Любопитни факти от далечното минало на Трявна по записките на Богомил Даскалов

Известни са доста сведения, исторически факти, предания около заселването на Трявна и Тревненско. Голяма част от тях бяха публикувани в групата. Затова днес ще ви разкажа още любопитни факти от далечното ни минало, достигнали до нас чрез записките на Богомил Даскалов, писани през 1937 г., които се базират на сведенията на неговия баща Христо Н. Даскалов. Оригиналният документ със заглавие „Родословие на фамилията Даскаловци“ се съхранява във фонда на Богомил Даскалов в Държавен архив – Габрово.

Още в самото си начало, ръкописът ме изненада с едно сведение за произхода на името „Трявна“, което не бях чувала до момента. По думите на Б. Даскалов, едни го свързвали с изобилната трева в района, други с „тръвна“ /пчелен кошер/, а някои се „силят да тълкуват произхода“ на името от думата „тръмна“, което в превод от „келтийски“ означавало „покой“. „Това оправдават с обстоятелството, че царете от Второто българско царство „отпочивали“ тук след лов, отбелязва в допълнение Б. Даскалов…

Всеизвестен факт е, че стратегическото местоположение на Трявна „между пътищата, които свързвали Търново със Стара Загора и Казанлък, през проходите „Кръстец“ и „Бедек““, било основната причина турското правителство да признае и впише „в числото на войнишките села и Трявна“, пише още той. И изрежда привилегиите, с които се ползвали тревненци предвид статута си на дербентджийско селище (от тур. дервент, дербент – проход) в замяна на техните задължения по охрана и поддържане в изправност на планинските проходи и водещите към тях пътища, съпровождане на търговски и други кервани през опасни и стръмни места и други подобни задължения. Според записките му, тревненци се ползвали с привилегията да не плаща никакви данъци, да имат свое самоуправление не само в църковно, но и в политическо отношение, „да не се допуска кадъна /туркиня/ да преспи в Трявна, защото възможно е да роди турче, което ще счита родно място селището“, „да не се зарови турчин и съществува турски гроб“, „мъжете да носят оръжието свободно, а жените да носят накити по обичая“.

Тревненци имали единствено задължение да „дават“ 12 души „харбалии“ (войници, въоръжени с „харба“ - „харбия“ *), които да пазят царския път и царската поща. Всички тези права били запазени до 1821 г. – „Голямата завера“, пише още Б. Даскалов, след което тревненци започнали да плащат „единствения“ данък „хлебнина“.

„Съгласно отоманската наредба за привилегиите на войнишките села, определяло се е: един войник да се дава на 30 къщи. Това дава основание да се определи големината на Трявна в XVI в., като на 12 войници, съответства селище с 12 х 30 = 360 къщи“ – отбелязва Б. Даскалов.

По-нататък той пише, че свободният живот в Трявна „съблазнявал“ много лица, които „в тия времена“ имали „случай“ да посетят селото. Тогава турската администрация се представлявала само от администрация – полиция, състояща се от един „субаш“ /старши стражар/ и 4-5 заптии /стражари/, посочвани от първенците на Трявна „по представление“ на Търновския войвода. За заптии били назначавани обикновено турци от с. Ялово, които имали там семейства, „неживущи в Трявна“. След Танзимата ** в Трявна бил назначен и мюдюрин, „обаче и той повечето пъти българин“, като еленчанина Иванчо Бакалов, който бил мюдюрин в селото през 1876 г. 

Заптиите и субашът били издържани със средства на селото, пише още Б. Даскалов и уточнява, че има запазени тефтери и сметки по издръжката на турската полиция в Трявна, водени от дядо му Никифор Даскалов.

По турско време в Трявна идвали младежи от Габрово, Търново, Дряново и Елена „да прекарат весело и свободно по няколко дни“, „несмущавани от платените турски полицаи“, най-вече за събора от Архангеловден до Никулден.

Б. Даскалов разказва и една интересна история, по сведения на баща му Христо Даскалов, за двама братя зографи от Трявна, които били заловени с „неизправни тескерета“ /пътни листове/ и задържани в конака /полицията/ за една нощ /името на селището, както и имената на зографите не са посочени в ръкописа/. По-малкият от братята, който не бил излизал „по чужбина“ до тогава, не можел да приеме това ограничение на свободата си и ядосан започнал да протестира. Брат му, който бил благоразумен, знаейки „турското потисничество“, го посъветвал да мълчи. Макар и трудно, по-големият брат успял да наложи волята си и да застави брат си да замълчи, като му обещал, че ще може да вика на воля тогава, когато той му каже. Когато ги освободили на другия ден и след няколко дни се завърнали в Трявна, щом се показали къщите на града от хълма „Василеви ниви“, по-големия брат казал на малкия: „Сега можеш да викаш, колкото можеш!“. Обаче младият, непокорен мъж се задоволил само да прошепне: „Грозно е, бате, вън от Трявна!“.

Свободният живот в Трявна привлякъл поселници „много странни хора“, които ценели свободата си по-високо от други материални блага. Ето защо и днес в Трявна се знаят 8-10 фамилии – родове на преселници от разни страни на Полуострова, „но чисти българи“ пише Б. Даскалов и преди да продължи разказа си с историята на заселването и родословието на собствената си фамилия, споменава някои от тях:

1. Поп Йовчевци /Кроснювци/, преселени от Одринско 1680 г.;

2. Големаните – П. Р. Славейков от Разложко, Македония;

3. Йончовци;

4. Шишманите – Търновско;

5. Даскалите – Самоковско и др.

 

Галина Иванова

 

 

*Харба - вид късо дебело копие

 

** Танзимат e понятие, което се свързва с период на обществени реформи в Османската империя, започнал с въвеждане на пакет от закони, обнародвани от султан Абдул Меджид I на 3 ноември 1839 г. при встъпването му на престола и завършил с приемането на първата османска конституция през 1876 г.

Христо Н. Даскалов

Богомил Даскалов