Първото тревненско читалище – арена на непрестанни сблъсъци между основателите и „силните на деня“

Учителят Христо Н. Даскалов, разказва в спомените си за основаването на читалището в Трявна, когато вече е учител във Враца. Отива там през 1873 г. Той е сред инициаторите и основателите на първото Тревненско читалище. Записките му се съхраняват в НБКМ - София, а сведенията, които публикувам по-долу, са препис от архива му, дело на Иванка Бонева - някогашен директор на Музея в Трявна. От тях научаваме доста детайли за историята първото Тревненско читалище „Трудолюбие“ и причините довели до неговия край. Преди това обаче, припомням някои исторически факти, за които не става въпрос в записките на Хр. Н. Даскалов.

Учредителното събрание на читалището в Трявна се състои на 21 декември 1871 г. по инициатива на учителите Илия Шиваров, Христо Н. Даскалов, Кънчо Кесаров и Иван Славейков – най-големия син на Петко Р. Славейков, който току-що се е завърнал от обучението си в Робърт колеж /Цариград/. Тревненски чорбаджии, или „силните на деня“, както ги нарича Хр. Н. Даскалов - Кънчо Генков, Никола Чушков и Цаню Райков, правят неуспешен опит да провалят плановете на младите, но не успяват. После опитват да овладеят читалището, но и този им опит, е обречен на неуспех. На 6 декември с.г. е приет Уставът на читалището, който веднага е изпратен в Цариград, за да бъде отпечатан. Петко Славейков го отпечатва безплатно в печатницата на в. „Македония“ в началото на 1872 г. в 500 екземпляра.

На 1 януари 1872 г. е избрано първото читалищно настоятелство, начело с Иван Славейков – председател. След заминаването му за Цариград, поста заема Георги Тодоров, създателят на първата фабрика в Трявна, който по-късно е кмет на Трявна и народен представител. Учителят Илия Шиваров е толкова засегнат, че е пренебрегнат като кандидат за председател, че подава оставка като учител и напуска Трявна…

Сред активните дейци на първото Тревненско читалище личат имената на много членове на тайния революционен комитет и бъдещи въстаници – Васил Михалев, Цаньо Шишков, Михаил Икономов, Симеон Цонев – Моната, Цаню Захариев, Кънчо Захариев, Петър Генчев, Петър Мошев, Иванчо Ангелов и др.

Активната дейност на първото ни читалище продължава до 1876 г., когато избухва Априлското въстание. След разгрома му, местните чорбаджии се възползват от факта, че много от дейците му се укриват от официалната власт и завземат властта. Читалището обаче, започнало постепенно да замира, а капиталите му постепенно се разпиляват. След Освобождението не настъпват никакви значителни промени и така, на 29 юни 1886 г., първото тревненско читалище официално преустановява дейността си. На тази дата, читалищното настоятелство предава на Общината архивите, книгите и покъщнината си…

А ето какво споделя и учителят Христо Н. Даскалов, който е сред инициаторите и основателите на читалище „Трудолюбие“:

„Трявна, като всяко отстранено от главния път място, беше най-подходящий пункт по избягването, в случай на нужда на някой от апостолите. Казах, че бях познат с Левски още от 1867 г., но нищо не знаех по неговите планове – Левски имаше само един верен приятел – Цаня Захариев, с когото били запознати много по-отрано. Освен за организиране на частен комитет, апостолите поискаха и парична помощ за Централния комитет. Ние бехме бедни, пари се намерват у по-богатите, но от тях требваше да се крие, защо ни са пари… Левски поиска списък на по-богатите и ни каза, че той сам ще се яви пред тях, ще им иска пари за целта. Това ни изплаши… Реши се в събрание да се повикат няколко души от по-събудените хора в Трявна в дома ми, дето ще доди и сам Левски. Аз склоних, при всичко с голем страх. На 21 ноември вечерта, приготвих вечеря за Левски, Ангела [Кънчев]. „Ще имаме двама гости от Търново, казах на жена си, с които ще играем нощес префа, по която причина след вечеря ще додат и даскал Кънчо (Кесаров), Георги Тодоров (кума ми), Тодор К. Бояджиев (баджанака ми)… Левски доде сам, Ангел отишъл при роднините си… Чете ни разни писма от воеводите ни, от Каравелова, из Женева. Стояхме около два часа след полунощ, на другия ден събрахме от приятели 500 гр. и ги дадохме на Левски.

По-богатите се страхуваха да се състави комитет, те наистина дадоха пари за Левски, но това го направиха от страх. Левски ги бе заплашил с убийство и наистина в това време бе убит и Васил Козлов от Левски.

Левски сам бе отишъл при един от най-първите чорбаджии в Трявна, открил му мисията и го накарал да му даде 200 гр. помощ срещу разписка от комитета.

Вуйка ми Михал х. Икономов ми разправи, че и той събрал с Ц. Захариев около 300 гр. и ги дали на Левски, но че пак ще трябват пари… Как да се направи това - хем да се опазим от преследване, било от чорбаджиите, било от властта…

Преди шест месеца общинарите казали, че няма да позволят да се събират в училището, ако някои чапкъни би устроили такова нещо като читалище, но това не ни обезсърчи… Ние решихме с вуйка ми да направим как и да е читалище, на което тайната цел да бъде революционна. Аз отстъпих една от стаите на къщата си /Бел. Г. Иванова – Даскаловата къща/ за събиране на членовете, но де ги членовете? Вуйка ми каза, че той има свои верни приятели, които ще се запишат, ще запишат и други. Ще станем около 20 души и после полека-лека ще вървим напред. „Даже, ако щеш, ай сега да идем и положим основите му“…

Беше почти мръкнало. Бяхме малко посръбнали, тъй щото и куража ни и парите бяха много, отидохме в дюкяна на Николовците… Стойчо Стойков (Богатия) - „Кожухарчето“, даде една бяла междия. Работата не беше на шега, тука вече излизаха пари на мегдан… Но кой да вземе парите?

Ние пък, от своя страна, приготвяхме духовете, особено между младите. На 22 ноември 1871 г., неделя, се събрахме в предварителното училище. Между гражданите имаше доста от чорбаджиите, еснафите, но повечето бяха младежи, които бяха надъхани по какъвто и да е начин да се основе читалище. Произнесена бе и подходяща за случая реч… Ние, младите, настояхме на своето, поддържаха ни и еснафите, и тъй всеки, който се записваше за член, внасяше си и първоначалната помощ. Парите се трупаха на масата. Избрахме за временен касиер Иванча П. Николов. Събрахме 750 гроша. Големите пожертвуватели не дадоха нищо – нямали у себе си пари, щели да ги дадат на второ събрание… […]

Вноските на членовете се събираха редовно и нови помощи, било от местни граждани, било от страни. Читалището спечели доверието на гражданите, за да не е само сарафска кантора да събира пари, а и да се покаже, че действува нещо по образованието на гражданите, държаха се сказки по разни клонове […]“.

В записките си Христо Н. Даскалов, споменава и за едно т.н. „Главното събрание на читалището“, което се провежда през 1873 г. Тогава „назначили“ настоятелите му, без избори и без гласуване. От тогава читалищната дейност залинява и по думите му, се превъръща в „оръдие на чорбаджиите“, особено на Кесаров /Кънчо/. Парите се „давали не според устава“, а на такива лица, които „клатили шапка на силните на деня“. През 1875 г. читалищната каса разполага вече с 10 000 гроша. Под ръководството на Главния учител Димитър Поп Витанов, през същата година, е „дадено“ театралното представление - „Многострадална Геновева“, което предизвиква фурор в Трявна /Бел. Г. Иванова - пиесата е играна пет пъти на тревненска сцена, а приходите от билети са на стойност 3852 гроша. В нея участват Васил Михалев, Кънчо Захариев и знаменосецът на Тревненската чета на зографите – Симеон Цонев - Моната/.

През 1876 г. от читалищните пари „не се е кътало ни стотинка“, „защото длъжниците били хора несъстоятелни“, „а пък по-забогателите - хора на чорбаджиите, пред които не се е смеело да се помене поне за тайната и същинската цел на читалището“. Лицата, които съставляват частния революционен комитет в Трявна, събират помощи от тайните волни пожертвования и частни лица, отбелязва още Хр. Н. Даскалов. През годините 1876, 1877 и 1878, пише той – „въстания, войни и окупация, читалището останало съвсем занемарено“. А „несменяемото настоятелство“, разполага с читалищната каса „своеволно“. „Прибирали се пари от по-състоятелните длъжници и ги давали на такива, от които имали да земат и ги задържали за себе си – с една реч – оздравили своите си вземания“.

През 1880 г. е избрано ново читалищно ръководство, но „не било възможно да се тури ред“. „Първоначалните основатели“ са далеч от Трявна, а „големите печалби тогава не оставяли време на хората да мислят за просветителски цели, давали пари наистина, но не обръщали внимание какво ставало с тях“. Читалищните книги се разграбват. През 1883 г. Общинското управление, като няма пари, за да плати на учителите, „посегнало“ на читалищните пари… Единствените пазители на читалището – учителите, не възразяват „против земането на читалищната каса от общинското управление“, защото „щяло да се плати на читалищните настоятели“. Три години по-късно, читалищните настоятели предоставят на Общинското управление записите, библиотеката и покъщнината на читалището… „Какво и колко, не се знае и до днес – отбелязва Хр. Н. Даскалов. - В общинското управление няма никакви бележки по това, нито нещо от архивата на читалище „Трудолюбие“. Освен стотина екземпляра от Устава. Така печално довърши съществуването си първото читалище в Трявна“…

 

Подготви

Галина Иванова

* Снимка: СМРЗИ - Трявна