По Старинната улица все още личат „подписите“ на тревненци от края на XIX век

Знаем, че „подписът“ върху дърво, е един вид „запазен знак“ на прочутия тревненски майстор Архитектон Димитър Сергюв. Неговите къщи все още пазят този безценен „автограф“, който сочи годината на започването на градежа… По Старинната улица в Трявна обаче, и днес можете да забележите „подписи“ на тревненци, от края на 19 век, оставени върху капаците на прозорците на една стара къща. На входната врата на друга, личи годината „1896“. Въпреки многократните ми разходки по тази улица, не бях забелязала тези „знаци“ от миналото. Благодарна съм на художника Светлин Стефанов, който ги забелязал съвсем случайно и ми разказа за тях. Бързо ги открих, макар че „надписът“ на входната врата, за който ще стане дума по-долу, доста ме затрудни, докато го открия. И съм убедена, че няма да го забележите, освен ако не се доближите до вратата и не я разгледате в детайл…

Най-много „подписи“ обаче, имаше върху прозоречните капаци на онази къща, за която споменах в началото. Имотът е частен и собственикът му има намерението да реставрира къщата и да ги съхрани за бъдните поколения. Някога в тази едноетажна, „паянтова“ къща с дюкян, се помещавала фурна. По сведения на д-р Ирина Димитрова от книгата й „Страници от историята на Трявна през Възраждането“ /2023/, през по-миналия век, в Трявна имало 6 фурни, разпределени по махали: в Горната – 3, в Долната и Качавунската по една и една „развалена“ в т.н. махала „Киселко сокак“, част от Средната махала /от къщата на поп Йовчо към м. „Чучура“, върви между м. „Калето“ и „Блъснатото“/. Две от фурните били притежание на заможния тревненски чорбаджия Христо Кънчев Йончев, регистрирани като „дюкян-фурни“, третата, на площада с Часовниковата кула – на Богдан Рачов, а тази в „Хюкюмет джаде“ /Долната махала/ била на Димитър Тарлев. Последният е женен за Йона – една от сестрите на Иринка Славейкова, а фурната получил от тъста си Иванчо Райков.

Предвид сведенията от книгата на д-р Димитрова, фурната, върху чийто прозоречни капаци са изписани години и подписи, някога е била собственост на Христо Кънчев Йончев – най-заможния тревненски чорбаджия в средата на XIX век.

Единият от „подписите“ върху дървения капак се чете съвсем ясно - „Кънчо Генковъ 1891“. Твърде вероятно е, това да е подписа на внука на известния тревненски чорбаджия Генко Петров /1759-1829/, който спасил Трявна при кърджалийското нападение от 1798 г. Ако иде реч за този Кънчо Генков /Кънчо Цанев Генков/, то той е роден през 1849 г. и починал през 1909 г. А може да е и Кънчо Генков Зографов /1879-1937/, внук на зографа Кънчо Венков… Покрай този „подпис“ личи и годината „1888“, както и част от надпис, който разчитам, като „мама и мит […] 1891“. Върху прозоречните дъски личат и други подписи – „Иванъ Н.“, „Томчю Петк […] и доста инициали…

Вратата на една стара възрожденска къща по същата улица, е запазила само годината „1896“, надписите, освен един инициал „Б“, почти са се заличили във времето…

 

Подготви

Галина Иванова

"Къщата с фурната" на Старинната улица,
върху чийто прозоречни капаци личат "подписите" на тревненци
от края на XIX в.
Снимка: Личен архив

Входната врата на къща на Старата улица с отбелязана година - "1896"

Къщата на Старата улица,
на чиято входна врата едвам личи надписът "1896"...