Дишколци били юначни и свободолюбиви по дух

В най-затънтените места на Стара планина, в сред гъсте букове и дъбове горя, в една дълбока долина, дето коля не слазат, на границата на Тревненската нахия и Енизахарската кааза, се намират разпръснати колиби, които съставляват една малла [махала], която се нарича Дишко-олу *. Тази малла, се населява от българи, известни по своя си свободолюбив дух, които често пъти събираха чети, преминуваха планината и пленяха бейските чифлици по Енизагорско, Чирпанско, Сливенско, дори и Едринлийско. Бедността на земята им, живеенето им на межда с турци, които често пъти не ги оставяха да следуват мирно селските занаяти, караше пъргавите, храбри тези момци да стават хайдути. Като център на тия хайдути служеха Ципераните. Прочут по юначеството си това време беше дядо Горан. Той никога не беше ходил с хайдутите, но той беше известен между турците под име Горан войвода. От малък още той се беше прославил по юначеството си, защото беше свалил баш пехливанина в един сбор в Сливен, неговото око дето погледнеше и удряше. Той нямаше салтанат, шишането му, което винаги светеше, беше свързано с чиршови кори, но то струваше, както се казва чилешка глава в неговите ръце, то никога не бе слъгвало. Дядо Горан беше вече остарял и не виждаше хубаво, но той пак си не оставяше шишането, той по гласа можеше пак тъй да удари, както и на младо време. На младост много пъти е викан в Търново да бие нишан, дето всички са се чудили с изкуството му мереке (Ив. Б. Хвалил се и го извикали в Т-во – на ножа острието да улучи и куршум на две да раздели. На Марно поле го направил и търновският войвода му дал чифт биволи и едно сидефлия шишане. Поискал му обаче, неговото, но дядо Горан не го дал). Юначният балканджия бил вуйчо на майката на чорбаджи Генко Петров /1753-1829/. Баща му – Петър, бил богобоязлив човек, който много се страхувал от турците, а майка му била „жена-юнак“, родом от к. Цепераните. Когато била мома, тя се отличавала с хубостта си, затова бюлюкбашията от Трявна, като я видял на събора Беленец /край к. Белица/, харесал я и поискал на сила да я потурчи, за да се ожени за нея. Когато турците „нападнали“ къщата й в Цепераните, тя се преоблякла в мъжки дрехи и успяла да избяга към Трявна. Там тя останала задълго, „дядо Петър я залюбил“ и се оженил за нея. Именития чорбаджи Генко, който спасил Трявна от нападението на кърсердарите в началото на XIX в., е първото им дете.

 

Подготви

Галина Иванова по записките на Иванка Бонева от архива на Христо Н. Даскалов, който се съхранява в НБКМ – София

 

* Някогашната Дишколска махала на Трявна, дължи името си на данъка "Диш-ак" /зъбен данък/, който християнското население, плащало на турските поробители, затова, че си „търкали зъбите, докато ядат“. В състава на махалата влизали следните колиби и махалички  – Бижовци, Бойчовци, Бочковци, Горановци, Димовци, Дойновци, Звънковци, Ивановци, Клъшка-река, Мишеморков хан, Николчовци /Пирамидата/, Първовци /Лагерите/, Райковци, Русковци, Самсиите, Сеймените, Семковци, Терзиевци, Ушовци, Хубановци, Цепераните, Цонковци.

 

** Снимка: "Хайдутин", худ. Димитър Таушански