Тревненската община – арена на социални борби и опора на националния дух. Част IV

В своята дейност като ръководители на общинското самоуправление, тревненските чорбаджии не са представлявали единна социална прослойка. Общината и дадените им привилегии като на непосредствени изпълнители на турската власт разкриват възможности за остра борба за овладяването на общинското ръководство. За тази борба съществува богат документален материал, който ни позволява да я разграничим на два основни етапа. Първият, това е времето до приключване на Кримската война, когато заради общинското самоуправление, тревненските чорбаджии се обособяват в две партии (тараф), групирани около богатите чорбаджийски родове на Даскалови и на Никола Чушков.

Борбата се изостря с наближаването на общинските избори, провеждани обикновено в края на февруари или началото на март. В тези дни чорбаджийската партия, която е в опозиция, проявява стремеж да разкрие всички злоупотреби на управляващите до този момент чорбаджии, да ги злепостави пред представителите на официалната турска власт и местното население и по този начин да не допусне тяхното повторно избиране. За постигането на тази цел се използват клеветите, като средство за компрометиране, събират се подписи под прошение до Търново. И всичко това се върши в името на справедливостта и в защита интересите на населението. За да бъдат събрани необходимите подписи, чорбаджиите използват поставянето на голяма част от бедното и средното население на Трявна в икономическа зависимост.

В битката за власт двете чорбаджийски групировки не се съобразяват с никакви етични норми, използват позволени и непозволени похвати и средства, за да спечелят общинското самоуправление. И двете търсят закрила и подкрепа от Търново, а това налага в Трявна често да пристигат правителствени чиновници, които да ревизират досегашното управление. Тогава всяка чорбаджийска партия се стреми с подкупи да ги спечели за своята кауза.

Практиката показва, че всяка партия на чорбаджиите, след идването си на власт, твърде скоро забравя своите обещания и продължава да ръководи градските работи така, както предшествениците си – да злоупотребява с общински средства, да граби населението и да се ръководи от своите тесни интереси при решаването на проблемите.

След Кримската война срещу традиционното управление на тревненските чорбаджии, срещу техните злоупотреби с общинска власт, се надигат тревненските еснафи под ръководството на П. Р. Славейков и останалите учители. С това се поставя началото на втория етап от борбата за общинска власт. Еснафите решително се обявяват против „чорбаджилъка“ на тревненските първенци, против тяхното управление, мразено и от местното население. При широка народна подкрепа, еснафските организации на няколко пъти успяват да прогонят чорбаджиите от общината, от църковното и училищното настоятелство. Тези поражения принуждават чорбаджиите да забравят старите дрязги и борби между отделните партии и родове, и да се обединят в името на прогонването на еснафите от общината. За целта те търсят подкрепата на представителите на турската власт и своите събратя в центъра на санджака – Търново. С тяхна помощ, макар и трудно, успяват да възстановят своята позиция в общинското самоуправление на града.

Независимо от своето сервилно отношение спрямо турската власт, от грабежите и злоупотребите с общински средства, от последователната резервираност към проявите на националната революция, тревненските чорбаджии имат важен принос в икономическото развитие на града. Те съдействат за запазване на бита, нравите на българина, преследват прояви, които са чужди на морала на народа, поддържат традициите на българското обичайно право. Всичко това създава условия за укрепване на българщината, приучава българина към обществен живот, утвърждава неговото национално съзнание и самочувствие.

Нарастващото самочувствие позволява на тревненските чорбаджии, както и на останалото население, да тласнат напред развитието на творческите занаяти – иконопис и дърворезба, да се създаде Тревненската художествена школа, която прославя града. Всичко това дава възможност Трявна да се запази като един исторически възрожденски резерват, не само на нашата архитектура, но и на българското национално самочувствие и гордост.

 

Доц. д-р Георги Плетньов

 

Петко Славейков