Йончевата къща с Шарената чешма и нейните стопани

Историята на къщата с Шарената чешма, която в близко бъдеще ще оживее в макет, дело на художника Светлин Стефанов, крие доста интересни факти и загадки, за които разбираме от стари публикации в националния и местния печат, научни статии, архивни снимки. Първите сведения за най-голяма й ценност – Шарената чешма от 1762 г., са на Богомил Даскалов, който първи публикува схемата, скицата с рисунки, снимка и описанието на чешмата в сп. „Нива“ от 1931 г. Зографисаната чешма, взидана в дувара на чорбаджи Минювия двор, под един покрив с входната порта, обаче, провокира задълбочен интерес сред малцина изследователи - арх. Тодор Златев, арх. Ива Любенова и Вера Христова. Според арх. Любенова, по общата си композиция, Шарената чешма е сходна с някои образци от Копривщица, но „никъде преди това, нито по-късно, не е строена толкова оригинална и тъй богато украсена с живопис чешма“. Тя била „поставена“, като задънка на оста на насрещната „улица“, видно и от кадастралната карта на Трявна от 1903 г. Осъзнавайки огромната и ценност и значимост, и по повод 225-та годишнина от построяването й, в края на 80-те години на миналия век, Вера Христова, инициира кампания за възстановяването на чешмата, съборена през 1941 г. при уличната регулация, а журналистите в редакцията на местния вестник са първите, които се отзовават с дарения. Така или иначе, тази хубава инициатива не се осъществява по неизвестни причини и обстоятелства.

В една своя статия от 2007 г. за в. „Тревненска седмица“ Вера Христова, разказва интересни факти за „къщата на братята Христо и Койчо Йончеви“, прапраправнуци на чорбаджи Миню, градил Шарената чешма. Освен нея, къщата пази и други тайни - „загадъчните рисунки“ по обшивката на сачака. Историята на това откритие, дело на арх. Елена Конярска, е разказана на страниците на в. „Тревненски зов“ в края на 80-те години на миналия век. По мнението на арх. Маргарита Коева и изкуствоведката Анна Рошковска, „дъските“ с рисунките са „вторично употребени“ и са взети от „сграда с функции, близки до църковнослужебните“ /в близост до къщата се е намирал Хилендарския метох, както и църквата „Св. Архангел Михаил“/. Рисунъкът е дело на „специалист“, категорични са изследователите, а символите следва да бъдат обект на сериозно научно изследване. Доколкото разбрах, при събарянето на къщата, през пролетта на 2003 г., от тях вече не е останала и следа. Решението за събарянето й е взето шест години по-рано, тъй като къщата е освидетелствана, като „самосрутваща“, поради „естествено износване“ и невъзможност да бъде „заздравена“. Архитекти от тогавашното НПК изготвят архитектурни планове за възстановяването й, но това така и не се случва. Такива подборни планове – със скици и чертежи, има и за реконструирането на най-известния й символ – Шарената чешма, което дава възможност в наши дни, поне тя да бъде възстановена, макар и на друго място.

Проучването и архитектурното заснемане на къщата на чорбаджи Миню е от 1971 г. и е дело на архитектите – Георгиев, Паунова, Кузупов, Лабов, Рачев, Бербенлиев. Според запазените документи от обследването, тя представлява двуетажна паянтова сграда, измазана и варосана, с несиметрична схема, със застроена площ от около 160 кв. м. и дворно място от 900 кв. м., според Нотариален акт на един от наследниците от 1970 г. Приземието й се състои от две стайни помещения, две изби, маза, килер и предверие. На втория етаж, до чийто голям чардак с кьошк, води открита дървена стълба, са разположени малък чардак, 6 стаи и килер. Главното помещение е т.н. „къщи“ с оджак, през което се отива в собата, в която някога имало и джамал. Таваните на всички помещения са „видимите греди на таванската конструкция, като само на две от тях са „мазани“, а подовете са покрити с дъски. По думите на Вера Христова, която нееднократно посещава къщата, едното от помещенията на приземния етаж, е „служило и за обор на добитъка“, тъй като „имало запазени ясли“. Отделно от къщата, са разположени и стопански постройки. Днешни наследници на имота си спомнят, че според родовите хроники, в къщата имало и хан, а в едната от постройките до нея, живеела „прислугата“ на чорбаджиите.

За съжаление, историята не е съхранила спомена за годината на градежа на тази красива възрожденска къща, нито за нейния майстор-строител. По повод датировката й, архитектите, които я обследват през 1971 г., я определят, като „150-200-годишна“, заради факта, че в по-голямата си част, стените в къщата са талпени – похват, използван при строежа точно по това време – 1771-1821 г. А употребата на плет и кирпич в паянтовите стени, говори за промени на по-късен етап, или поне за подмяна на изгнилите талпени стени, твърдят специалистите. В началото на XIX в. не са строени къщи с приземни помещения за добитък /за което свидетелстват яслите в приземния етаж на къщата/, „това може да означава, че Шарената чешма е строена в зида на друга, по-стара къща“, смята и Вера Христова. Още повече, че във времето, къщата е пристроявана, както сочат и сведенията от архитектите, които са я обследвали в началото на 70-те години на миналия век. Друга хипотеза, датира градежа й с този на чешмата. А, тя, както знаем и от запазената и до наши дни каменна плоча, е строена през 1762 г. от чорбаджи Миню /Димитър/ Шишмана: „Сия чешма направи чорбаджи Димитър да работи за негова душа, кой пие да риче, господ да го прости 1762“. По сведения на Б. Даскалов, плочата е поставена върху чешмата след смъртта на чорбаджията. Всички тези хипотези за датировката на къщата, може би ще останат без отговор, тъй като нея вече я няма, но е твърде вероятно, това да е най-старата, запазена до началото на XXI век, тревненска къща.

Не по-малко интересна е и историята на Шишманите, стопаните на този огромен имот, които управляват Трявна в средата на XVIII век. Родословието им все още не е детайлно проучено и е обект на бъдещи задълбочени изследвания.

По сведения на Даниела Тодорова – Дабкова, уредник в СМРЗИ – Трявна, Миню Шишмана е сред влиятелните тревненски чорбаджии и управлява Трявна, заедно с брат си Кою, през 1756 г. Любопитен факт от семейните хроники е, че дъщерята на Кою Шишмана - Виша /1736-1790/ е съпруга на поп Йовчо поп Кроснев /1722-1803/, дядо на летописецът поп Йовчо. Според записките на учителя-краевед Христо Н. Даскалов, чорбаджи Миню властва в Трявна, но без неговото съгласие „нищо не се решавало“ и в Търново. Тъй като „не умеел да говори добре“, а и „заеквал“, изпращал там свой доверен човек да оповести волята му.

Чорбаджи Миню има двама сина – Кою и Йончо. След смъртта на баща им, Кою /1756-1802/ поема управлението на Трявна. Той обаче, не се ползва с обичта и уважението на тревненци, които го „свалили“ с бунт. Чорбаджи Кою, който посещава Божи гроб и става хаджия, притежавал „много воденици, ниви, ливади, гори и бахчи, не само в Трявна, но и по колибите“. Освен това, „въртял“ и голяма търговия с Влашко, Русия, Анадола и т.н. Но остава бездетен. Неговият брат Йончо бил „малко докус – векиелия“ /шашнат/, „малко идиот“, пише Хр. Н. Даскалов. Той взема за съпруга дъщерята на хаджи Кънчо Даскалов /1718-1791/ - Мария, сестра на хаджи Христо, построил Даскаловата къща с резбените слънца-тавани. Двамата имат един син – Кънчо /р. 1791 г./. От първата си съпруга Пена, Кънчо Йончев, има син Христо /1818-1898/, който е най-влиятелния тревненски чорбаджия в средата на XIX в., собственик на красивата трикатна къща /Йончевата/, която се намирала в близост до сградата на днешната Община Трявна /и тя бе увековечена в макет от художника Светлин Стефанов/. Той е правнук на чорбаджи Миню Шишмана. От втората си съпруга Деша, Кънчо има двама сина – Митю /1820-1916/ и Кою /1823-1896/. Съпругата на Митю е Тота Колева Тотева /1832-1919/. От брака им се раждат четири деца – Стефан, Христо, Костадин, Васил, Пена и Кънчо. Брат му Кою взема за жена дъщерята на Цаню Захариев – Стари – Йона /1832-1902/. Двамата имат 5 деца – Христо, Пена, Кънчо, Стефана и Митю.

В кадастралната карта на Трявна от 1903 г., що се отнася до имотите на Йончеви, на днешната ул. „Симеон Цонев“ 4, откриваме и имената на техните собственици: имот на Митю Кънчев Йончев, правнук на чорбаджи Миню и природен брат на чорбаджи Христо К. Йончев. Другият имот, в който попада къщата със Шарената чешма, е записан на името на Кънчо Коев Йончев /1850-1913/ – праправнук на чорбаджи Миню, и на Колю и Тота Станчови. Кои са били те? Възможно е, въпросният Колю Станчов да е зет, или пък потомък на ратаите или „прислугата“ от чорбаджийско време, вписана в имота на работодателя си. Подобни примери, цитирани и от доц. д-р Гергана Георгиева и д-р Ирина Димитрова в доклада им „Имотното състояние на тревненци през XIX век според османските данъчни регистри“, не са изолирано явление. Така например, Минка, дъщерята на поп Алекси, е вписана с къщата си (на Габрово джадде) в домакинството на поп Димитър Кънчов.

Тридесет и четири години по-рано, въпросните имоти, намиращи се в тогавашната „Долап сокая“ на Трявна, са описани в Емлячния регистър от 1869 г., който се съхранява в СМРЗИ – Трявна. Благодарение на д-р Ирина Димитрова, която проучва регистъра, откриваме имената на тогавашните наследници. Единият от тях е „Митю Кънчо“ /Митю Кънчев Йончев/, чиято къща е оценена на 8500 гроша. Другият имот е на „Станчо Миню“ /Станчо Минев/, притежаващ къща за 5000 гроша. Кой е този „Станчо Миню“ и какъв е статутът му по адрес на чорбаджийската фамилия, не успях да установя. До „Станчо Миню“ е имота на „Кою Кънчо“ /Кою Кънчев Йончев/, чиято къща също е оценена на 5000 гроша. В границите на този имот е и къщата на „Алексовица хекимката“, оценена на 3000 гроша. Тя е правнучка на чорбаджи Миню Шишмана, природена сестра на чорбаджи Христо Кънчев Йончев. Името й е Мария Кънчева Йончева – Хекимката /1818-1896/, омъжена за Алекса Хекимина. Вторият й съпруг е търговеца Минчо Генчев Девналията /р.1809 г./.

Само за сведение, според данните от Емлячния регистър /1869 г./, къщата с най-ниска стойност по онова време е 200 гроша /в Качавунската махала/, а с най-висока – 22 000 гр., в Средната махала на Трявна /на чорбаджи Христо Кънчев Йончев/. Даскаловата къща е оценена на 10 000 гр., а на уста Генчо Кънев – на 7000 гроша.

Любопитен момент е, че потомък на дядо Миню Шишмана е и художникът Христо Костадинов Йончев /1894-1938/, негов прапраправнук, който е изкусен живописец според оценката на съвременниците. Негови портрети се съхраняват в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна.

 

Галина Иванова

Къщата с Шарената чешма от1762 г.
Източник: Из архива на НПК /НИНКН/, предоставен ми от наследници

Дървеното стълбище към големия чардак
Източник: Из архива на НПК /НИНКН/, предоставен ми от наследници

Част от Северозападната фасада на къщата
Източник: Из архива на НПК /НИНКН/,
предоставен ми от наследници

Огнището в т.н. "къщи"
Източник: Из архива на НПК /НИНКН/, предоставен ми от наследници

На заден план, зад капитела на колоната,
се виждат "рисунките" по дървената обшивка,
които впечатляват изследователите
Източник: Из архива на НПК /НИНКН/, предоставен ми от наследници

Североизточна фасада /лицето/ на къщата
Източник: Из архива на НПК /НИНКН/, предоставен ми от наследници

Рисунка на Шарената чешма от Б. Даскалов,
поместена в сп. "Нива" от 1931 г.

Единствената снимка на чешмата,
публикувана в същия брой на списанието

Рисунка на хорото от Шарената чешма
Източник: ОДА - Габрово

Кадастрална карта на Трявна от 1903 г.,
на която са отбелязани имотите на Йончевите
на днешната ул. "Симеон Цонев" /тогава не съществува/,
както и местоположението на Шарената чешма,
съборена през 1941 г. при уличната регулация.
/Стрелката сочи мястото на чешмата/