За гребена на поп Йовчо

Интересна история из житието на тревненския летописец поп Йовчо /1786-1855/, разказва Петко Р. Славейков в една своя статия, озаглавена „Извлечения изъ лѣтописа на попъ Иовча отъ Трѣвна“, която излиза в две части, в две издания на Сборника за народни умотворения и книгопис /1890 г. и 1891 г./. Във втората част на статията, която разказва за безценния летопис на тревненския свещеник, за чието съществуване П. Славейков научава едва след неговата смърт, се споменава и един любопитен момент от живота на поп Йовчо, който бил високо тачен и от висшето гръцко духовенство. В знак на почит и уважение към ерудицията и личността на летописеца, той се ползвал с височайша привилегия спрямо другите тревненски свещеници, а именно - при посещение на Търновски митрополит в Трявна, той бил длъжен първо да посети дома на поп Йовчо, който едва след това му връщал визитата. В дар получил и един „рибев гребен“, който с години се съхранявал в семейството. Сведенията, които цитира П. Славейков, му били предоставени от внука на поп Йовчо и са упоменати дословно във въпросната статия:

„И днесъ още се намира у нѣкого отъ братията ми единъ полу-елиптиченъ, рибевъ гребенъ, длъгъ отъ 7-8 сантиметра и широкъ около 5-6 сантиметра, който се съхраняваше въ пепелявъ, мушамянъ калъфъ, везанъ съ клаподанъ. По поводъ на тоя гребенъ не еднократно съмъ слушалъ отъ покойната си майка, че той билъ подаренъ на дѣда ми Икономъ попъ Иовча отъ висшето гръцко духовенство. Заедно съ тоя гребенъ, на дѣда ми е била дадена и такава привилегия щото, когато идвалъ Търновския Митрополитъ въ Трѣвна, то дѣдо не e излизалъ заедно съ другитѣ свещенници да го посрѣща; а митрополитътъ е билъ длъженъ да посѣти по напрѣдъ дѣда ми въ дома му и тогава той да му върне посѣщението.

Случаятъ по който е получилъ дѣдо ми тая привилегия и гребена е билъ слѣдующия:

Единъ день при вечерь пристигнѣлъ въ дома ни протосингелътъ на Търновския Митрополитъ, който подалъ на дѣда ми писмо, въ което искало разрѣшението на нѣкакъвъ си въпросъ. Дѣдо ми, слѣдъ като прочелъ писмото, успокоилъ протосингела и вечерялъ съ него. Когато протосингелътъ легналъ да спи, дѣдо ми се оттеглилъ въ калугерската си стая. (Понеже той прѣкаралъ послѣднитѣ 15 години отъ живота иночески, при сичко, че съпругата му се поминѣ нѣколко години слѣдъ него) и като отворилъ книгата Кормчия, прѣкаралъ надъ нея цялата нощь. На другия день рано, той предалъ писменно рѣшението на въпроса протосингелу, който и незабавно отпътувалъ обратно за Търново. Нѣколко мѣсеца слѣдъ тая случка, дѣдо ми получилъ горѣпоменатия подаръкъ и привилегия“.

Не казва на кой митрополить протосингелътъ му е идвалъ у попъ Иовчови, но като поменува за иноческата стая на попъ Иовча, разумѣва се, че не по-рано отъ 15 години, тогазъ ще да е или Неофитъ, или Атанасия. А като вземемъ думитѣ, които е казалъ Неофитъ на чорбаджията Никифора за попъ Иовча, когато му говорилъ за мене той добъръ челякъ, хемъ учень", излѣзва, че е самъ той Неофитъ. Послѣ за смъртьта му казва така:

„Когато дѣдо ми се разболѣлъ и станѣлъ злѣ, повикалъ та го причестили на Великия четвъртъкъ; слѣдъ причастието поискалъ да му размият една чаша кисело млѣко, което поръчалъ прѣдварително да му подквасять. Слѣдъ като испилъ млѣкото, приелъ трѣвненскитѣ първенци и свещенството, говорилъ съ тѣхъ около четвъртъ часъ и десетъ минути, слѣдъ като се опростилъ съ тѣхъ, издъхналъ, 1855 Марть 23“.

 

 

Подготви

Галина Иванова