Трявна получава статут на град след Освобождението

Трявна получава статут на град през 1878 година, а център на околия с 15 общини става през 1880 г. Тогава започва и Дряновско-Тревненската битка.

През 17 и особено през 18 век Трявна става оживен пазарен и културен център на голям колибарски район. До вилаетската реформа в Турция през 1864 г., административно е към Килифаревската нахия /община/ и се управлява от субаш, сеймени и махлебаши. Много влиятелни са и тревненските чорбаджии. Данъците се плащат на килифарския бей. Известна като Килифар махлеси Трявна, тя е религиозен център и на селищата по река Белица, заедно с Килифарево.

След реформата Трявна става нахия към Габровската кааза /околия/, Търновски санджак, Туна /Русенски/ вилает. Статут на град получава веднага след Освобождението. Със закон за административното разделение на страната от 1880 г. Трявна става център на околия към Търновски окръг с 15 общини, 276 населени места и население от 34 910 души. В околията е включен и Дряновският район. Започва борбата с дряновци за околийския център и през 1883 г. се създава Дряновска околия.

През 1886 и 1887 г. става прегрупиране на общините. Тогава тревненска околия заема 474 кв. км. със 17 397 души население. Пет години по-късно площта намалява на 315.9 кв. км., а населението – на 14 576 души. Населените места са 151 в следните 12 общини: Бахрешка, Беличенска, Дишколска, Енчовска, Караджовска, Нейковска, Раданска, Селскорешка, Скорчанска, Станчевханска, Тревненска, Черновръшка. Отпадат Габровска, Бочуковска и Пършевска общини. Трявна вече има облик на фабричен, занаятчийски град. Каменните въглища са все още слабо разработени.

Със закон за новото административно-териториално деление през 1901 г. Тревненската околия се закрива. Става Дряновска околия с 24 общини и население 30 675 души. С административната реформа през 1934 г. се създават области. Трявна е към Плевенска област. Уедряват се общините. Към община Трявна минават Скорченска, Черновръшка, Раданска, Бахрешка общини. Към Белишка минават Караджовска и Станчевханска. Към новата Плачковска са Енчовска, Нейковска и Селскорешка.

Административните промени продължават и през 1949 г. Трявна е към Търновски окръг, а от 1959 г. – към Габровски. Общини са Трявна, Плачковци, Белица, Станчев хан и Черновръх. През 1979 г. Трявна става център на селищна система с посочените общини на площ от 294 кв. км. и население от 19 213 души в 106 населени места.

 

Димо Тодоров

* Съгласно Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села

По данни на НСИ от последното преброяване през 2011 г., община Трявна заема площ от 254.909 km². Общият брой на населението е 11 834 души, от тях  - 11 222 души са в градовете Трявна и Плачковци, а останалите 532 – в селата. Броят на населените места е 106.