„Оканицата“ – ритуалът, без който не минавал ни един пазарлък

Любопитна история из Тревненско, описва проф. д-р Г. Павлов в доклада си „Покупко-продажба на домашни животни според обичайното ни право“, публикуван в Годишника на СУ „Климент Охридски“, Ветеринарно-медицински факултет /1941 г./. Въпросната случка, поне доколкото познавам историята и традициите в нашия край, едва ли се е ограничавала само до продажбата на „едри домашни животни“, а „оканицата“ със сигурност е била, и е част от битието на тревненци, пък и не само…

„Въ Тревненско напр., следъ скъсване на пазарлъка, започва тихъ и приятелски разговоръ между контрагентите. Настъпилъ е вече момента, продавачътъ да даде „кръчмата“. Отъ първото донесено вино поливатъ гривата на коня и некои отъ присътствуващите се обажда: „Да залеемъ пазарлъка, да залови коренъ“. Ако единъ отъ договарящите е въздържатель по убеждение или по медицинско предписание, той все пакъ е длъженъ да допре устни до чашата и да пие дори. Пакъ въ Тревненско еснафското невинно шегобийство разправя за веселъ пиячъ, който далъ клетва, че нема вече да пие и тази клетва той можалъ да наруши безъ да бъде въ съзнанието на другите клетвоотстъпникъ, като наредилъ така, че една вечерь продавалъ своята кобила на жена си, а на другата вечерь тя му я продавала. По този начинъ, всека вечерь оканицата била все на софрата. Отъ този забавенъ еснафски хуморъ се вижда, че черпнята е една неизбежность при сключване на покупко-продажбата на едри домашни животни“.

 

Подготви

Галина Иванова