Тревненската община – арена на социални борби и опора на националния дух. Част II

Освен с посочените по-горе задължения спрямо официалната турска власт се налага тревненските чорбаджии да се нагърбят с решаването на редица други проблеми, отнасящи се до самото развитие на Трявна, на нейния икономически и обществен живот. Още в последните десетилетия на XVIII век, при съществуващата слабост и невъзможност на централната власт да се справи с анархията и размириците, да ликвидира опустошителните набези на кърджалии и даалии, тревненските чорбаджии са тези, които поемат организацията и защитата на местното население. Те, начело с общинския ръководител Генко Петров, застават и ръководят организирането на тревненци, за да бъде спасена Трявна от нападенията на кърджалиите. Създадена е съобщителна мрежа, която следи за движението на кърджалийските банди, строят се укрепени отбранителни съоръжения, а чорбаджи Генко изгражда укрепена кула, в която да се укрива населението. Тези мерки са взети след първото нападение на бандите от 1787 г., когато голяма част от града е ограбена и опожарена. С тази съпротива Трявна и местната община дават своя принос за нанасяне на тежки удари, а и за разгрома на това разбойническо движение, с което централната власт не може да се справи.

През следващите десетилетия функциите на тревненската община, респективно на местните чорбаджии, все повече нарастват. С особена сила това се отнася за годините, когато на базата на  националната самоорганизация започва преход от килийното образование, не можещо да задоволи нарастващите културни и просветни потребности на българите, към създаване на училища от нов тип, които дават изключително светски знания. Тревненските чорбаджии с подкрепата на еснафските организации и останалото население вземат присърце идеята и със завещаните средства на тревненските търговци в Букурещ Никола Стоянов (Кольо Бояджийкин) и Петър Сапунов започват изграждане на ново модерно училище. Независимо, че Петър Сапунов е изпълнител на направеното от Никола Стоянов завещание, напълно разбираемо е, че без подкрепата и съдействието на местните чорбаджии, благородната идея би срещнала доста трудности. Чорбаджиите организират населението за доставката на камъни, строителен материал и доброволен труд при изграждането на тревненското школо, превърнало се във важен разсадник на новобългарската просвета.

След откриването на общинското училище тревненските чорбаджии стават важен фактор за по-нататъшното издигане на народната просвета. Те контролират използването на приходите на училищната каса, на училищните имоти и даренията, направени от родолюбиви българи и т.н. В дадени моменти някои от чорбаджиите прибягват до услугите на училищната каса за получаване на заеми с ниска лихва, които по-късно забравят да върнат, или използват училищни имоти, без да плащат определения наем. Тревненските чорбаджии посредством избраното от тях училищно настоятелство проявяват грижа за намирането на способни и образовани учители, както и сключват с тях необходимите договори, в които се уточняват задълженията на двете страни.

За техните злоупотреби с училищните средства за лични или обществени нужди ни разказва писмото на Петко Р. Славейков до Н. Палаузов в Одеса, в което народният учител говори за ония моменти, когато благодарение на неговите усилия, училищната каса набира капитал до 100 000 гроша. Само за година и половина, докато Славейков е в Цариград по църковния въпрос, чорбаджиите така грабели, че в касата останали само 32 000 гроша. С помощта на еснафските организации Славейков успява да принуди тревненските чорбаджии да върнат заграбените средства. Тези злоупотреби, недоволството на населението от чорбаджийското управление откриват пред еснафите възможността да изтласкат старите и рутинирани чорбаджии от общината, от училищното и църковното настоятелство. Новото ръководство на тревненската община е излъчено от представители на всеки еснаф. Тази победа нанася тежък удар върху авторитета на тревненските чорбаджии, които в следващите години не подбират средства, за да компрометират еснафите и да върнат своето господстващо положение в управлението на общината, църквата и училището.

От позициите на своето служебно положение тревненските чорбаджии полагат грижи за вероизповеданието на тревненци и на първо място за изграждането на църковни храмове, а след това – за тяхното поддържане. За възстановяване на изгорената от кърджалиите църква „Св. Архангел Михаил“ и за строителството на църквата „Св. Георги“, чорбаджиите полагат усилия пред Високата порта в Цариград, за да издействат необходимия ферман, без който е невъзможно строителството. След построяването на посочените църковни храмове чорбаджиите полагат усилия да се наберат необходимите приходи за тяхното поддържане и за заплатите на свещениците. Но, както и с училищните средства, така и с църковните, чорбаджиите разполагат свободно, злоупотребяват с тях и не винаги дават отчет за тяхното разходване, с което предизвикват недоволството на населението. Това недоволство нараства още повече, когато в Търновския район се поставя началото на националното църковно движение и всяка община и нейните ръководители трябва да определят своето отношение по основния въпрос на движението – „за“ или „против“ гръцкото духовенство, „за“ или „против“ независимостта на българската църква. Мнозинството от тревненските чорбаджии застават в подкрепа на гръцкия митрополит Неофит Византиос, като разчитат на неговото покровителство, без да вникнат в същността на националното движение и неговите задачи. За разлика от тях, тревненското население и еснафите започват решителна борба за прогонване на гръцкото духовенство и неговите крепители. В тази борба в лицето на Петко Славейков те намират своя водач, който умело поставя основните задачи за решаване. Наред с атаката на гръцкото духовенство, неговите стрели и остри нападки са насочени и към тревненските чорбаджии. Цялостната дейност на П. Р. Славейков позволява на Трявна да се превърне, особено след Кримската война, в арена на остри сблъсъци между двете партии в църковното национално движение – гръкоманската и националната.

След Кримската война националното църковно движение придобива нов, още по-целенасочен размах и става причина тревненските чорбаджии да направят една по-трезва оценка на своите позиции по българския църковен въпрос. Те добре разбират, че ако продължават да подкрепят гръцкото духовенство при новите условия, съществува опасност да изостанат от развитието на събитията, окончателно да бъдат отхвърлени от масите, да бъдат изхвърлени от общината. Клеветите на търновския гръцки митрополит срещу видни дейци на движението, от които са засегнати и някои от тревненските чорбаджии, турските анкети, между които и тези на Мидхат ефенди, довеждат до издаване на „Канунаме за чорбаджилъка в Търновско“, принуждават общинските ръководители на Трявна да ревизират своето отношение към гръцкото духовенство. През 1857 г. те подписват прошение до Високата порта, в което заявяват, че населението и общината на Трявна се отказват от върховенството на Цариградската патриаршия, че спират да й плащат църковен данък.

 

(Следва)

Доц. д-р Георги Плетньов

Ферман за църквата "Св. Георги" в Трявна - факсимиле на началото с туграта

Църквата "Св. Архангел Михаил" в Трявна, 1925 г.