Единъ важенъ клонъ отъ овощарството е безъ съмнѣние сливарството. Сливарството придобива особенна важность за всички наши балкански околии, които поради климата и почвата си, стоятъ много на дирѣ отъ полскитѣ околии въ поминъчно отношение. Но за този клонъ отъ овощарството се е говорило и писало много малко; още по-малко се е вършило.

Като говоря; така, азъ имамъ прѣдъ видъ главно нашата околия, наедно съ града Трѣвна. Населението на тъзи околия е останало много надирѣ въ всѣко отношение по причина на отдалечението си отъ търговскитѣ пътища и по причина на балканистото си положение; нейното население е принудено да напуща домоветѣси - мъжко и женско безъ разлика – за да ходи да дири поминъкъ въ полскитѣ мѣста било като работи дюлгерликъ, било като прави кираджилъкъ, било като остава да слугува по чуждитѣ врати и т. н. Между това, ако се обърнѣше повече внимание па естественнитѣ богатства на тъзи затънтена околия, можеше да се подобри въ много отношения мѣстния поминъкъ.

Едно широко поле за работа е развитието, което трѣбва да се даде на сливарството въ околията и въ самия градъ Трѣвна. Дано съ настоящето обърнемъ вниманието на когото трѣба, за да видимъ направено нѣщичко и за тъзи чисто българска околия, населена съ едно най-патриотическо население.

До колкото се помни, между всичкитѣ мѣста по политѣ на Ст. Планина най-главно мѣсто на сливовата култура се е намирала въ Трѣвненската околия. Още прѣди 70-80 години е имало доста сливови градини, но са се употрѣбявали твърдѣ малко за търговски цѣли; всѣки ги е ималъ за свое собственно употрѣбление, като е искарвалъ отъ тѣхъ прѣсни сливи за ядение, сушени сливи за зимния сезонъ и пистилъ. По-късно нѣкои граждани са направили опитъ да се възползуватъ отъ изобилието, което е имало често, като са захванали да ги варятъ подобно на джибритѣ на гроздьето и да добиватъ сливова ракия. Но и това използувание на сливитѣ не е отишло много надалечъ; гражданетѣ и колибаритѣ са варили сливовица въ малки размѣри и повече за свое употрѣбление; населението на полскитѣ мѣста не е познавало тъзи ракия, тъй като то е употрѣбявало голѣмо количество гроздова ракия, добивана отъ него въ твърдѣ голѣмо количество.

Само съ течение на врѣмето сливовицата е могла да се разпространи постепенно въ градоветѣ на срѣдня и дунавска България. Особенно е помагало за нейното разпространение неурожая на лозьята, който се е случавалъ сегисъ-тогисъ. Днесь още повече отъ други пъть гроздовата ракия е станала недостатъчна; та споредъ това, наедно съ разпространение употрѣблението на хлѣбния спиртъ е вървѣло употрѣблението на сливовицата. Нѣма съмнѣние, че това е насърдчавало колибаритѣ и гражданитѣ да засѣватъ по-голѣми пространства съ сливи, още повече като се знае че за това не се изисква толкова много тичание, както е, напримѣръ, съ други подобни култури. Въ послѣднитѣ двѣ години 1897 и 1898 населението на Трѣвнен. околия захвана да схваща още повече значението на сливарството за неговия поминъкъ и почти всички наченаха да се занимаватъ съ него. Резултатитѣ отъ това обработвание са много поучителни. При една добра реколта, каквато напримѣръ беше миналогодишната, едно дърво даде 60 кила сливи, т. е. 6 кила сливовица, по 80 ст. килото - 4 л. 80 ст. Така щото единъ сливарь, който имаше 500 сливови дървета, доби отъ сливовица 2.400 л.

Разбира се, че не всички притежаватъ такива голѣми градини и такива плодовити дървета; нито всички иматъ достатъчно съдове и срѣдства да приготвятъ реколтата и да я дистилиратъ. Но при все това има мнозина, примѣрътъ на които заразява останалитѣ, така че днесь редко има състоятеленъ человѣкъ и търговецъ въ Трѣвна, който да не култивира по малко и сливоварството.

Трѣвненската сливовица се счита за най-добра по качество и по вкусъ; тя надминава Кюстендилската, па даже и сръбската; този, който е ималъ случай да пие чистата (натурална) трѣвненска сливовица, не би помислилъ да пие други спиртни питиета, приготвени отъ спиртъ и разни миризми. Днесь голѣмо количество сливовица се изнася за Дрѣново, Търново, Свищовъ, Русе и Варна. По цѣна, тя е струвала 1 л. 20 ст. килото 18°.

Най-много сливови градини има въ околията. По-главни производители на сливовицата са: Никола Гаджевъотъ с.Енчевци, който е сварилъ 250 казани сливи; Никола Духлевъ отъ Трѣвна, изварилъ 200 казана; Петко Топчевъ отъ с. Станчовъ-ханъ, изварилъ 120 казана; Цаню Пандурски отъ Трѣвна; слѣдъ тѣхъ идатъ Христо Досевъ, Цаню Д. Киревъ, Кънчо Лечевъ Камбуровъ, Никола Д. Шиваровъ, Никола Г. Шиваровъ, отъ Трѣвна и Братия Мазникови отъ с. Бахреци.

Едно нѣщо, върху което трѣбва да се обърне внимание, то е неумѣнието да се садятъ и култивирате сливитѣ, неумѣнието да се сушатъ сливи за износъ.

Садението и отгледванието на сливитѣстава по слѣдующия начинъ. Взема се една млада сливова фиданка не по-дебела отъ 85 мм. и не по-тънка отъ 25 мм., и окопава се наедно съ корена и пръстьта отъ гъсталакътъ, гдѣто се намирате повече и туря се въ приготвената дупка, дълбока до 50 см. и широка 40-50 см. и се заравя заедно съ една малка часть отъ стъблото. Младото сливче се подсича на върховетѣ, за да не се люлѣе силно отъ вѣтъра и за да се даде сила на корена. Така посадени, тѣ се оставятъ да растатъ безъ никаква грижа; слѣдъ три години тѣ захващатъ да дават плодъ. Цъвтѣнието става прѣзъ м. Априлий, а зрѣнието отъ началото на Септемврий до 20 Октомврий. Въ края на Септемврий наченва се бранието за варение; набранитѣ сливи омачквате и туряте въ приготвени каци и бъчви. Тамъ тѣ оставатъ до 1 мѣсецъ, за да ферментират, слѣдъ което откриват съдоветѣ и захващат варението въ същитѣ казани и по същия начинъ, както се варятъ джибритѣ отъ гроздие. Новата сливовица не е до тамъ вкусна, тя придобива цвѣтъ и приятенъ букетъ слѣдъ като прѣстои три години въ добрѣ закрити бъчви.

Трѣвна, 22/VI, 1899.

Н. Г. Шиваровъ

в. „Търговски вести“, бр. 6/30.06.1899 г., РБ - Пловди

* Снимките са илюстративни

Сливобер край Троян
Източник: pateshestvia.net

Архивна снимка от Троянския край
Източник: rodopatroyan.bg

Край казана
Източник: Винпром - Троян