивно място“ е обявена от министерството на вътрешните работи и народното здраве десет години по-късно… И макар, че въпросната дописка обрисува, при това доста колоритно, нивото и качеството на „туристическите“ услуги в само едно от тревненските селца, няма как да не усетим духа и атмосферата на онези отминали времена, когато се е поставяло началото на курортното дело в Трявна и Тревненско… И близо 100-години по-късно, да се замислим доколко сме „пораснали“ в това отношение и колко още и накъде има да растем…

„Единъ гражданинъ ни разказва: „Исках да си отпочина и азъ, като уморенъ чиновникъ, въ нѣкое тихо, приветливо - красиво селце, близо до рѣка, свощни градини, съ кладенче и др. приятни природни хубости. Добре. Нарамихъ се съ най-необходимите си курортни вещи и както бѣхъ чувалъ, че въ Трѣвненско имало селца, такива за които мечтаехъ – отправихъ се на курорт в с. К-ка. Наистина селце тихо, кацнало на единъ балкански склон, задъ него горица – мешова и тук-тамѣ ябълкови дърви. По дола тече рѣкичка – без риба – надвисили се над рѣката само върбици. Рѣкичката ври, защото слънцето пече силно и я обръща на баня. В село се отива по единъ стръменъ пѫть – незасѣнчен отъ никакво дърво. Селото има една улица съ наредени повече вѣхти кѫщички. Тукъ-тамѣ се виждатъ кѫщички отъ тухли и керемиди. Една схлупена сграда е училището. Въ селото нѣма църква - въ гр. Трѣвна се молять, черкуватъ тия планинци. Отъ селото се виждатъ желѣзопѫтнитѣ релси, по които се хлъзга трена два-три пѫти въ день - станцията е далечъ. Селяцитѣ чуватъ само нейния грохотъ и свирка. Потърсвамъ удобна вила, не, кѫща за курортни дни. Единъ планинец - сухъ, желтъ, 1 ½ м. високъ, съ полусъдрани дрехи, босъ, съ тояга (цѣпеница) ме поздравява дяволски, хитро, заесмѣно и ме поведе при бае Иванча. А бае Иванчо, единъ кѫсъ човѣкъ, туземецъ, малко гърбавъ, съ черни хитри очи, грапавъ, рошавъ, изпитателно ме гледа. Гледа куфара, денка ми, чадъра ми и опрашенитѣ обувки. Влизамъ въ дома му, посочи ми една стая, която давалъ за жилище нѣколко години наредъ. Казва ми, ето, тукъ сѫ живѣли много курортажии, и подсмръква съ носъ. Тукъ ще нощувате. Отваря прозорцитѣ на стаята, които сигурно отъ миналата година не сѫ отваряни. Ний си живѣемъ тукъ, и показа едно антре, което води къмъ единъ чардакъ. Разбрахъ, че челядьта нощува 1 ½ метра до курортната ми стая. Значи ще слушамъ какъ плаче малкото пелиначе, какъ хърка нощемъ бай Иванъ, какъ тримата му по-голѣми синове ще идатъ и ще влизатъ въ тоя домъ. Гдѣ ще се измиивамъ, гдѣ ще се движа по нужда нощемъ? Видѣхъ въ двора двѣ сиви кучета, вълча порода, които биха ме изяли нѣкоя нощь. Въ двора нѣколко хилави овощни дръвчета, малко зеленка, каленъ дворъ, но отъ палящитѣ слънчеви лѫчи изсъхналъ и стои като засъхнала изхвърлена тава. Азъ оставамъ очуденъ, че ми се иска 1200 лева наемъ за гола стая - безъ прислуга. Значи азъ ще мета, азъ ще мия, ще чистя. За вода нѣма да се грижа - ще ми се носи по единъ бъкелъ. Добрѣ. Азь приемамъ и хитрувамъ - сутрѣ ще уговоримъ всичко. Лѣгамъ на единъ миндерликъ. Постиламъ своитѣ дрехи, Спахъ добрѣ. Уморенъ бѣхъ. Рано ставамъ. Студенъ вѣтрецъ лъха изъ прозорцитѣ - балкански зефиръ. Азъ искамъ да закуся, да пия кафе, да ямъ, и питамъ: има ли млѣко? - Не, има въ Трѣвна. Има ли месо? - Не, ще си вземете отъ Трѣвна – далече е 5 км. Има ли сирене? Не. Има у дѣдо Илия, но скѫпо, 50 лв. килото. Има ли вино? - Не, има въ Трѣвна. Все Трѣвна. Азъ разбрахъ ужаса на единъ курортажия въ тихо - балканско село. Взехъ си куфара, излѫгахъ бай Ивана, че ще ида за провизии въ Трѣвна - избѣгахъ отъ селото - заминахъ и Трѣвна и си дойдохъ въ прѣлестния градъ В. Търново, което видѣхъ колко е по-курортно, колко е прѣлѣстно и хубаво В. Търново, особно въ горитѣ на двата монастиря - Прѣображенския и Св. Троица, въ „Силифоръ“ прѣкарвахъ денемъ на почивка – връщайки се прѣкрасно доволенъ и съ почти нищоженъ разходъ. Забравихъ да кажа че въ двора на бай Ивановата курортна кѫща, грухаха прѣзъ цѣлата нощь 3 свини и понѣкога, кога се сабудяхъ ми се чинеше че гръмотевица гърми. О, селски курорти!“

 

Из в. „Велико-Търново“, бр. 17/30.07.1927 г.

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Снимката е илюстративна