СТРОИТЕЛСТВО – 127 души /27 %/, от които: дюлгер - 89; накашчи – 31; каменоделец – 5; дограмаджия - 2
На второ място, благодарение на дюлгерите, се нарежда
строителството. Знае се, че тревненци са специализирани в дюлгерския занаят.
Тревненските дюлгери работят на чети или задруги под ръководството на
устабашия, който през зимата формира група, включваща зидари, каменари,
дърводелци, изкопчии и общи работници. При съставянето й устабашията сключва договор
с всеки един за условията на работа, правото да се вземат калфи и чираци и др.
При строежа на обществени сгради, особено черкви и училища, в групата се
включват резбари и зографи, „което е едно потвърждение за неделимостта на тези
три художествени занаята”. Ето защо, наред с каменоделците (ташчии) и двамата
дограмаджии, към тази група се включват и накашчиите. Османският термин „накш,
накъш” означава буквално „да изпъстря, да нашаря” повърхност с рисунки или
резба. Следователно производното за майстор, практикуващ този занаят – „накашчи”,
обединява в себе си българските термини „зограф” и „резбар”. Затова тези два
занаята на практика не са разделени, а са поставени в един еснаф и вероятно в
повечето случаи майсторите практикуват и двата вида изкуство. Широко
разпространена практика също така е един майстор да упражнява повече от един
занаят, свързан със строителството.
МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ – 32 души /7%/, от които: железар – 19;
тюфенкчи – 7; златар – 4; бакърджи - 2
Металообработването е добре представено и характерно за
този край. Най-разпространена е обработката на желязо, но някои „по-фини”
занаяти, които изискват по-голяма специализация, внимание и прецизност, като
златарството и изработката на огнестрелни оръжия, също присъстват в
тревненското производство.
КОЖА – 29 души /6%/, от които: папусчи – 15; кожухар – 12;
калпакчи - 2
В обработката на кожа липсват кожарите (табаци), които се
срещат в Габрово и Търново и други градове. Вероятно поради невъзможността да
се конкурират с близкото Габрово, тревненци предпочитат да заложат на други занаяти
като кожухарство и калпакчийство. Обущарството е представено само с един вид
обуща – папуците (меки обувки, пантофи).
ДЪРВООБРАБОТВАНЕ И ДЪРВОДЕЛСТВО – 21 души /4%/, от които:
бъчвар – 20; тахтаджия - 1
Дървообработването, предвид географското разположение на
селището, е добре представено. Интересно е да се отбележи, че почти всички
занаятчии, с изключение на един тахтаджия, са регистрирали като своя професия
бъчварството (фъчъджийство). Тоест, дефтерът демонстрира една висока
специализация в рамките на бъчварския занаят. Възможно е обаче това да е
единственият регистриран еснаф и включените в него занаятчии всъщност да
изработват и други изделия от дърво. Свидетелствата на Феликс Каниц
потвърждават, че и през следващите десетилетия този занаят се развива добре в
Трявна. Според Каниц през 70-те години на XIX век в града има 30 бъчвари. Те
изработват продукцията си в селището, а през есента слизат в лозарските села в
равнините, за да поправят там бъчви и каци.
НАЕМНИ РАБОТНИЦИ – 43 души /9%/, от които: жетвар – 17;
слуга /хизметкяр/ - 16; копач – 9; аргат – 1
Наемният труд и сезонната работа са много характерни за
тревненци. Ако включим дюлгерите и накашчиите, които също не упражняват
професията си в града, ще установим, че сезонните работници са значителна част
от тревненското население. Трябва да се уточни, че много често дюлгерите и
жетварите упражняват няколко занаята, като ги разпределят сезонно. Наемната
работа е много характерна за региона като цяло. Жетварите, копачите и
градинарите са многобройни също в Лясковец, Габрово и Арбанаси. П. Цончев
обяснява, че селяните от балканските колиби и махали често ходят да работят в
тракийските и добруджанските полета. Там реколтата узрява по-рано и те имат
възможност да заработят допълнителни приходи, след което да се приберат и да се
погрижат за собственото си стопанство. Логично е сред младите мъже процентът на
нискоквалифицираната наемна работна ръка да е по-висок. Около 14% (20 души)
сред синовете и братята са жетвари, копачи и слуги (хизметкяри), докато при
данъкоплатците, глави на семейства процентът на наемните работници е 6,5% (22
души). Жените, и особено младите девойки, също упражняват сезонен труд,
известен като „руманя”.
ТРАНСПОРТ – 32 души /7%/
ТЪРГОВИЯ – 19 души /4%/, от които: бакал – 10; аттар - 9
Търговията е по-слабо представена в дефтера. Пред властите
са регистрирани само дребни търговци – бакали и аттари (амбулантни търговци).
Далеч по-слабо от близкото Габрово, където има 39 бакали, 27 туджари и 3
аттари. Други източници обаче говорят, че тревненци, наред със занаятите,
развиват и търговията още от края на XVIII век / Г. Плетньов цитира
имената на търговци, които в края на XVIII век изнасят коприна до Букурещ и
Москва, търгуват с Истанбул и Мала Азия/. В редица документи в Български
исторически архив (БИА) се обсъждат търговски сделки и търговски отношения.
Най-вероятно много от данъкоплатците, регистрирани като занаятчии, паралелно с
това осигуряват пласмента на готовата продукция и на практика се изхранват и от
търговия. В Трявна дори се провежда ежегоден панаир, който продължава две
седмици и на него се събира населението от тревненските, дряновските и
габровските колиби, така и търговци от различни региони.
Транспортът е много по-добре развит в Трявна – в дефтера са
регистрирани 32 кираджии. Както твърдят и изследванията, тревненци се
специализират в преминаване на старопланинските проходи и пренасяне на стока до
различни региони на Балканите. Познавачи на проходите, те използват това местно
знание. В много случаи това е допълнителен доход за регистрираните като
земеделци. Най-вероятно двете съседни селища – Трявна и Габрово, се
специализират в различни посоки, като търговията се развива по-добре в Габрово,
а тревненските кираджии поемат обслужването на търговския път Габрово –
Търново, свързващ южните и северните български земи, и пласирането на местните
стоки. В теметтуат дефтера липсват занаяти, свързани с хранителната
промишленост като фурнаджии, бозаджии и други. Не фигурират и хора, които се
занимават с ханджийство и кафеджийство. Това вероятно се дължи на факта, че местните
жители разчитат на домашно приготвяне на основните хранителни продукти и няма
значителна група от преминаващи пътници – търговци и други, които да осигурят
търсенето на такъв вид продукти и услуги.
Освен посочените по-горе, има отделни представители на
други занаяти, които не влизат в големите групи и категории. Като овчар, мутаф,
въжар, сапунджия, воденичар, касап, бръснар. Трябва специално да се отбележи
наличието на регистриран учител (даскал) сред тревненските жители – Георги
Кънчо(в). За разлика от останалите селища, където свещениците изпълняват
функцията на учители, в Трявна има нает квалифициран учител. Само трима души са
декларирали като свое основно занятие земеделието. Има 12 души / това
не значи, че при всички тях липсват доходи от личното стопанство/, чиято професия
не е отбелязана; също така двама просяци и двама бедни и болни, които нямат
декларирани доходи.
Интересно е да се проследи какви са професиите сред младите
мъже в Трявна, които не регистрират свои самостоятелни домакинства. Синовете и братята
са най-често дюлгери (42), шивачи (17) и казаси (15). Дюлгерството е гурбетчийски
занаят – много подходящ за млади, неженени мъже, които могат да се откъснат за
по-дълго време от дома. Той също така се очертава като най-типичния и
най-широко разпространения тревненски занаят. Освен горепосочените три занаята,
се срещат също жетвари (13), хизметкяри (7), накашчии (6), бъчвари (5),
кираджии (5), железари (5) и бояджии (4). Както може да се предположи, те много
често наследяват професията на бащите си, особено при такива специфични занаяти
като накашчилъка и казаслъка, както и при търговията.
СВЕЩЕНИЦИ
В Трявна в средата на XIX век са регистрирани девет
свещеници / единият от тях е означен като „папаз” пред името си, но на
мястото на занаята е отбелязано „терзи”/. Добрата обезпеченост на това
старопланинско селище с духовни служители не буди изненада, а по-скоро е част
от очертала се тенденция. Това обстоятелство е характерно не само за късния XIX
век, но дори и за по-ранните векове от османското управление. В изследването си
за старопланинските дервентджийски селища Кр. Йорданов заключава: „Общият
стопански просперитет на дервентджийските селища спомага и за възможността още
през ранните векове на османското владичество те да поддържат православната
инфраструктура в своите околности. Това не се отнася само за издръжката на
повече свещеници и построяването на православни храмове в селищата, както вече
е многократно изтъквано в литературата. Не случайно тъкмо в близост до селища с
дервентджийски статут, каквито били Лютиброд, Етрополе и Троян, като значими
книжовни средища се обособили едни от най-значимите манастири в българските
земи, каквито са Черепишкият, Етрополският „Варовитец“ и Троянският.”
Имената на действащите през 1845 г. свещеници в Трявна:
1. Поп Алекси син на поп Иван /в дефтера е записан и братът на поп Алекси
– Тодор, син на поп Иван/;
2. Поп Димо син на поп Алекси /в дефтера фигурират двамата
синове на поп Димо, единият е дограмаджия и се казва Петре, а другият – Алекси,
е накашчи/;
3. Поп Никола син на поп Койчо;
4. Поп Койчо син на поп Никола (терзия);
5. Поп Йовчо син на Никола /става дума за известния автор
на летописа. Неговият баща е иконом поп Никола, въпреки че службата му е
пропусната в дефтера, а гореспоменатият поп Койчо му е брат/;
6. Поп Белчо син на поп Стоян /в дефтера е записан и
другият син на поп Стоян – Богдан (терзия)/;
7. Поп Кръсто син на Тодор;
8. Поп Кою син на Витан;
9. Поп … син на Стоян.
Шестима от тях са синове на свещеници. Следователно
приемствеността и наследствеността в това специфично занятие са доста силни. В
три от случаите бащите и синовете са едновременно действащи свещеници, вписани в
дефтера (поп Алекси и сина му поп Димо; поп Никола и синовете му поп Койчо и
поп Йовчо). Всъщност линията на приемствеността е още по-силна, тъй като се
оказва, че не две, а три поредни поколения заемат свещенически пост: бащата на
поп Алекси е бил свещеник (поп Иван), той самият е свещенослужител, а неговият
син – поп Димо, също вече е действащ свещеник. Другата наследствена верига е
поп Йовчо (вече починал), поп Никола и синовете му поп Койчо и поп Йовчо, които
присъстват в дефтера. Както се вижда – има и случай, в който двама братя (поп
Йовчо и поп Койчо) са действащи свещеници, а едновременно с това са синове и
внуци на свещеници.
Интересно е, че един от духовниците, вероятно все още не е
женен и без свое домакинство, поради което е регистриран в това на своя баща.
Бащата е овчар с годишен доход от 50 гр. За това, че свещеникът е начинаещ,
говори вероятно и фактът, че той притежава един от най-ниските свещенически доходи
в селището – 300 гроша.
Тревненските попове се отличават с много добро материално
положение и с високи годишни доходи. Техният среден годишен доход е 872 гр.,
по-висок от средния доход на техните съселяни (491 гр.), както и от този на
техните „колеги” в близките селища като Габрово (601 гр.) и Арбанаси (562 гр.).
Само в Лясковец, където като цяло доходите са значително по-високи от средните
в региона, свещениците имат по-високи годишни доходи (1 533 гр.). Те обаче се дължат
основно на приходите от земеделските им стопанства, а не на приходите от
свещеничеството.
От службата си тревненските духовници получават суми, които
се различават от сумите, получавани в Арбанаси (средно 267 гр.) и в Лясковец
(244 гр.):
- Поп
Кою /лично име/ Витан /бащино име/ - доход от свещеничество - 550; общ годишен
доход – 910;
- Поп
Алекси /лично име/ поп Иван /бащино име/ - доход от свещеничество – 550; общ
годишен доход – 979;
- Поп
Белчо /лично име/ поп Стоян /бащино име/ - доход от свещеничество – 400; общ
годишен доход – 502;
- Поп
Йовчо /лично име/ Никола /бащино име/ - доход от свещеничество – 300; общ
годишен доход – 1069;
- Поп
Димо /лично име/ поп Алекси /бащино име/ - доход от свещеничество – 600; общ
годишен доход – 1970;
- Поп
Никола /лично име/ поп Койчо /бащино име/ - доход от свещеничество – 530; общ
годишен доход – 530;
- Поп
Кръсто /лично име/ Тодор /бащино име/ - доход от свещеничество – 600; общ
годишен доход – 947;
- Лично
име /…/ Стоян /бащино име/ - доход от свещеничество - 300; общ годишен доход – 300;
- Поп
Койчо /лично име/ поп Никола /бащино име/ - доход от свещеничество – 0; общ
годишен доход – 641.
Двама от свещениците – поп Кою, син на Витан и поп Димо,
син на поп Алекси, освен с духовно служене, се занимават и със земеделско
стопанство, поради което са регистрирани в групата на земеделците (ербаб-и
зираат). Те плащат десятък върху зърнени храни, което показва, че имат
значителни по размери земеделски земи и произвеждат доволно големи количества
зърнени храни. Личните земеделски стопанства и на останалите свещеници са добре
развити. Те включват ниви, ливади, черници, малки плодни и зеленчукови градини.
Почти всички имат коне и свине, само един притежава овце и волове. Така
тревненските свещеници си осигуряват значителни допълнителни доходи. Интересно
е да се отбележи, че в тази група се появяват две имена, които са известни и
важни за българската възрожденска история. На първо място, това е авторът на
един местен летопис – поп Йовчо, който присъства като самостоятелен
данъкоплатец. Поп Йовчо произхожда от стар род, преселил се в Трявна от
Одринско. Още прадядо му – Стоян Кроснев, е учител и свещеник в края на XVII –
началото на XVIII век. По-голямата част от родствениците му – дядовци, чичовци,
баща и брат са свещеници, учители и книжовници. Самият поп Йовчо учи при своя
баща, иконом Никола Попйовчев в местното килийно училище, а след това
продължава обучението си в елитното гръцко училище в Букурещ. Знае няколко
езика. Учи терзийство, а по-късно се занимава с търговия. Ръкоположен е за свещеник
през 1824 г., бързо се издига в чин сакеларий, а по-късно и като иконом. Той е
сред богатите тревненци в теметтуат дефтера с годишен доход от 1069 гр. На
второ място, един от свещениците – поп Кою, е син на Витан. Явно той е
представител на известната зографска фамилия Витанови. В дефтера се регистрират
няколко души, които са свързани с името Витан и вероятно принадлежат към тази
фамилия: Поп Кою син на Витан; Витан син на Кою (накашчи); Кънчо син на Витан
(казас); Йонко син на поп Витан (накашчи). Много ясно се очертава профилът на
цялото семейство. На първо място, то поддържа приемствеността в упражняването и
развитието на зографството. На второ място, свещеничеството се очертава като
друго разпространено занимание. Макар да не може да се твърди със сигурност,
можем да предположим, че горепосочените данъкоплатци са обвързани посредством
пряка родствена връзка. Най-вероятно Витан, син на Кою, е баща на поп Кою и на
Кънчо. Наблюдава се също така силна именна традиция във фамилията. Имената Витан
и Кою се повтарят почти във всяко поколение и, важно е да се отбележи, те се
срещат в Трявна още през XVII век.
Към групата на свещениците, регистрирани в теметтуат
дефтера, може да се прибави и колоритната фигура на поп Димитър Кънчов. Той е
роден в семейство на тревненски златар през 1808 г. Поради пререкания с гръцкия
владика в Търново напуска професията си, бива разпопен и за да избяга от преследванията
на висшия духовник, започва да упражнява зографство, като повечето време пътува
далеч от родния си град. Изписва икони и стенописи във Влашко, Македония,
Тракия и Атон. Негови произведения са запазени в Русе и Варна. Най-известната
му икона е тази на св. Георги, изработена за църквата „Св. Архангели Михаил и
Гавраил” в Арбанаси, а понастоящем съхранявана в криптата на храм-паметника
„Св. Александър Невски”. През 1845 г. той е на 37 години и в дефтера вече
фигурира като зограф, а не като свещеник.
Трявна се очертава като занаятчийско селище, чиито основни
поминъци са свързани с обработката на вълна, коприна, дърво, камък и метали. За
разлика от Габрово и Арбанаси например Трявна не осъществява целия
производствен цикъл, свързан с обработката на животински продукти. Докато
първите две селища се заемат със събирането и угояването на големи стада, с
клането на животни, обработката на месо и мазнина (сапунджийство и свещарство),
то Трявна работи с кожите (кюркчийство) и с вълната, като вероятно разчита на
доставки на суровина отвън, а сапуна предпочита да купува от пътуващите
търговци арбанасчани /това се наблюдава и в други отрасли на стопанството,
например в лозарството. Явно поради неподходящия климат тревненци не отглеждат
лозя и предпочитат да купуват от арбанасчани и лясковчани, които продават вино
и ракия в целия Балкан/. В Трявна липсва отглеждането на големи стада и
вероятно липсват капиталите на едрите джелепчии. Не се развиват занаятите,
свързани с обработката на животински продукти, като касапство, сапунджийство,
свещарство, кожарство. Много вероятно е, макар структурата на стопанството на
тези балканджийски селища през XIX век да изглежда близка, със задължителния
акцент върху производството на текстил и обработката на кожи да съществува и
ясно изразена вътрешна специализация и диференциация помежду им. Изглежда, че близките
селища се специализират в различни производства, без да се дублират. Така могат
да се обяснят изключително големият брой сапунджии в Арбанаси, ножарите в
Габрово, дюлгерите в Трявна, градинарите в Лясковец.
Другата характерна черта за Трявна е, че селището разчита
до голяма степен на гурбетчийството и сезонната работа в осигуряването на
приходи, тъй като местните ресурси не достигат за прехраната на неговото
население. Гурбетчийството обаче не е основано само на неквалифицираните и
нископлатени занимания като жетварство и копачество, но и на
висококвалифицираните и добре платени дюлгерство и зографство/резбарство.
Отсъствието на мъжкото население за голям период от време е много характерно не
само за Трявна, но и за региона като цяло. Тоест, балканджийското ежедневие е доста
по-различно от спокойното патриархално битие, описвано често в литературни и
исторически съчинения. По-точно и по-близко се оказва описанието, направено от
Георги Кърджиев, жител на Арбанаси. Според него арбанасчани, които се занимавали
с дребна търговия, не се застоявали много в селото. Връщали се от време на
време като престоявали по неделя-две и това било като малък празник – селото се
оживявало и развеселявало.
*Теметтуат
дефтер, снимката е илюстративна
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.