Уста Генчо Новаков – Малкия

Прочутият на времето резбар и строител Уста Генчо Новаков е роден през 1846 г. в с. Генчовци, а умира през ноември 1912 г. в София. Сведения за неговата дейност ми даде дъщеря му Тота Георгиева, която посетих на 25 май 1951 г. в с. Генчовци. Тези сведения попълниха онова, което бях научил от резбаря Цаню Н. Ковачев и от статията на Г. Ненов /„Уста Генчо Новаков, Българско инженерно-архитектурно дружество, год. VIII, 1903 г., кн. 5-6, с. 94-97/. Бащата на Генчо Новаков бил земеделец. Генчо тръгнал да работи и на осемгодишна възраст станал чирак на Генчо Тихолов със 150 гроша заплата за 6 месеца. Работил и при Димитър Сергюв, Никола Кънев от колибите Тончевци, който му плащал по 3 гроша на ден. Работил и при Н. Драгошинов и Стоян Добрев. Последният майстор, при когото работил, преди да се отдели на самостоятелна работа, бил Уста Генчо Кънев – Големия, комуто, като калфа, помагал при изграждането на църквата „Св. Богородица“ в Габрово. Благодарение на своята схватливост и бързото изпълнение на работата той още млад бил признат за майстор – „Уста“.

От дейността на Уста Генчо Новаков мога да посоча една част. Първата му самостоятелна работа е сградата на т.п. станция в Нова Загора; поправил старите постройки на „безистена“ в Ямбол, изградил църквите в с. Долна Оряховица и Лесичери. Една от най-известните постройки на този майстор е камбанарията на църквата „Св. Троица“ в Свищов, построил църквата в с. Поповци, Габровско, с. Калояновец, с. Винарово, Чирпанско, нартиката на църквата в с. Паисий, Търновско. Построил казармите в Елена и издигнал камбанарията в Търговище (1906 по проект на инж. Фурлани).

През 1881 г. уста Генчо започнал изграждането на църквата „Св. Троица“ в Габрово, една от най-представителните негови постройки, на която сам начертал плана по своеобразен начин, сега запазен в Габровския музей. Той е надписал плана: „Уста Генчо Новаков“.

Като резбар Генчо Новаков бил твърде похватен. Резбарят Цаню Н. Ковачев ми казваше, че бил самоук. Резбарството работил на село. Така иконостаса на църквата в с. Мъглиж при Казанлък рязал у дома си /1905-1908 г./; получавал по 6 гроша надница. Иконостасът струвал към 13 000 гроша и бил натоварен на четири каруци и откаран в Мъглиж. Уста Генчо изработил с резбаря Генчо Петров Марангозов иконостаса за с. Бучин проход, Софийско /1909 г./. Негови са „благословиите“ на иконостаса в с. Скорците край Трявна. Както ми казваше резбарят Цаню Н. Ковачев, уста Генчо „хубаво китил“ и добре изрязвал резбите.

Уста Генчо Новаков – Малкия, за разлика от Уста Генчо Кънев – Големия, бил неграмотен – едва научил да подписва името си. Крайно упорит човек, не признавал чуждо мнение, имал достатъчно врагове. Когато строил камбанарията в Търговище, след дълги спорове изгонил инженера, чийто план изпълнявал и който искал да му се намесва в работата. За своята работа той казвал: „Аз мога да работя каменоделство с разни изображения (скулптура), дърводелство, стругарство и най-деликатни и изтънчени форми, марангозлък с най-модни форми: тронове за владици, темпла, иконостаси и други разни статуи и украшения от гипс и отлично измазване на здания“. При него учил синът му Генчо Генчев (убит през 1917 г.), а помощник му бил Христо Дамянов. Резбарските инструменти на Уста Генчо Новаков, които той сам си бил направил /Старите резбари най-често сами правили своите резбарски инструменти, длетата от които наричали щупотили, и които имали различни названия: длето, секерче, забче, крива нога, требаче, ружче; и паламарка, гроздарче, криво ножче, разцовнач, лъжица, волово око, лъмаче, чиреша, синопия, баския, чизия и др. – „Резбарството във връзка с иконопиството“ от Дабко Уста Генчов, сп. на Българското инженерно-архитектурно дружество, год. VIII, 1903 г., кн.3-4, с. 56-59/ са прибрани в Резбарското училище в Трявна.

 

Проф. Асен Василиев

„Български възрожденски майстори“, 1965 г.

Уста Генчо Новаков - Малкия

Проект-чертеж за външния изглед на църквата "Св. Троица" в Габрово

Камбанария на църквата "Св. Троица" в Свищов