Ямболска Трявна. Впечатления на един курортист

Тая година Трявна с право би могла да се нарече „Ямболска“, понеже не може човек да бутне една врата, без да се натъкне на някой ямболец. Ямболци са тук повече от тридесет семейства и духовито забелязва един, че ни липсва само кметът, за да бъдем подчертани като юридическо цяло: инак всички съсловия са застъпени. Ямболската курортна хегемония е увековечена с три снимки по инициатива на тазгодишният доаен на ямболските курортисти в Трявна – Георги В-въ. Тези снимки са забележителни, не само по това, че ямболци са свикнали чрез глашатай да се фотографират, но и по пазарлъците около цената на картичките.

Но „Господин Георги“ има не само тая заслужа към Ямболската колония. Той е живата представа за ямболеца в съзнанието на всеки тревналия и тревналийка. Това е универсалният любимец на града, душата на всяка асоциация, довереникът на всички тайни, неизбежният фон на всяка снимка. „Господин Георги“ поема поздрави вече от всеки срещнат и за всеки вратник отделя по две скъпи минути за един любезен causerie: „Булка, какво ти стана голямото момченце, дето се беше ударило по лакътя“, или „Госпожице Марийке, не се притеснявай много за годеника си“ и пр. и пр.

Но, „Господин Георги“ е не само геният на ямболския курортист. Читателя ще види, че не без основание задържаме толкова време вниманието му около него. Той е още и материално въплощение на класическо курортуване: пълнее по 8 кгр. на седмица.

Културното дружество за повдигане на курорта Трявна би могло да отпечати ликът му по вестниците като реклама на курорта.

Тайната на това си жизнено свръхразцветяване той любезно поверява на всекиго: сутрин – 2 педи луканки (карначета) опържени в 2 яйца, с 4 парчета хляб и ½ литър мляко; на обед – супа, две порции, реване, 6 парчета хляб и 1 шише сифон; в 4 часа – 2 яйца разбити в ½ л. мляко, мед и масло; вечер – също като на обед. Останалото време е заето от спане и лежане под боровете. Никакви умствени и телесни занятия. Това в общи линии е и дневната програма на повечето ямболци. Прави впечатление обаче, че голяма част са дошли на курорт за… отслабване. По-голямо впечатление прави, че самите тревненци имат по-голяма нужда от курорт, отколкото многобройните си гости.

*

За прелестите на Трявна не може да се говори без да се спомене за знаменитият „Чучур“ – неизразителен залесен склон, гдето Културното д-во е построило бирария и кебапчийница и гдето денем курортистите се излежават, а вечер под звуците на циганският оркестър се играе „полка“ (N.B. Тук е д-р Теодоси Витанов и всякакви модерни танци са невъзможни). Непопулярните места за разходка и почивка са много по-прекрасни.

Но, „Чучурът“ има име, а това е най-важното. Срещу „Чучурът“ са речните бани, дълбоки ½ м. и заградени с платно. Банята е ту мъжка, ту женска. Месемврийският й характер се осигурява с pleine vue от минаващите над нея влакове.

Трявна е забележителен с покривите си от каменни плочи, с извънредно голямото си число обущарници за 4 хилядното си население, с хубавия си хляб и с карначетата си, които продават на педи. Културният живот се представя на първо място от едно Културно дружество с 2 канцеларии с големи табели, от един модерен фиакр и от един фаетон, от едно читалище в което се получават само народняшките вестници „Мир“ и „Независимост“, от един кинотеатър, който отвън прилича (както нашият) на мелница, а отвътре на тютюнев склад, и който дава спектакли два пъти седмично, от един цигански оркестър и една латерна и от знаменитата Lotos на Алшански, чуваща се от всякъде; от хазайките, от даскалиците в долния етаж, из модерните обущарници и бръснарници. И тука, последните две съсловия са между най-интересните. Моят бръснар в празник единствен носи модерен габардинен костюм, а като ме чу да разправям за София с един приятел, за да лансира своята интелигентност се обърна към колегата си: „А ре Иване, има „една“ – Lotus – имаш ли я?“.

Един стереотипен надгробен паметник с релефи ни учи за възстаническото минало и свободолюбивия дух на тревненци. Добре че са тия свидетелства. Инак, разглеждайки „урбанизма“ на Трявна, човек си остава с потиснати чувства за духовния манталитет на доосвободителния българин. Всичко в архитектурата на тоя стар град дава идеята за някаква робска психика. Не видях нито една врата, през която човек може да мине прав, нито една стая с таван, малко по-висок от един човешки ръст. Наистина, всички къщи са на два етажа, но докато другаде планината е подбутнала човека да строи високи, островърхи домове и храмове, тук всичко е низко, схлупено, тясно. Такава е и, с богатия инак иконостас, стара църква: с голямата си част в земята и със схлупен покрив. Къщите отвън нямат никаква типична физиономия, а нито един старобългарски interieur не е запазен. Нещастен български стил, за какъвто мечтаят някои! Такъв не съществува никъде.

Инак курортът е твърде солиден. Природата и климатът прекрасни. Животът задоволително евтин, но нищо чудно, ако при повече грижи за модернизирането му, курорта Трявна стане скоро, както другите български курорти… само за малцина.

 

Zoo

 

В. „Тракиец“, бр. 130/21.08.1926 г.

Кадър от рекламния филм за Трявна от 1928 г.