Тревненската община – арена на социални борби и опора на националния дух. Част III

Не по-различна в своето колебание е позицията на тревненските чорбаджии и по проблемите на национално-освободителното движение. Докато до Кримската война те проявяват известен интерес към неговите прояви и се включват в някои от тях, след войната се отдръпват от революционното движение, имат отрицателно отношение към дейността на местната младеж, склонна към решителни действия за освобождаването на страната.

Още през 1821 г. представители на тревненските чорбаджии се включват в изградената мрежа на „Филики етерия“, както и в подготовката на бъдещето въстание на Балканите. Направените разкрития от турската власт и нейното решение по пътя на терор и насилие да ликвидира съзаклятието, стават причина „от село же зовимое Трявна некий богат человек славен, именем Хаджи Йоан, и он страха радиагарьнского утровив себе умря“. Поради това участие на тревненските първенци градът е бил подложен на ударите на турската отмъстителност. От тази година българите са лишени от правото да притежават огнестрелно оръжие, а българските общини – да имат въоръжена охрана и сили за запазване на реда.

Съществуват сведения, че по време на Кримската война нараства политическата активност на тревненските чорбаджии и те се включват в подготовката на въстание с център Търново, което е трябвало да избухне с настъпването на руската армия в българските земи. Започването на Руско-турската война през 1853 г. раздвижва българската емиграция, която е готова да окаже действена помощ на руските войски с убеждението, че е дошъл редът и за освобождението на България. Изграждането на Епитропията в Букурещ, политическата дейност на Г. С. Раковски и изграждането на Тайното общество, дават тласък на революционния подем в Търновско-Габровския район и принуждават местните чорбаджии да се намесят в подготовката на въстанието.

Пренасянето на основния военен театър на Кримския полуостров и изтеглянето на руската армия от Влашко и Молдавия става причина чорбаджиите от Търновско, в това число и тревненските, бързо да се откажат от участие в планираната революционна акция, защото нейният провал би ги компрометирал пред турската власт, а биха загубили и нейната закрила и привилегиите си. От тези съображения лясковските чорбаджии правят всичко възможно, за да спрат местните младежи да се отзоват на призивите на Никола Филиповски.

В подобна светлина действат и тревненските чорбаджии, ръководени от Кънчо Генков. Те имат определен принос за окончателния разгром на малката чета на Дядо Никола Филиповски. След станалата престрелка близо до Габрово, четата се разпръсква, а войводата Никола Филиповски достига махалата Дончовци. Оттук той изпраща селянин, който да отиде до Трявна и да намери П. Р. Славейков и чорбаджията Кънчо Генков, които да му изпратят храна. Тревненският първенец предпочел да изпрати потеря, която вместо да арестува спящия по това време войвода, го застрелва. Убийството на Дядо Никола е извършено по нареждане на чорбаджиите, за които е пределно ясно, че евентуален арест и последвало следствие от турската власт, биха довели до разкриване на тяхната роля в подготовката на въстанието.

С разрастването на национално-революционното движение през 60-те и 70-те години на 19 в. тревненските чорбаджии се оттеглят от него. В своето мнозинство те не пожелават да си нарушат „рахатлъка“ и затова, независимо от усилията на „младите“, на революционните сили, те остават настрани от движението. Това се потвърждава от състава на местния революционен комитет, създаден от Васил Левски. В неговите редове няма нито един представител на чорбаджийството.

По запазени спомени след създаването на частния революционен комитет в Трявна, Апостолът на свободата, с оглед належащите нужди на организацията от финансови средства, е поискал от местните дейци списък на богатите тревненски първенци, за да ги посети и убеди да окажат помощ. Посетил е Кънчо Генков, който на неговия призив се отзовал с твърде скромната сума от 200 гроша. Очевидно е, че в Трявна Левски не е могъл да приложи тактиката на убеждението и агитацията, а линията на революционния терор.

В последните години на османското владичество чорбаджиите на Трявна застават на стража за запазване на спокойствието на града, с неприязън се отнасят към „младите“, които със своите постъпки могат да злепоставят местната община и население пред турската власт. Заради този страх те се стремят да ликвидират или намалят силата на всяко начинание на тревненската младеж и това ги кара да погледнат отрицателно на книгохранителницата, послужила като основа на читалищната библиотека. Старите чорбаджии в лицето на Кънчо Генков, Никола Чушков и Цаньо Райков виждат в общата стая, а по-късно и в читалището – разсадник на новите прогресивни и революционни идеи и затова полагат усилия за тяхното ликвидиране. С тази политика и отношение към обществения живот на Трявна чорбаджиите, независимо от големите си икономически възможности, не допринасят за подема и развитието на революционната дейност. Но Трявна не остава настрани от борбата на българската нация за свобода и независимост. В славните априлски дни на 1876 г. чорбаджийската опозиция не може да попречи на участието на тревненските революционни сили в Априлското въстание.

 

(Следва)

Доц. д-р Георги Плетньов

По пътя на четата на Капитан дядо Никола