Бележки по национализацията в Трявна

В няколко публикации от поредицата „Индустриална Трявна“ на Богомил Даскалов, която излиза на страниците на „Общински вестник Трявна“ в края на 30-те години на миналия век, ви запознах с някои от по-крупните индустриални предприятия по онова време, когато се поставят основите на стопанската история на Трявна. Всички те, а и много други, чийто истории не намират място на страниците на вестника, със сигурност допринасят за издигане имиджа на Трявна, за нейния просперитет и благоденствие. Далновидността, ентусиазма и предприемчивостта на пионерите на местната индустрия са пословични, предвид трудните времена, в които дръзват да поставят началата на една нова, иновативна в технологично отношение икономика, обезпечена с най-модерното за времето си оборудване – машини, консумативи, материали, инструментариум. Но далеч по-важни са родолюбието и сърцатостта, с които тези хора дръзват да сбъднат мечтите си. Още по-безценни и показателни са подкрепата и доверието на тревненци. И как ли щяха да се развият нещата за тези първи индустриални фабрики, работилници на Трявна, ако не беше фаталната дата 23 декември 1947 г.? Какво ли щеше да е лицето на местната икономика днес? Да, големите държавни заводи са факт след национализацията. Макар, че им трябва доста време да организират и изградят производствените си мощности, и да достигнат разцвет, разбира се с подкрепата на държавата. Години по-късно обаче, и те стават жертва на същата тази пагубна управленска политика, само че с обратен знак – приватизацията… Достатъчно е да споменем само имената на „Лотос“ и „Ланатекс“, но не това е темата на днешната публикация. А и не съм имала възможност за по-задълбочен анализ на процесите през 90-те години на миналия век по адрес на местната икономика. Твърде наложително е обаче, събитията от онези времена да бъдат обстойно проучени, осветлени, тъй като и те са част от нашето минало, а и сме в дълг особено към паметта на тези хора, първопроходците, които следва да заемат своето достойно място в летописа на Трявна. Затова днес ще се опитам накратко да Ви запозная с някои факти и събития от периода на национализацията, които дават една, макар и по-обща представа за картината на случващото се през далечната 1947 година. По думите на тогавашния министър на индустрията Петко Кунин, който е и член на Политбюро на ЦК на БКП и Секретар на централния комитет на партията, Политбюро и лично Георги Димитров дават указания за изработването на проект за цялостно национализиране на всички индустриални и минни предприятия, които „имат капиталистически характер, както и на всички частни банки“. По предложение на Г. Димитров е определена група от трима членове на Политбюро, които да изработят и представят принципните положения за национализацията. Това са Добри Терепешев, Титко Черноколев и Петко Кунин. Последният, като завеждащ стопанския отдел на ЦК и министър на индустрията, се заема с организирането, подготовката и провеждането на национализацията. При това в пълна дискретност. Този „революционен акт“, както го определя той, е държан в пълна тайна, за да се парират евентуалните опити на индустриалците да разграбят и укрият имущества, средства, ценности, да фалшифицират документи, а също така - да не могат да предприемат „каквато и да била, макар и тайна, агитация против национализацията“. Задачата за провеждането й е представена пред всички областни и околийски комитети на партията, като във всеки от тях „работата“ се извършва само от трима души – Секретаря на комитета, завеждащия стопански отдел и ръководителя на профсъюзите. Тази тройка проучва и съставя пълен списък на предприятията, определя директор и комендант за всяко от тях. Едновременно с това, се подготвя и закона за национализацията, а проектът е обсъждан неколкократно в Политбюро. За опазване на тайната, законът, заедно със списъка на предприятията, предвидени за национализация, е отпечатан в печатницата на висшата партийна школа и тази на затвора. На 4 декември 1947 г. Великото народно събрание приема новата Конституция на НРБ. А в нея вече ясно е казано, че държавата може да национализира, напълно или частично, известни клонове и отделни предприятия на промишлеността, транспорта и кредита. По този начин се полага и конституционната основа за подготвения „революционен акт“. Стереотипната заповед за национализацията е отпечатана на циклостил в 10 000 екземпляра, като в нея е оставено празно място за названието на фабриката и за имената на новия директор, и на коменданта. Тези заповеди са разпратени във всички околийски и районни комитети на партията. Заповедта е подписана от Петко Кунин, като министър на индустрията, подпечатана с печата на министерството на индустрията. Лично с тройките в областните и околийски комитети е уговорено устно, че деня на национализацията ще се съобщи по телефона с парола: „Фабричната конференция ще се състои на…“, т.е. указва се деня и часа на национализацията. Рано сутринта в деня на акцията, всички определени за директори и коменданти и нужният брой милиционери – по един за всяко предприятие, са събрани на едно място. Предприятията от списъка за национализация са завзети едновременно, в един и същи час, по силата на вече разписаната и подпечатана заповед. Собственикът е информиран на място, след което са иззети ключовете от касата, в която после се поставят всички счетоводни книги, след което тя е заключена и запечатана. Съставен е протокол, разписан от новия директор и бившия собственик, който е „поканен“ да напусне предприятието.

Известно време преди национализацията, се провежда и няколкодневен курс в София „за по-умело и ефикасно упражняване на работнически и държавен контрол над предприятията“, в който вземат участие всички бъдещи директори, както и някои ръководни партийни и профсъюзни ръководители от цялата страна. Курсистите нямат представа за действителната цел на курса, както и за това, че ще стават директори. В определения ден за национализацията – 23 декември, в двореца Враня, е свикано заседание на Министерски съвет. Към 9 ч. проектозаконът е раздаден на министрите и приет без възражение.

По думите на Петко Кунин, в страната са национализирани 6100 предприятия – селски мелници, содолимонадени работилници, дараци, мебелно-дърводелски работилници и др., които са предадени на градските и селски общини и кооперации. По силата на закона за национализация, всички спестовни влогове в банките и спестовната каса на името на собствениците на предприятията и на членовете на техните семейства, също са национализирани. Иззети са и всички камиони и коли, собственост на индустриалците и на техните семейства, всички жилищни помещения в района на предприятието. Законът предвижда бившите собственици да получат облигации срещу стойността на предприятията, намалявана прогресивно и изплащана за продължителен срок. По думите на П. Кунин, по-късно това е отменено. Имотите на бившите собственици на индустриални предприятия – активни участници в борбата против фашизма и германската окупация, са изплатени напълно. На 25 декември са национализирани и всички частни банки. Само след два месеца, през февруари 1948 г., са национализирани и земеделските машини, а в средата на април в Държавен вестник е обнародван и Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (З.О.Е.Г.П.Н.С.)…

Но да се върнем на онзи „революционен акт“ от края на декември 1947 г. Три дни след национализацията Районният комитет на Отечествения фронт в Трявна провежда своето заседание, ръководено от зам. председателя Михаил Димитров. На него присъства и народният представител Никола Българенски. Единствената точка в дневния ред е – „Информация по национализацията на индустрията в Трявна и въобще“. Българенски изтъква мотивите за национализацията и споделя, че индустриалците поставят капиталите си в служба на опозицията и реакцията. „Следователно трябваше да ги ликвидираме, като врагове на народа – категоричен е той. – Друга причина е и това, че трябваше да се уеднакви нашата икономика с югославската. Третата причина е, че трябваше да се рационализира и планира индустрията, като се подобрят условията на работническата класа“. И добавя, че „на него само, е била възложена организацията на национализацията в Дряновска околия“. Българенски уточнява още, че се е стигнало до изземването на къщи и имущество на индустриалците за „нуждите на новите предприятия и новата държавна организация“, като се „оставя необходимото за техния обикновен живот“. Той моли членовете на ОФ-комитета „да не смятат, че са пренебрегнати“. И заявява, че предстои уедряването на кооперациите и изграждането на новата „единна ОФ-организация и новия държавен апарат“. Това е и единственият документ за събитията около национализацията, който открих в партийните архиви. И макар и тезисен, все пак дава представа - кой пряко дирижира събитията в Тревненско в онези смутни времена… Няма да се спирам в конкретика на събитията около провеждането на този „революционен акт“ в Трявна, тъй като успях да проуча само документите и фактите около съдбата на първата метална работилница на Борис Павлов. Вероятно обаче, те са протекли по един и същи начин що се отнася до всичките 21 национализирани тревненски предприятия в дългият списък, неразделна част от Закона за национализацията, обнародван в Държавен вестник /бр. 302 от 27.12.1947 г./ – фабрики, работилници, даракчийници, мелници, маслобойни и др.: АД „Сидра“; Мелница - Пена Захариева, Никола Захариев; Маслобойна Братя Рамболови; памучна тъкачница „Родина“ АД – братя Ст. Рибарови; памучна тъкачница „Стан“ АД; памучна тъкачница Петър Иванов Райков; копринена фабрика - Кънчо Стефанов Кънчев; памучен трикотаж „Лотос“; памучен трикотаж „Родина“ АД – Христо Димитров Шишков; памучен трикотаж „Българка“; вълнен трикотаж „Св. Ана“; машинна работилница за мебели и строително столарство на Тома Ал. Камбуров и Сие; метална работилница на Борис Павлов Семков; дарак Иван М. Генчев; мелница и дарак Митю Т. Бояджиев – с. Божковци, Тревненско; дарак братя Малчеви – с. Белица; дарак Иван Дамянов – с. Гостиница, Тревненско; содолимонадена фабрика Тотю Симеонов Коларов; Дарак Дончо Тотев Георгиев; д-во „Вретено“ – фабрика; мина „Лев“ АД - Кръстец. Странно, но сред тях не открих фабрика „Св. Георги“, която по онова време се именува - „Акционерно дружество за текстилна индустрия „Свети Георги“. Проверката във фонда на Държавен архив, обаче, показа, че и тази фабрика е сред национализираните през 1947 г. Името й фигурира и в архивите на Градски общински народен съвет – Трявна и по-точно в списъците на национализираните предприятия и бившите им собственици, и дължимите от тях данъци и други задължения към държавата и народните съвети към деня на национализацията. Така към списъка с 21 национализирани тревненски предприятия, неразделна част от закона за национализация, се добавят имената на още 18, описани в архивите на Тревненска община: „Св. Георги“ АД, „Памучна прежда“ АД, „Тиви“ ООД, „Родопи“ АД, Дарак Грозю Вълчев Грозев, д-во „Лебед“, д-во „Сила“, печатница Васил Проданов Зидаров, Мелница – наследници на Георги Н. Райков (в Трявна); СД „Прогрес“, мина „Бор“ ООД, мина „Кръстец“ ООД, и „Балкан“ ООД (в Плачковци); и още  - плетачна работилница „Дядо Мраз“ - Нанко Грънчаров и плетачна фабрика „България“ – инж. Иван Ст. Иванов (В. Търново); плетачните работилници на Димитър Кереков и Елена Кондева (Г. Оряховица). Към този списък се добавени и лица, засегнати от национализацията в други населени места, но живущи в Тревненско, като Марко Кънев Султанов – собственик на маслобойна в Карлово, жител на с. Станчов хан.

И, въпреки че от сведенията, които успях да събера, не става ясно, защо една част от национализираните местни „предприятия“, не фигурират в списъка в Държавен вестник, все пак можем да добием представа за мащабите на този „революционен акт“ в Тревненско и да посочим евентуалният им брой, поне според цитираните по-горе документи…

Всъщност, събитията около национализацията заемат голям обем в книгата ми за Борис Павлов - "Пътеки" /2020 г./. Наред с протоколите от заседанията на тогавашната Временна управа на ГНС - Трявна, спомени на съвременници на събитията, публикувам и редица документи за национализацията, както и Списъка на лицата, засегнати от Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост - 84 на брой, който открих в архивите на Комисията по чл. 11 от закона… И, както вече споменах, надявам се, изследванията в тази посока да продължат, защото сме в дълг към паметта на пионерите на местната индустрия, и към историята. А колкото до моралните рамки на събитията от онова време - всекиму ще бъде въздадено според делата му, както пише и във Вечната книга…

 

Галина Иванова

Писмото от ГК на БКП – Трявна във връзка с
национализацията на „Ремонтната работилница“
на Борис Павлов, 23 декември 1947 г.
/семеен архив на наследниците на Борис Павлов/

Списъци на национализирани предприятия и
бившите им собственици, дължимите от тях данъци и др.
задължения към държавата и съвета ГНС-Трявна
за 31.08.1951 г.
/публикува се за първи път/

Извадка от списъка

Фотокопие на страница от списъка на лицата от Тревненско,
засегнати от Закона за отчуждаване на едрата градска
покрита недвижима собственост
/публикува се за първи път/