Сал думите ни стигат…

Само 15% от обектите в 5 исторически места – Пловдив, Несебър, Баня, Свежен и Скорците, са здрави и със запазена автентичност. 40% от паметниците са в добро техническо състояние, но с намеси, нарушаващи оригиналния им вид, 35% са в недобро и голяма част от тях не могат да бъдат възстановени, а около 10% са необратимо унищожени. Статистическите данни, които цитира, в своя статия за в. „Строител“ Елица Илчева /бр.42/2023 г./, са резултат от Териториалната програма на Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/, като идеята е поетапно да обхване цялата страна. Над 1400 сгради, стотици декари улици, визуални коридори, детайли на градската среда, паркове и градини са проучени и документирани. Сред първите пет проучени исторически места са градовете Пловдив, Несебър, Баня (община Карлово) и селата Свежен (община Брезово) и Скорците (община Трявна). Териториите са избрани на базата на данни за сгради в риск, висока концентрация на идентифицирани и потенциални недвижими ценности и културноисторическата стойност на населените места. Експертите са документирали състоянието на сградите и средата, събрали са стотици новооткрити архивни документи, карти и скици, изследвали са тенденции. На втория етап от програмата ще се изготвят режими за опазване, които да дадат ясни правила при съгласуването на проектите. По думите на арх. Исмаилова - „Основната идея на докладите, подготвени от ръководителите на екипите, е да помогнат на местните власти и на населението да разберат кои сгради са ценни и защо“…

„Към момента у нас има 40 хил. регистрирани, декларирани и обявени паметници на културата и още няколко хиляди нерегистрирани обекта от началото и средата на XX век. Териториалните програми са важни, тъй като Законът за културното наследство изисква съгласувателните становища за проектите за намеса да се основават на правила. За повечето здания обаче няма изготвен режим за опазване“, споделя вече бившия шеф на НИНКН арх. П. Петров при представянето на резултатите по Териториалната програма.

Що се отнася до село Скорците, към годината на обследване, то има един жител и 56 сгради от културното наследство, разбираме от статията. Любопитното е, че селото е с един-единствен регистриран жител, но дори това е позитивно развитие на генофонда, тъй като през 2011 г. там не е живеел нито един човек /* към края на миналата година, според данни на ГД ГРАО, селото е с 1 постоянен жител/. В момента всичко е занемарено, като западането започва още през 40-те и 50-те години на миналия век поради липса на средства. Уличната мрежа и калдъръмена настилка са съхранени. Препоръката от НИНКН е да се определят режими за опазване на всички единични паметници на културата и да се направи групов паметник. 20 от тях са унищожени, 24 са аварийни, а 20 са в лошо състояние. Само 11 къщи от възрожденския период са в добър вид.

Експертите са открили богато оформени интериори, красиви врати, а строената от Уста Генчо Кънев през 1876 г. църква, която от 2019 г. има актуализиран режим на опазване /* със Заповед от 5 октомври 2018 г. на Министерство на културата на църквата е предоставен статут на национална културна ценност с категория „национално значение“/, вече прилича на руина. Образуването на Скорците на северен скат на Стара планина се свързва със заселването тук на 14 богати семейства от Търново, които бягат от османското нашествие. През Възраждането селото става известно със строителните си бригади, които са ходили да работят чак в Иран и Америка. Това обяснява и красивите и здрави къщи. Проучвано е паралелно с Боженци за архитектурен резерват и определено има потенциал за развитие…

Това са резултатите от Териториалната програма, оповестени през 2023 г. А какво се случва преди и след това?

През 2018 г., по договор с НИНКН, арх. Иван Колев, обследва „обекта“ /църквата "Св. Димитър" от 1876 г./ и извършва документирането й, анализ на състоянието и предишни намеси, изследва архивна документация за храма. В началото на същата година е изготвен „Проект за ремонт, реставрация, вертикална планировка и подобряване на околното пространство на църквата „Св. Димитър“ в Скорците“. Той е дело на друг архитект – Цветан Радев от Търново. През май следващата година, по местните и национални медии, широко „прокламират“ новината, че църквата ще се ремонтира с европейски средства /по Програмата за развитие на селските райони /2014-2020 по подмярка 7.6 – Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата в селските райони/ и проектът вече чака одобрение… Скорчени и тревненци, обаче помнят и по-стари напъни в тази посока, които все не дочакват Видовден…

Договорът с ДФ „Земеделие“ е сключен на 12.05.2022 г., а през октомври с.г., е подписан и анекс към него. Проектът е на обща стойност 577 478.96 лв. Следват още анекси, за които, обаче, не успях да открия информация в сайтовете на съответните институции. През миналата година, навръх Димитровден, в църквата е отслужен курбан, който, както информират от Община Трявна, следва да се счита за официален старт на строително-ремонтните и реставрационни дейности… Оттогава-досега обаче, в селото и около църквата, видно и от снимките към една скорошна публикация в „Будила“, от средата на миналия месец, нищо не се случва. И, доколкото разбирам, пък и то е очевидно, и поредната надежда за спасение на този почти 150-годишен храм, ще изтлее във времето…  И то при спечелен проект за безвъзмездно финансиране!?!

Като оставим настрана трудния „терен“, който със сигурност е препъни камък за днешните „майстори“, инфлацията, която, обяснимо, е стопила в голяма степен отпуснатите безвъзмездно средства по проекта, няма как да не откроим бездействието/безхаберието на Великотърновската митрополия и на Община Трявна, на чиято територия е тази „недвижима културна ценност“ с национално значение?!? Единствената църква на Първомайстор Генчо Кънев в Тревненско! Уви, не само тя тъне в забвение... И, както е казано в Библията – „По делата им ще ги познаете“, пък после и Дякон Игнатий го е рекъл – „Дела трябват, а не думи“. Е, на нас, днешните, очевадно - сал думите ни стигат…

 

Галина Иванова