„Научи занаят и го хвърли на тавана – га ти потрябва го извади!

„Научи занаят и го хвърли на тавана – га ти потрябва го извади!

- тази повеля на старите хора се оказала водеща в живота на един предприемчив балканджия. Името му е Петър Иванов Райков от колиби Бърдени. Роден е през 1896 г. На 5 години остава без баща. Бил будно дете и учението го влечало, но майката, притисната от немотията, го изпратила чирак при шивача Георги Дончев. Минали-неминали три седмици, Петър се прибрал у дома с надеждата да му разрешат да продължи учението. Майка му била непреклонна: „Научи занаят и го хвърли на тавана - га ти потрябва го извади!”. Братът на шивача бил директор на прогимназията в Трявна. Оценил ученолюбието на младежа и му преподавал. През есента се явявал на изпити. Така Петър завършил 3-ти клас и постъпил в шивашки техникум във Варна. В свободното си време шиел панталони да се издържа.

От 1919 г. започва работа като шивач в Трявна. През 1920 г. с още двама души закупили киноапарат и всичко друго необходимо и започнали прожекции на филми в салона на Никола Илков - Лесата. След като другите двама се отказали, Петър продължил до 1923 г. Започнал да се явява на търгове и до 1927 г. шиел до 55 000 костюма годишно за пощенски служители. Наел 18 души работници. Когато поръчките приключили, без да оставя шивачлъка, отворил дрогерия /аптека/. С част от наличния капитал /750 000 лв. и лекарства за 480 000 лв./ през 1932 г. си купил нова хубава кола – „Опел блиц”.

По това време от района се засилва износът на плодове. През 1934-36 г. Петър Райков посредничи на износители на мармелад, сушени сливи, орехи, ябълки. От 1938 г. самият той става износител основно за Германия. С част от спечелените пари закупил място /където сега са постройки от стария завод „Иван Йонков”/ и до края на 1938 г. била завършена сградата на тъкачница, започнали да пристигат становете и да ги монтират. През 1939 г. тъкачницата вече работела. През 1940 г. си купил и предачна техника, започнал да произвежда различни видове прежда и да ги тъче.

Междувременно през май 1939 г. Петър тръгва да ангажира плодове в Тревненско, Дряновско, Севлиевско, Търновско, Еленско. През 1939 г. само Петър Райков изнесъл за Германия 1 860 000 кг. мармелад, 1 550 000 кг. сушени сливи, 1 200 000 кг. ябълки, 750 000 кг. орехи. За събраното количество буретата, закупени от 9-те бъчварски работилници, се оказали недостатъчни. Без много колебания поръчал бъчварски машини в Германия, направил работилничка и започнал да изработва бурета, които не само използвал като амбалаж, но произвеждал и за продажба.

През 1947 г., при национализацията, предачницата, тъкачницата, всички постройки и оборудването били оценени за 27 500 000 лв.

След като 13 години бил оставил шивашкия занаят, Петър Райков се върнал отново към него до последните си дни.

 

Спомените са записани през 1973 г. и преразказани от Даниела Тодорова – Дабкова от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна