"Смей се дядо да се смеем, че дано се проумеем"

За пръв път Петко Р. Славейков обнародва през 1857 г. "астрономисан и написан" "Нова мода календар за 1857 г." с подглавка (мото): "Смей се дядо да се смеем, че дано се проумеем". През 1861 г. излиза пак "астрономисан и написан" "Смешний календар за Нова година". Такива календари - под заглавие "календарче", "месецослов" - Славейков издава и по-късно - 1871, 1876, 1877, 1879, 1883, но те нямат значението на първите два, макар че и те, често, без богато съдържание, са списани в същия дух - на злободневен, не винаги сполучен, хумор, пише Борис Йоцов. По думите му: „и тук Славейков се явява не само добър познавач на нашия бит, на християнската църковна обредност, но и на българската действителност, със склонност да вижда в нея предимно отрицателни особености. Има вече мъдрост, която му дава възможност да гледа не така наивно на живота, широко сърце, което е готово да прощава, воля, която иска да служи на общо благо. Затова той все намира случай да засегне националното честолюбие, за да го предизвика, да му постави цели и задачи, да му даде полет… Учи роба не само да пее за любов, но и да се смее в своите страдания над човешките неволи и несгоди, да гледа на въпроси от жизнено значение за него не мрачно, а с оптимизъм, да има сила най-после да се присмива и над своите собствени недостатки“…

 

Нова мода календар за година 1857 г.

(Пасхалия)

 

Таз година ще бъде:

Кръг слънчов – като търкало объл.

Кръг месецов – кога е пълен – околчест като обръч,

а кога е щърб – като сърп.

Месоястие – от пет гроша оката.

Пост – кога няма гозба, а кога пари няма – велики пости.

Неделно слово – брътвия, луча,

на ум уча.

 

Прокобение за 1857 година

 

Таз година ше владей планетата Паричан, затуй и който има пари, ще може да си купи и да има каквото поиска: току ум, разум и добра воля с пари се не купува. Сиромасите таз година ще я минат бедно и злочесто, ама тези сиромаси, които поимват парици, не ще угадят как ще я преминат; тежко и горко на вариклечковците – колкото грошовце имат, толкоз дяволи ще ги мъчат из ден-ден да не би да похарчат една парица от тях; ще трупат пари и ще лежат над тях да ги мътят като квачка, ще гледат и ще петимисват и не ще смеят нищичко да си купят.

Тази година ще бъде гладна за оногоз, който нема да си купи, той ще често да бълнува топли симиди и лесно ще удуша хубавите гозби; и ще бъде още тази година берекетлия за оногоз, който има пълна кесия.

Таз година който стане по-рано, по-рано и се обуй, по-рано и ще пропей. Който осъмнува на хана, ще замръкнува на пътя.

Таз година, който е посеял – ще жъне, който е посадил – ще бере. Който прави големи масрафи, без да си схесапя прихода, той ще пропадне, а който прикътва и спестява, той ще големи доходи да си докара.

Таз година, който залавя много работи, малко ще свършува и който най-много бърза, най-подир ще остава.

Таз година трябва да се плевят нивите с време; да се кърпи съдраното, доде е малко; което може да свършва днес, да се не оставя за утре. Всеки да си върши работата самичък и да се не обляга на другиго. Който се надее на добро от люцки ръце, той пасе ветровете.

Таз година трябва най-много да се пазим от тези хора, които всичкото правят с дума, които друго думат, а друго правят; които приказват за таквиз работи или се намесват на таквизи маслахати /работа, дело/, от които не проумяват; и от тези още, които ищат на всичко да са първи и се имат твърде хитри, че не слушат да ги понаучиш нещо.

Всеки нека се моли богу таз година да го опази:

1. На старост да се не подмлади.

2. С рогат да се не боде.

3. С богат да се не кара.

4. С келяв да се не бори.

5. Да не сполети ортак, който знай гологлав да си вижда хесапа.

6. Да го не връхлети жена устатница, острозъба и дългонехтеста.

Таз година ще има много касапи с памук да колят и много белбери да бръснат на въз косми.

Таз година ще има много болести, ала най-много ще да върлува тежката болест на сиромашлъка, огницата за пари, а най-люта ще е безпаричната треска, за която мъчно ще се намерва цяр. По някои места ще зле да воюва и повлечището на модата.

Колкото за времето, то ще бъде непостоянно – сутро смях, вечер плач, по-много ще бъдат тъги, желби, плачове, грижи, теглила и неволии, а радост – като капка в море.

Зимата ще бъде две тюрлии: за оногоз къщника, който цяло лято е осъмнувал и замръкнувал на работата си и си приготвя зимнина, за него зимата ще бъде слаба и налеко ще я мине, а за онези хългъзи и поседейковци, които цяло лято са пладнували под сенките и не си приготвили зимовище, за тях зимата ще бъде люта, тежка и дълга.

Пролетта ще бъде весела за онези, които немат да дават. Птичките ще пеят, косовете ще църкат, славеите ще чуруликат, борчлиите ще плачат, сиромасите ще въздишат, болните ще пъшкат; освен туй всичко друго ще се раззеленява, развива, ще напъпва и ще цъфти – току българската книжнина ще си стои усърнала и повянала.

Лятото не ще бъде студено като зимата, сняг може да нема, ала ще силен град да падне и ще очука най-много даскалите и списателите български. За другите не ще бъде толкоз вредителен.

Есента ще бъде, каквато и през всичките минали години – пак ще има ясни и облачни дене, слънце и дъжд, тихо и ветровито, а най-много ще мъгла и тъма да има над всички училища в България.

 

Помрачение

Таз година има да станат много помрачения в кесиите на тези мъже, които носят ума на жените си и ги подновяват на всеки свят ден.

 

Забележвания верни

 

Когато видиш някоя жена, като върви, че се повива и се върти като калайджия – да знаш, че има в главата си брумбалчета.

Кога виждаш някой мъж, че остава жена си на волята й и се отпуснал да го води за носа, където тя ще – да знаш, че му е изветрял мозъкът.

Кога видиш някоя жена работна и спестовна, пък ходи с вехта язма, с кърпен фистан и със съдрани пантофи – да знаш, че мъж й се кара с нея да му не меси хляба с вода.

Кога видиш някоя мома, че се много труфи и пременува – да знаш, че е закъсняла да се ожени.

Кога видиш някой ерген, че ходи се пременен и се конусчисва /вижда се, приказва с някого/ със сватите – да знаш, че има да плаща на Михала, нема сермия и го блазни за зестра.

Кога видиш някого, че окалва сиромасите и аджадисва /аджадисвам – жаля/ царската рая – да знаш, че му се ревне да стане чорбаджия и точи зъби за прасета.

Кога ти се подмазва някой и ъка на приказките ти – да си знаш, че има на ума си да ти ище пари назаем.

 

Петко Р. Славейков

Из „Нова мода календар за 1857 г.“