Религия и попове от турско време в Трявна

Тревненци от турско време са били строго предадени на своето религиозно чувство. За това са повлияли най-вече фамилиите, които са работили още от дълбокото минало изографията и резбарството, занятия, от които са се красели храмовете, в които богомолците са намирали утеха от страданията, които са преживели от социалния живот, било от потисничество на османските господари. Тревненци са били не само строги православни християни, строги изпълнители на религиозните предписания, но и за средата от тогава са дали свещенослужители, които макар да не са били със сега изискуемия ценз, пак известни от тях са дали нещо на религията и народността на българина.

От последната четвърт на робския век, и няколко години след освобождението ни, Трявна е дала следните попове:

1. Поп Йовчо поп Николов от Средня махала, известна със своя „народополезен дневник“. Свещенодействал е в църквата „Св. Архангел“.

2. Поп Никола П. Йовчев бил в Габрово и после свещенодействал в църквата „Св. Архангел“, наричан още с прозвището „Кроснев“.

3. Поп Петър П. Йовчев, свещенодействал в Габрово.

4. Поп Петър Захариев бил по занятие изограф и после става свещеник, като е служил в църквата „Св. Архангел“.

5. Поп Кою (Константин) Витанов, по-после Архимандрит Витанов, който бил ръкоположен в тоя чин от Митрополита Макариополски, като го водил след себе си цели 2 години. Бил по занаят резбар и свещенодействал в църквата „Св. Архангел“. За него, като известен и отличен резбар има отзиви от немския пътешественик Каница, който е посещавал попа в работилницата му […].

6.  Иконом Х. поп Димо Алексов – Стария. Той е свещенодействал в църквата „Св. Архангел“.

7. Поп Георги Радков бил по занятие дюлгерин. Ръкоположен в и за селото Девня (Варненско). После той е дошъл в родното си място Трявна и свещенодействал в църквата „Св. Георги“. За него се знае, че през 1856 г., време на въстанието в Габровско, под водителството на дядо Никола, той, след разбиването четата на дяда Никола на горния край на Габрово и избягването в тревненските колиби Дончевци, с ракия е отишъл при истущения войвода и е станал причина на турската потеря да издебне войводата и да го убие из засада в градината.

8. Поп Къню Рачев, занимавал се по-рано с търговия (износ на казаски стоки), после пропада и бабалъка му поп Алекса Иванов го пристоява да стане поп, като свещенодействал в църквата „Св. Архангел“.

9. Поп Димитър Кънчев, наречен още „Кошарката“, защото във време на службата си в църква, като обиколял между богомолците да събира литургийните рубчета, за да не изпусне някое рупче, карал да ги групират „на кошерки“. По занятие той е бил изограф. За него съществува мълвата, че жена му намерила пари и затова той дал пари на синовете си: Тома, Кънчо и Христо да отидат на Хаджилък и станат хаджии – Хаджи Това, Хаджи Кънчо и Хаджи Христо. Общо той с попадията си имал всичко 18 деца – 12 сина и 6 дъщери. Свещенодействал в църквата „Св. Архангел“.

10. Поп Койчо Досев Витанов бил по занятие изограф и свещенодействал в църквата „Св. Архангел“.

11. Поп Кръстю Тодоров, дошъл от с. Драганчетата (Габровско), свещенодействал в църквата „Св. Архангел“.

12. Поп Тахо Ангелов бил търговец, но западнал и впоследствие става поп; свещенодействал в църквата „Св. Архангел“.

13. Поп Алекси п. Иванов бил по занаят казасин и гайтанджия, свещенодействал в църквата „Св. Архангел“.

14. Поп Стоян (Стефан), наречен още простичко: „Баба Стефана“ бил много шегаджия и обичал да посръбва, въпреки това той е бил много способен свещеник и духовит събеседник. Той често е казвал, когато е бил във весело настроение: „Аз имам занаят без сермия и дюген без кирия“. Свещенодействал в църквата „Св. Георги“. Неговите двама синове – Никола и Христо са биле добри и способни църковни певци.

15. Поп Никола Поп Койчев, свещенодействал е в църквата „Св. Архангел“.

16. Поп Белчо поп Стоянов, впоследствие „Дядо Духовник“, свещенодействал е в църквата „Св. Георги“.

17. Поп Йонко поп Койчев, свещенодействал е в църквата „Св. Георги“.

18. Поп Иван поп Алексов бил свещеник много време в Трявна, впоследствие се изселва и отива в Търновското село Нисово.

 

Забележка 1: За поповете, поредни номера 13 и 14 се знае, че те във време на въстанието през 1876 г., след изгарянето на Дряновския манастир „Св. Архангел“ от низамите на Фазлъ Паша, когато последните бяха дошли в Трявна да преследват бунтовници, тия двама свещеници – поп Тахо и поп Алекса са били навързани с десетима и повече млади тревненци и откарани във Търново за изследване. Те всички бяха пуснати, освен Георги Цанев Генков, когото властите изпратили във Видинската крепост на заточение.

Забележка 2: В Трявна, макар повече от поповете да са били добри и способни, случвало се е между тях да се явяват несъгласия и караница. А това е давало повода миряните да се намесват да ги погаждат и усмиряват. Долният документ в препис явно свидетелствува за това:

„Мы долоподписаните свещеници, служащи в църквата в село Трявна единогласно се склонихме и одобрихме да се състави една програма колкото за земанието и даванието относителено за церковните служби на християните в тази енория, и тъзи програма ще се състави и нареди от черковното настоятелство, и ний се сасклоняваме да одобрим тяхното решение без никакво противоречие. При туй еще са склонявами, щото от сега нататък, каквато распра би се случила помежду ни, в всекий случай да се отнасями до реченото настоятелство.

За сигурност на горните обязаности, подписваме са секий от нас саморъчно.

1869 9/врия

Трявна

Иконом х. П. Диму, Йоаникия Йеромонах, П. Д. Алекса, П.К. Витанов, Поп Димитър, Поп Таху, Поп Кръстю, Поп Диму, Поп Йонку, Поп Стефанъ

 

Съобщава: Н. Ив. Чушков

гр. Трявна, 1938 г.

 

Източник: Държавен архив - Габрово

Поп Йовчо поп Николов

Поп Кою Витанов със семейството си
Източник - СМРЗИ - Трявна

Поп Димо Алексов
Източник - Петър Михайлов

Снимка на зограф свещеник
Димитър Кънчев от Трявна, 1900 г., ЦДА

Поп Тахо Ангелов
Източник - ОДА - Габрово

Поп Алекси поп Иванов
Източник - ОДА - Габрово

Снимка на църквата Св. Архангел Михаил
в книгата на Богомил Даскалов
"История на Тревненската църква Св. Архангел Михаил", 1925 г.

"Църквата Св. Георги", след средата на XX век
Източник - СМРЗИ - Трявна