Тревненци не сещат лишения и мизерия по време на „Голямата криза“ през 30-те години на миналия век

Според данните от преброяването през 20-те и 30-те години на XX, населението на Трявна нараства, като през 1920 г. общият му брой е 2316 души, 1926 г. – 2461; 1935 г. – 2976 („Трявна расте“ -общински вестник „Трявна“, бр. 80/20.10.1938 г.). Към края на 1939 г. броят на работниците в Тревненска община е 1016 души, сочи кратката справка, публикувана на страниците на тревненския вестник.

Преди Освобождението, Трявна е в „цветущо стопанско-економическо състояние“, а растежът й е вървял „нормално“, свидетелства Богомил Даскалов в статията си „Трявна расте“ (Общински вестник „Трявна“, бр. 80/20.10.1938 г.). След това, обаче, градът „запада“ и поради промяната на политическия режим. Най-тежко е положението през 1906 г., когато управлението на Народнолибералната партия навлиза в криза. Тя е породена от обедняването на работниците и служителите. Лидерът на партията и министър на вътрешните работи Димитър Петков, се опитва да потуши вълненията, като ожесточава санкциите срещу организаторите и участниците в стачките, обхванали редица градове в страната. Неговата партия все повече се превръща в опора на княз Фердинанд и авторитарният му режим. Полицейски методи са приложени и срещу печатните издания и образователните институции, критикуващи властта, в това число и срещу Софийския университет, който е временно закрит. Убийството на Петков води до ново преустройство на кабинета, само четири месеца след предишното.

Трявна се „съживява“ с откриването на презбалканската железница (1906-1913 г.) и започва „да задържа населението си да не емигрира“, пише Богомил Даскалов. Както е видно от сведенията в регистъра на Тревненска градска община и местните вестникарски хроники, двете войни - Първата световна (1914-1918 г.) и Втората световна (1939-1945 г.) не са съществена пречка за развитието на индустрията в Тревненско. Обяснимо обаче, в годините на голямата икономическа криза (1929-1933 г.), която тръгва от САЩ, обхваща Европа и целия свят, в Трявна е открита само една работилница. Механо-техническата на Борис Павлов (1929 г.).

През този период българската икономика е слаба и все още нестабилизирана след годините на войни, изплащат се огромни средства, съгласно Ньойския мирен договор, като по сведения от тогавашния директор на Статистиката в Царство България, Кирил Попов – общият размер на задълженията на страната ни по въпросния договор от 1919 г., възлизат на близо 30 млрд. лева по курса към този период („Особености на българската икономика по време на Световната икономическа криза 1929-1933 г.“ от доц. д-р Людмил Иванов Несторов – ръководител катедра „Обща теория на икономиката“ в СА „Д. А. Ценов“ – Свищов). Спадът на производството за първите три години на кризата е над 30%. Най-силно засегнато е селското стопанство, което по онова време е водещ отрасъл в страната и в него са заети 2.5 млн. души или 41 % от населението, а над 90 % от земеделските стопанства към началото на кризата са частна собственост, пише още доц. д-р Несторов. Спадът на цените на зърнените храни и селскостопанските изделия достига 54.3 %. Индустрията е вторият по значимост отрасъл на българската икономика. В резултат на кризата обаче, броят на индустриалните предприятия спада със 7.8 %, а заетостта в тях - с 9.9 %. На фона на Световната криза, от гледна точка на тези показатели, последиците у нас са по-слаби, което се дължи на факта, че въпросният сектор е недостатъчно развит, а и броят на заетите в него е сравнително малък, тъй като става дума за предимно малки предприятия с по 10-19 души работници. Най-зле е положението в сферата на производството на метални изделия, облекло и обувки, а също така в кожарската и химическата промишленост, където производството намалява с по-бързи темпове от спада в цените, а заедно с това намалява и броя на предприятията, както и на работещите в тях. Кризата у нас се различава по своите последици за населението в градовете и селата. Положението за живеещите в селата е тежко, защото няма достатъчно реализация на произведената продукция, заради намаляване на потреблението, в резултат на намаляването на заетостта и доходите. Селското население не страда от глад и липса на средства за прехрана, но няма достатъчно пари за закупуването на промишлени стоки. От друга страна, градското население няма не само достатъчно доходи, но и достатъчно продукти за прехрана. В резултат на това, по думите на доц. д-р Несторов, спада жизненото равнище на цялото население през въпросния период. Тогава на власт е правителството на Демократическия сговор с министър-председател Андрей Ляпчев. Предприети са редица мерки за стабилизиране на икономиката, но масовата безработица в началото на кризата и неспособността на правителството да се справи с икономическите трудности, водят до ново разрастване на революционното движение и консолидация на опозиционните сили. В навечерието на новите парламентарни избори през 1931 г., по инициатива на Александър Малинов, е образувано политическото обединение - Народен блок (Демократическата партия, БЗНС Врабча 1, БЗНС Стара Загора, Радикалната партия и Националлибералната партия), което печели изборите и слага край на седемгодишното управление на Сговора.

По време на „голямата криза“ ситуацията в Трявна е доста по-различна. В статията си „Стопански възможности“, Б. Даскалов акцентира върху негативното отражение на стопанската криза върху населението от полските райони, което буквално „бедства“ („Стопански възможности“ (бр.114/20.10.1939 г., общински вестник „Трявна“). Жителите на балканските селца и градове, като Трявна обаче, не усещат лишения и мизерия. Това се дължи на „всестранната стопанска възможност да се приложи труда на балканджията селянин в овощарство, птицевъдство, дърводелие и пр. промишлености“, за които планината предлага благоприятни условия. В подкрепа на думите си Б. Даскалов дава за пример - увеличаващият се, като численост, асортимент и посещаемост тревненски пазар, където хората предлагат за продан „излишъци от продуктите на своето домашно стопанство“. „Оживяване от ден на ден на търговската обмяна и засилване на пазаря, са насърчителни факти“ – споделя още той и допълва - „Нашето население може да даде всичко, което се търси на пазаря, нещо, което у полското население липсва“…

 

Галина Иванова

Из книгата „Пътеки“ (Биографично издание за Бащата на тревненското машиностроене Борис Павлов Хаджисемков), 2020 г.