Тревненски бУдил: Тема с продължение. (Не)познатия строител от Трявна Павел Колев

Сгушена сред вековните лесове на Балкана, разсечена на две, от спокойните води на река Тревненска, китна Трявна и днес буди възхита сред пътниците, които намират отмора в топлата й прегръдка. Възникнала и развила се като селище, в период, в който дори самото оцеляване, само по себе си е постижение, малкото градче е дало стабилна основа за развитието на множество занаяти през Възраждането. Безспорно, славата и авторитета на гордите балканджии, носят т. нар. художествени занаяти, един от които е и възрожденската архитектура. Суровият климат и изобилието от дърво и камък, допринесли за възхода на дюлгерския занаят, практикуван от местните жители. Къщите никнели покрай потоците и по припеците на по-ниските възвишения в тази част на Стара планина, здрави и издръжливи на капризите на времето. Дебелите каменни основи се променяли във височина на варосани еркерни настъпи, а над тях, тежките чатмаци, сякаш не усещали посивелите тиклени покриви. Високи дувари, обграждали като в прегръдка, малките дворове на дву и три етажните сгради, даващи закрила и спокойствие на техните собственици. Безброй са примерите за майсторството на местните строители, чиито имена, достигнали до наши дни са над 500. Тяхното наследство е не само по тукашните, но и по калдъръмените улички на Боженци, Жеравна и редица други селища. Ансамблите от старинни сгради, носят оригиналния почерк на тревненските дюлгери, същите тези, които били наемани да градят в съседни Румъния и Турция, та чак до Мала Азия.

Безспорният връх на строителния занаят в Трявна е през първата половина на 19 век, като от този период са едни от най-впечатляващите архитектурни паметници. Явно тласъкът даден от майстори като Уста Димитър от село Ошаните, сякаш напук, на преживените нападения на даалиите в края на предходния век, накарали все повече способни момчета да се отдадат на този тежък поминък. Няколко десетилетия по-късно, Трявна вече се слави с такива имена като безспорните гении в архитектурното изкуство – Архитектон Димитър Сергюв и Уста Генчо Кънев, които оставят неповторими примери, както в жилищното, така и в църковното строителство.

Един от наследниците на тези огромни колоси е и Уста Павел (Павли) Колев. Информация за него намираме в богатия му архив от документи, отлично запазени в СМРЗИ - Трявна и отнасящи се до живота и творчеството му. Според проучванията на Асен Василиев за Павел Колев, ученикът на Уста Генчо Кънев Големия се нарежда сред най-значимите майстори на църковни сгради от този край, като строи над 55 черкви, главно на север от Стара планина, макар и повечето му градежи да остават неизвестни.

Павел Колев е роден през 1838 година в с. Бижовци, Тревненско. Баща му Кольо Гочев също е дюлгерин-зидар, затова не е изненадващо, че синът му Павел продължава семейния занаят, който в по-късни години ще му донесе и признанието „Уста“. Ранните сведения за младия момък, който не получава никакво училищно образование са неясни. В строителния занаят, освен от баща си, младият Павли се учи и от Кольо Кряката, отново от с. Бижовци. Явно е обаче. че към 1870 година, ролята на младия калфа в строежите на Уста Генчо Кънев е безспорна, тъй като по това време е поставен като отговорник на един от проектите на устабашията. През същата година, Павли Колев защитава майсторлъка си пред занаятчийския еснаф. Тази тежест му носи и правото на самостоятелна работа, заставайки начело на няколко надничари. През следващата година е и първия му изцяло завършен от него храм, по проект на Уста Генчо. Това е черквата „Св. Троица“ в Котел. Тя е куполна, с надлъжно решен наос като мястото на купола е подчертано от вписания "гръцки кръст".

Настават смутни времена. Будния и родолюбив дух на майстор Павел се проявява по време на Руско-турската освободителна война, когато е доброволец на връх Шипка. Там, той вози джепане, кара вода и прехвърля ранени до военния лазарет в Габрово.

След Освобождението, организира свое ателие, като се прочува с добрите си църковни сгради, които са отражение на Генчевите типажи за куполни храмове, с 8 свободно стоящи колони и еднокамбанарийни черкви. Строежите му се отличават с оригиналност на виждането, с олекотени линии, с опростяване на обемите и с рационално оползотворяване на пространството, а чертежите на тези сгради, майсторът най-често правел на табак или с други думи амбалажна хартия.

Първата му построена черква по собствен проект е „Преображение Господне“ в с. Белица, която е започната в самото начало на 70-те година на 19 в. (Строежът е започнат и изоставен от Кольо Денев от с. Генчовци през 1875 г., след което е завършен от Павли Колев през 1882 г., по сведения на арх. Н. Тулешков). Проектът за храма е утвърден от църковното настоятелство и областен архитект, както е вписано в закона след Освобождението. Макар и по-скромна, тя носи всички белези на усвоеното от неговия учител, псевдобазилика с открита нартика и трибелон, вмъкнати под емпорията ризалити и камбанария зад челния фронтон. В началото на 90-те години на 19 в. Павли Колев строи една наистина сложна и хубава църковна сграда, в с. Алтимир, Врачанско. Това е храмът „Св. Параскева“. При този проект се използва по-сложно оформен бароков фронтон, както и втори ред кръгли прозорци, все елементи, инспирирани от работата на Генчо Кънев, видими и при храмовете, градени от други местни майстори като „Св. вкчк. Димитър“ в Омуртаг и „Успение Пресвета Богородица“ в с. Габаре, Врачанско.

Сред най-красивите архитектурни произведения на Павли Колев, могат да бъдат поставени черквите „Св. Арх. Михаил“ /1891 г./ в с. Врабево, Ловешко, завършена едва за 8 месеца; „Св. вмчк. Димитър“ в бившето с. Видима, днес кв. на гр. Априлци /1894 г./; „Св. Петка“ с. Дебнево, Ловешко /1892 г./, която повтаря постройката във Врабево, но е с по-широка олтарна абсида; както и „Св. вмчк. Димитър“ с. Абланица, Ловешко /1899 г./. При черквата „Св. Възнесение Христово“, градена в период 1896-1897 г. в с. Мараш, Шуменско, много отчетливо се забелязват отлично обработените квадри и каменоделски детайли, ясен белег за цялостната работа на Уста Павли Колев, при всичките му градежи. Проектите за тази сграда, най-вероятно, са били авторизирани, (срещу заплащане), от окръжен архитект. До края на 19 в. биват завършени храмовете „Св. Безсребърници Козма и Дамян“, с. Хирево, Габровско (Севлиевско); „Св. Георги Победоносец“, с. Горско Сливово, Ловешко (Севлиевско); Горно Павликянската църква в Ловешкия край. За последната съдим по разписка от 1885 година, за изплатени разходи свързани със строежа. В началото на новия XX век, Уста Павли Колев, успява да завърши църквата в с. Злокучене /дн. с. Ивански/, Шуменско, за която имаме множеството разписки за материали и услуги, поръчвани в годините от 1905 до 1907. Храмовете в с. Камен, Великотърновско и с. Бойка /дн. с. Лом Черковна/, Русенско, също за завършени в началото на новия век. Точно от Русе е една интересна диплянка, представляваща ценоразпис на „Бояджийския специален складъ“. Ценоразписът е доста пълен и подробен. Разнообразието от бои, лакове, безири, байцове и масла на различни марки, с богата палитра от цветове, е голямо. Стоките са първокачествени, на „прочути“ вносни производители, а поръчките се изпълняват бързо и точно, като повечето продукти се предлагат и в първо, и във второ качество, в зависимост от цената.

От наличните разписки и документи, следва да заключим, че е водена една подробна отчетност за всички разходи, съпътствали строежите. От доставката на материали, до видовете услуги, предоставени на предприемача от трети лица.

Интересни са няколко документи от 1909-1910 година, които ни дават информация за строежа на църквата „Св. Троица“ във Велико Търново. Поради бързо нарастващата инфлация, църковното настоятелство не признава разходите му за наложилото се терасиране на двора и повдигането на храма. Случва се така, че Павли Колев е „изигран от попа“. В резултат на това, майсторът е принуден да продаде 30 дка от нивите си, за да плати на наетите работници.

По време на Балканските войни, Павел Колев е застигнат от силната икономическа криза в страната, която се проточва и след края на Голямата война. В този период, майсторът окончателно спира със строежите на църковни сгради, а на стари години бива наеман за градеж най-често на обори и плевни.

През последната декада на живота си, Уста Павел Колев се захваща с едно любопитно занимание. Явно майсторът е бил любител на домашните питиета, тъй като един „патент“, издаден през 1926 г., ни дава яснота за това, че на него му се разрешава да вари ракия в заведението си в с. Бижовци, Дряновска околия. Този факт ни навежда на мисълта, че майстор Павли явно се е захванал с търговия или кръчмарство, през тази последна права от житейския си път.

Оставяйки настрана занаята му и обръщайки се към запазените семейни документи, най-вече кръщелни и учебни свидетелства, разбираме повече за семейството на майстора. Къна Колева е законната съпруга на Уста Павел, като двамата имат общо четирима сина и една дъщеря. Това са - Тота, Ганчо, Димитър, Рачо и Пенчо Павлови. Всички те са кръстени в с. Божевци или в съседното село Скорците. В училищните документи на по-късен етап, е отбелязано, че всички те, като ученици имат „похвално и примерно поведение“. Преминават от първо към второ отделение на средния курс с добри или много добри оценки, а момичето - Тота е най-прилежна в своето образование, което проличава по отличния и успех в училище.

От търговските документи и позволителни добиваме информация за част от имотното състояние на майстор Павел Колев, който в началото на века притежава дузина овце и няколко кози. В периода на продължителните войни, падарщината, която майсторът плаща, значително намалява. Това обаче, се променя след 1923 година, когато Уста Павел се сдобива с имот в с. Скорците, а сумите, които заплаща ежегодно, за пасищните животни, значително се увеличават. Това може да означава увеличение на главите добитък, или пък, да се обясни с нарастващата инфлация след Първата Световна война.

Уста Павли Колев умира през 1936 г., на преклонните 98 години, в същото това с. Бижовци, където започва и неговия земен път. Тежкия занаят, който си е избрал, не успява да го сломи и да му отнеме от силата. Майсторът предава знанията си на един от своите ученици – Петко Гочев.

Уста Павли Колев живее и работи в едни от най-трудните и несигурни за българите времена. Преживява войните, смяната на режимите в управлението на страната, икономическите кризи и първите две национални катастрофи. Вижда зенита и залеза на тревненските занаяти, но това не го спира да твори. С твърдостта на камъка и топлотата на дървото, Уста Павел създава своите храмове, чиито брой е повече от впечатляващ. Ролята му в сферата на възрожденската архитектура, макар и не главна, е достатъчно важна, за да бъде нареден като един от стожерите на българското храмово строителство.

Павел Цанев

Из сборника „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 8, 2024 г.