Кипеж на върха на копието

Всяка година, по това време, спомняме отминалите дни, за да отворим, „пречистени“, вратата на „новите“, които въпреки тегобите на заобикалящия ни свят, ожидаме с трепет и надежда. Летата се търкалят и замитат неслучилото се и случилото се в своя забързан кръговрат. А ние, с нашите ланшни въжделения, все ожидаме реката на времето да забави поне малко своя ход. Да ни остави още време за случване, време за свят, време за надежди, време за обич… Уви! Календарът на дните безмилостно отмята всеки един от тях, за да ги завърти наново в самия им край. Времеубежище с предначертан хоризонт. И така до края на света, и на човека… На къде води този вечен път, на къде отива Човекът? – може би това са въпросите, които събират в едно катарзиса и равносметката. Как така, година след година, човешкият „възход“ ни завръща към първичните инстинкти и битки за самосъхранение, вместо да чертае и извисява хоризонти?! Къкрейки на бавния огън на дните, обуздани в разпиляното време, което обитаваме, все бленуваме онзи отминал духовен кипеж. Но крилете на Икар вече не са ни по мярка. Ни мелниците на Дон Кихот. Все по-рядко общуваме с Хамлет. Та дори Прометей трудно ще стопли удобните ни убежища, в които сме самоотлъчили дните си. И нищо човешко не ни е чуждо. Но и Божественото не е аршин. Аршинът, по който да съизмеряваме битието си, личната Голгота и собствения си житейски хоризонт. За общочовешкото няма ни брод, ни мисъл. Всяко Его е самодостатъчно капсулирано и моделира своя си свят… Все по-чужд на онзи, завещан ни от предците. Достолепни и достойни люде. Вгледайте се във взора им, устремен в утрешното. Опитайте се да прогледнете днешното през техните въжделения, да прочувствате ценностите, зидали моралните им устои. Там е Спасението – за днес и за утре…

Одухотворяването на нацията, съшита от разни мераци и Его-та, минава през личния катарзис на всеки един от нас. Духовен катарзис отвъд делничното и виртуалното. Такъв, който преобръща пространства и светове, и не остава само на думи и щения. Кипеж на върха на копието, какъвто бленуваме от епохата на Възраждането и на следосвобожденска България… Да бъде!

Благословени да сме духом и телом! Да срещаме топлина и обич в дните си занапред! Да случваме на дело и най-съкровените си въжделения! Да стигнем високите хоризонти на предците и да покоряваме свои – още по-високи! Да споделяме в мир единствения възможен свят, независимо от кривиците и колизиите му! Да сме здрави, мъдри и благоденстващи!

Светли Коледно-Новогодишни празници!

 

Галина Иванова

 

* Снимка: „Дон Кихот“, худ. Салвадор Дали