Трявна в средата на XIX век. Част I

В настоящата статия бих искала да представя нови данни за стопанския облик на Трявна на базата на един новооткрит османотурски данъчен регистър. Той е от групата, известна като „теметтуат дефтери”, и се съхранява в Османския архив в Истанбул. Съдържа 232 страници, които представят данъкоплатците с техните занятия, имоти, приходи и данъци към 1845 г. в Трявна и прилежащите й села. Тук ще представя първи данни за данъкоплатците в град Трявна /В случая, назовавайки го „град”, имам предвид днешния статут на селището, тъй като към 1845 г. Трявна е определяна като село (карийе) в административната система на Османската империя/. Макар и определяна като село (карийе) в османската териториално-административна номенклатура, нейните икономически и културни характеристики през XIX век по-скоро отговарят на едно градско развитие. Подобно на Лясковец, Арбанаси, Горна Оряховица, Дряново, Елена, Беброво и Габрово, Трявна е едно от селищата в Средния Балкан, които се отличават с интензивно стопанско развитие и стават двигатели на Българското възраждане със стопанската си структура, основана на занаятите и търговията.

Вероятно Трявна се появява през втората половина на XVI век като част от мрежата дервентджийски селища, които осигуряват безопасността на проходите в Стара планина. За разлика от останалите обаче, тя не получава статута си впоследствие, а от самото начало е регистрирана като дервентджийско селище. В данъчните регистри през XVII век Трявна вече фигурира като многолюдно, добре оформено и проспериращо селище /В края на XVII век Трявна има около 450 пълнолетни мъже, което я доближава по размери до Дряново (443 д.) и Арбанаси (529 д.), и общото й население за периода може да се изчисли на около 1 500 души/. За нейното развитие допринася и превръщането й във вакъф през втората половина на XVI век. Дервентджийският, но още повече вакъфският статут предоставят някои привилегии на населението, най-важната от които е опрощаването на извънредни данъци (аваризи) към държавата. Посочените дотук обстоятелства се оказват сериозно предимство. Може би именно те способстват за бързите темпове на демографски и стопански просперитет на Трявна. Разположена в проход, който не е чак толкова

интензивно използван и е защитен от честото преминаване на османски войски, с дадености за скотовъдство и свързаните с него занаяти, Трявна разполага с много добри условия за стопанско развитие. Именно те привличат хора отвън. През XVII век в Трявна се заселват пришълци от Одринско, Тетевенско, Самоковско и от другаде. Едно предание, записано от местния учител Христо Даскалов, разказва, че по време на османското нашествие много боляри потърсили убежище в Балкана, като много селища в района свързват своето възникване и имена именно с тези преломни моменти в българската история.

Липсата на плодородни земи предопределя стопанското развитие на селището. То залага на поминъци като кираджийство, търговия и занаяти, свързани с обработката на вълна, кожа, дърво и метал. От края на XVII век навлизат копринарството и розопроизводството, но последното не успява да се задържи за дълго. Успешно се развиват, предвид географските дадености, овощарството и овцевъдството. В края на XVII – началото на XVIII век се заражда Тревненската художествена школа, която включва няколко направления – иконопис, дърворезба и строителство. Високото майсторство, овладяно от тревненските занаятчии, се отразява върху архитектурния облик на селището. Църквите, мостовете, училището и къщите са изработени по един особено изкусен начин. Така още през XV – XVII век Трявна се нарежда сред най-активните в икономическо и политическо отношение български селища, а през XVIII и XIX век тя се превръща в един от емблематичните възрожденски културни и стопански центрове в българските земи.

Според теметтуат дефтера през 1845 г. Трявна се състои от 339 домакинства (ханета). Тоест, ако използваме общоприетия индекс 5 за брой членове на едно семейство през периода, можем да твърдим, че в Трявна през 1845 г. живеят около 1695 души. Дефтерът включва 339 броя данъкоплатци – мъже в работоспособна възраст, които са глави на домакинства. В тази бройка не влизат мъжете в трудоспособна възраст, които нямат свои домакинства и са регистрирани като членове на горепосочените 339 домакинства. Те са общо 141 души, от които: 1 зет, 13 братя, 127 синове. Тоест, общо в Трявна има 480 мъже в работоспособна възраст.

Според Славейков през 1854 г. „с колибите заедно Трявна счита 5000 жители”. В теметтуат дефтера, освен Трявна са включени още 31 селища с 1134 домакинства, или общо около 5670 души /Селищата, посочени като заглавки в тревненския дефтер, са по-скоро махали и колиби. Много често под една рубрика са включени повече от една махала. Какво е основанието на регистратора да ги групира така, не можем точно да установим в момента/. Така, според данните от дефтера, Трявна с прилежащите й села и колиби наброява около 7370 души, което е малко повече от данните, които посочва Славейков. Както и в останалата част на Търновска каза, регионът е гъсто населен. Основно преобладават малките селища с под 50 семейства, по-рядко се срещат селища с над 60 семейства.

Според теметтуат дефтера средният доход в Трявна е 491 гроша, като по този показател тя се доближава много до Арбанаси – 499 гр. и до Габрово – 520 гр., но значително се отличава от Лясковец, който до момента държи първенството в региона с 1136 гроша. Както пише Славейков, тревненци са умерени хора – работливи и пестеливи. Трябва да отбележим, че въпреки липсата на впечатляващо големи доходи, не се наблюдава и крайна бедност сред тях. Има девет данъкоплатци (3%), глави на семейства, които притежават доход под 100 гр. От тях двама са просяци (единият от тях е определен като луд – „диване”), двама без професия, един чобан с 50 гр. годишен доход и един казас без доходи. Ето какво казва Славейков в Цариградски вестник по този въпрос: „Мога да докажа, че в цяла Болгария няма такава економия за добър живот като в Трявна – разумява се, че аз говоря не за няколко фамилии, но по редом. И най сетный сиромах в Трявна живее един живот спистовен и редовен, какъв-то много богатцы по други места не живеят. Той си знае прихода и умее да го располага, като да не бъде лишен от нужди-те, а при това да може и да има средство да не остава много надиря от външната лъскавост на по-богатите фамилии от селото си”. Следователно можем да твърдим, че макар тревненци да не са впечатляващо богати, в селището няма бедност. Повечето мъже имат работа, свой поминък и поради това Трявна се отличава с едно стабилно икономическо състояние, основано на организираност, енергичност и предприемчивост.

За богати в Трявна приемаме хората, които имат годишен доход над

1000 гроша. В тази категория попадат 13 души, които представляват около 4% от тревненските данъкоплатци. Доходът им се движи между 1031 и 2212 гр. Профилът на „богатите” тревненци е разнообразен – освен бакалите, в групата влизат попове, казаси, накашчии, дюлгери, кираджии, земеделци, папусчии. Най-много са бакалите (3 души), следвани от земеделци (2 д. /ако прибавим и земеделеца, който е регистрирал доходи от кираджийство, всъщност стават трима), свещеници (2 д.), накашчии (2 д.), по един дюлгер, казас и папусчия. От тях само някои обаче са регистрирали значителни доходи от основното си занятие /Крайният годишен доход се формира от различни пера: доходи от основното занятие (занаят и др.), доходи от стопанството, от приходоносни имоти (ниви, дюкяни, черници, млечни крави, овце и др.), доходи на други мъже в семейството, които са в работоспособна възраст/. Ангел Тахо – от бакалък 1300 гр.; Кънчо Цане от папусчилък 900 гр.; поп Димо поп Алекси от свещеничество 600 гр.; Петре от накашчилък 600 гр. При останалите важна роля за формиране на годишния доход играят допълнителните приходи – от стопанството и от техните мъжки роднини, включени в домакинството. Почти всички (с изключение на Ангел Тахо и Кънчо Цане) имат един или повече синове в семейството, които внасят в семейния бюджет годишно между 129 и 600 гр. Редките възможности да сравним дефтера с други документи обаче ни води до извода, че не трябва да вярваме безрезервно на декларираните доходи. Подобно на един случай от Арбанаси, и в Трявна се наблюдават смущаващи разлики. Например Марко син на Михо, е представен в дефтера като средно заможен кюркчия с годишен доход от 475 гроша. Той притежава само кон, свиня и половин ливада. От Цариградски вестник става ясно обаче, че през 50-те години на XIX век той завещава на общината, за развитието на учебното дело 17 000 гроша. Георги Плетньов привежда различни доказателства, които подкрепят тезата, че всъщност тревненските занаятчии са доста заможни хора. Пак според П. Р. Славейков, който в една от дописките си говори за спестовността на тревненци, на друго място изтъква факта, че къщите на тревненските занаятчии са на два и три ката. Което несъмнено е свидетелство за тяхната заможност. Х. Даскалов пък описва рода Шишковци, които се занимават с казаслък, като много богати – буквално мерели парите си с крини

Що се отнася до стопанствата на данъкоплатците, те все още не са

изследвани подробно, но могат да се приведат примери от имотите на двамата свещеници в групата. Поп Йовчо – получава от свещеничеството си 300 гр., синът му (кюркчия) внася годишен приход от 400 гр. в семейния бюджет, следователно от земеделските земи и други имоти той получава 369 гр. (което е равностойно на годишен приход на по-дребен занаятчия). Стопанството на поп Йовчо включва 20 дьонюма ниви, 4 дьонюма ливади и 4 черници. Няма зеленчукови и плодни градини, нито други животни, освен един кон и една свиня. Интересно е, че плаща десятък върху зърнени храни, но няма волове, с които да обработва земята. Много вероятно е по-голямата част от нивите да дава под аренда. Със сигурност получава доходи от производство на коприна, тъй като има регистрирани четири черници. Поп Димо, син на Алекси – получава от свещеничество 600 гр., синът му (дюлгер) внася годишен приход от 600 гр. в семейния бюджет, следователно от земеделските земи и други имоти той получава 770 гр. Стопанството на поп Димо включва 42 дьонюма ниви, 9 дьонюма ливади, 2, 5 дьонюма зеленчукови градини (бостани) и 5 черници. Наред с почти задължителния в този регион кон, както и свинята, отглеждана за Коледа, при този свещеник има регистриран чифт волове. Той също плаща десятък върху зърнени храни, което означава, че произвежда в доволно голямо количество. Интересно е да се отбележи, че поп Димо има и друг син – Алекси, син на поп Димо, който е зограф и също е регистриран сред тревненците с доход над 1000 гроша. Някои от записаните в дефтера данъкоплатци се нареждат в листата на местния тревненски елит. За това свидетелства появата им като податели в писмата молби, изпратени до търновския каза векил Георги Попсимеонов от името на тревненската община. Това са Никифор Христов (зограф), Никола Тодоров (бояджия), Никола Иванов (дюлгер), Кънчо Генков (терзия) и Цаню Рачов (терзия). Много вероятно е това да са представителите на отделните еснафи, които влизат в управлението на тревненскта община и често се появяват и под събирателното „първенци”.

Предвид особеностите на географската среда, тревненци до голяма степен разчитат на занаятите, които развиват. Около 24% не са регистрирали никакви имоти, освен (в някои от случаите) черници, един кон и/или една свиня.

Това означава, че тези данъкоплатци и техните семейства се издържат само от занаят, без да получават допълнителни приходи от стопанството си. В допълнение трябва да кажем, че дори хората, които са вписани в групата на земеделците (ербаб-и зираат) в Трявна, са декларирали, че техните доходи идват от друго занятие, което упражняват. Най-често те са кираджии – превозвачи на стоки на близки или далечни разстояния. Ето как точно изглежда групата на земеделците: Кираджии - 11; Дюлгери – 4; Бакали – 3; Поп – 2; Бъчвари – 2; Дограмаджия – 1; Казас – 1; Накашчи – 1; Шивач – 1; Овчар – 1; Копач – 1; Без друго занятие – 5.

Както се вижда, подобно и на други селища, земеделците, които притежават каруци и впряг волове, много често придобиват доходи чрез превозване на стоки срещу заплащане (кираджийство). Някои от тях стават бакали, т.е. упражняват търговия на локално ниво. Двама от свещениците също са регистрирани в групата на земеделците, което ще рече, че те придобиват част от доходите си от земеделие.

По-надолу категоризацията на упражняваните занятия включва не само основните данъкоплатци, но и техните неженени синове и братя (тоест, всичките 480 души мъжко трудоспособно население в Трявна). Така картината на тревненската икономика придобива по-плътни и по-цялостни размери. Листата на упражняваните занаяти и други поминъци в Трявна е доволно разнообразна – тя включва 35 различни занимания / През този период все още е рано да се говори за професии, но от друга страна, занаятите не могат да се използват като събирателно, характеризиращо всички упражнявани занятия в селището. Те включват също така неквалифицираната работа на ратаи, слуги, жетвари, копачи, както и търговията, свещеничеството, даскалъка и други специфични занимания/. За сравнение, в Арбанаси те са 25, в Лясковец 19, а в Габрово – 56. Безспорно първенство държат строителите (дюлгери), които са вероятно най-типичният занаят в икономиката на Трявна. На второ място стои казаслъкът – занаят, който е много специфичен, рядко срещан и също така много типичен за Трявна. По-надолу се редуват занаяти, свързани с обработката на вълна, дърво, метал и кожа. Цялостната структура на поминъците в Трявна изглежда по следния начин: 89 дюлгери, 55 казаси, 49 шивачи (терзии), 32 кираджии, 31 зографи (накашчии), 20 бъчвари (фъчъджии), 19 железари (демирджии), 17 жетвари (оракчии), 16 слуги (хизметкяри), 16 халачи, 15 обущари (папусчии), 12 кожухари (кюркчии), 10 бакали, 9 копачи (чападжии), 9 амбулантни търговци (аттари), 8 попове (папаз), 7 тюфенкчии, 7 бояджии, 6 мутафи, 5 каменоделци (ташчии), 4 златари (куюмджии), 3 овчари (чобани), 3 земеделци, 2 калпакчии, 2 дограмаджии, 2 бръснари (бербери), 2 бакърджии, 2 абаджии, 1 тахтаджия, 1 сапунджия, 1 муйтаб, 1 касап, 1 мелничар/воденичар (деирменджи), 1 даскал, 1 аргат, 12 без професия, 5 неразчетени, 2 просяци, 2 бедни и болни.

Най-ясна представа се добива, ако споменатите по-горе занаяти и поминъци се групират по отрасли:

ТЕКСТИЛ – 129 души /27 %/, от които – казас – 55; шивач – 49; халач – 16; бояджия – 7; абаджия – 2

Макар строителите да са най-многобройни като отделен занаят, те леко изостават от производителите на платове и дрехи при групирането по отрасли. Голям процент от занаятчиите в този отрасъл се занимават с казаслък, който е много характерен за селището. Наименованието на занаята произлиза от турската дума „казаз”, което означава „производител на коприна” или „търговец на коприна”. По-късно терминът се изменя на „казас” и получава ново значение. Казасите изработват различни видове украси за конете, пискюли за фесове и носии, женски колани, екселбанти и колани за офицери и др. Изделията на казасите се изнасят в Истанбул, Бурса и Смирна, а така също във Влашко и Русия, като стигат дори до Виена. Продават се на панаирите в Одрин, Узунджово и Търговище. Според Г. Плетньов през 1860 г. има 60 тезгяха в Трявна, които се занимават с казаслък. Наличието на вълна и коприна е едно от главните условия за развитието на занаята. Затова развитието на казаслъка и копринарството в Трявна са тясно свързани. Факт е, че отглеждането на копринени буби е широко разпространено в селището. Известно е, че този поминък има своя разцвет в края на XVIII век и след едно прекъсване в началото на XIX се възражда отново в края на втората четвърт на XIX век. Търговски дефтери показват, че тревненските търговци изпращат коприна в Москва и в Букурещ. А през 60-те години на XIX век 470 домакинства се занимават с отглеждането на копринени буби. Данните от теметтуат дефтера напълно се вписват в гореописаната тенденция. Един повърхностен и все още неизчерпателен поглед върху теметтуат дефтера показва, че голяма част от тревненските домакинства притежават по една или повече черници. Също така тревненци са известни в региона с уменията си да точат коприна. Интересно е твърдението, което изказва Г. Плетньов, че тревненци се специализират в свилоточенето, докато тъкането на копринени платове не се развива в самостоятелен занаят. Запазени са свидетелства, че в Лясковец коприната се точи от тревненски майстори, които идват със специални тави и с долапите си. Не е случаен фактът, че търновският индустриалец Стефан Карагьозов набира работнички за копринената фабрика от тревненските колиби. Шивачите също са голяма група в този отрасъл. Подобно на Габрово и те доминират за сметка на абаджиите. Ако вярваме на П. Цончев, това съотношение абаджии – терзии демонстрира развитието на текстилното производство. Според него в началото се появява абаджийският занаят, който работи с по-грубите шаечни платове. Когато се преминава към една по-висока степен на производство, в която се работи, и с по-фини памучни платове, специализацията в изработването на дрехите превръща вчерашните абаджии в терзии. Това негово твърдение не може да се приеме безрезервно, тъй като Елена Грозданова в статия за развитието на Трявна през османския период цитира данъчни дефтери, според които още през XVII–XVIII век в Трявна има регистрирани шивачи (терзии). Групата се допълва от халачите, които изчистват вълната, и бояджиите, които я боядисват. Най-вероятно Трявна, подобно на Габрово, разчита на вълна, която идва отвън, от околните села и от по-далечни селища, които се специализират в скотовъдството. П. Цончев твърди, че вълната, произвеждана в Габровско, е покривала 1/3 от нуждите на населението на града и околията. Затова се налагало да се внася. Г. Плетньов пък обяснява, че тревненските кираджии, обикаляйки Добруджа, закупуват големи количества вълна, която продават в Трявна и Габрово. На място тя се изчиства и обработва до получаване на готови дрехи.

 

(Следва)

доц. д-р Гергана Георгиева

 

*Снимката е илюстративна