Пенчо Славейков. Коледари

Рог изви над върховете снежни

ясен месец, подранил в небето.

Глъхнали са в сън поля безбрежни

само будно още бди селото -

дим се вий на стълпи из комини.

 

Песни, шум по улици се счуват;

гости ходят, гости се посрещат.

Домакини свят обичай чуват -

Бъдни вечер бъден празник срещат

с буйно пламнал бъдник на камини.

*

 Низ по село скупом ходят

 китни млади коледари -

 сиромаси и боляри

 с благовестье да споходят,

 и наспроти празник честни,

 да им пеят драги песни.

 

 Начело им станеника,

 той ги стани, той ги води:

 не току-така на сгоди,

 а където е прилика -

 и където подобава

 с песни да се слави слава!

 

 

Из стихотворението „Коледари“