Тревненски бУдил: Именити тревненски майстори градили архитектурните символи на Търговище

Наскоро случайно попаднах на една красива музейна къща в Търговище – Хаджиангеловата, строена и зографисана от „тревненски майстори“ през 1863 г. Красивата възрожденска сграда е най-представителният паметник на местната възрожденска жилищна архитектура от средата на ХІХ в. в града. Къщата, в която днес се помещава Етнографския музей в Търговище, впечатлява с кобиличния фронтон на красивата лицева фасада, под еркера на която е изписана годината на построяване с цветна украса. Има богато вътрешно пространствено оформление с модерни за времето архитектурни детайли в стил „алафранга“ и зидано отопление. Въздействащи са дърворезбения таван и художествено изписаните холкели.

В нея е живял един от най-богатите български търговци на тъкани - Хаджи Ангел Хаджидрумев, който имабл кантори в Цариград и Манчестър. По време на Освободителната война, къщата била убежище за българите, бягащи от отстъпващите башибозуци; дори днес могат да се видят кървавите следи от тези събития, по част от дъските.
Но чий градеж е тя?

По сведения от сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./ открих имената на трима прочути тревненски майстори – дюлгери, оставили своя творчески отпечатък в Търговище. Архитектон Димитър Сергюв, Уста Генчо Кънев и Уста Генчо Новаков – Малкия.

А красивата възрожденска къща на богатия търговец на тъкани х. Ангел Хаджидрумев се оказа дело на Първомайстор Генчо Кънев, както бе отбелязано и в един от десетките сайтове за историята на училището „Св. Седмочисленици“ в града, което било строено през 1863 г. от Архитектон Димитър Сергюв и Уста Генчо Кънев. /* В цитирания по-горе сборник е отбелязано, че именитият генчовски майстор строил „неуточнени постройки в Търговище/.

Според историческата справка, решението за построяването на най-старото училище в Търговище, било взето през 1860 г., а за строежа били избрани „най-добрите майстори-строители“. Във вътрешното архитектурно оформление на сградата участвал и Петко Р. Славейков, който за кратко учителствал в града. През 1963 г. старата училищна сграда била превърната в музей. Графичният образ на Славейковото училище пък, е емблема на Регионалния исторически музей в Търговище. От 1971 г. сградата е национален паметник на културата.

Архитектон Димитър Сергюв посторил и църквата „Успение Пресветая Богородица“ /1849-1851 г./ в града. Първоначално камбанарията била поместена в дървена конструкция до основната сграда. През 1860 г. била извършена интериорната декорация, включително монтирането на дърворезбен иконостас, „отново от тревненски майстори“ /* По сведения от сборника „Тревненска художествена школа“, нартиката и иконостаса в храма са дело на известния генчовски резбар Иван Касев /1881-1967 г./. Иконите в църквата са дело на тревненския зограф Досю Коюв, а на владиковия трон на Захария Цанюв. В самото начало на ХХ в. била „добавена елегантната църковна кула“ от другия именит генчовски майстор Генчо Новаков – Малкия /по проект на италианеца Паоло Форлани/. Тези сведения опровергават информацията от сборника „Тревненска художествена школа“, че той е и майсторът, построил храма.

През 1947 г. черквата била почти напълно опожарена. Но по инициативата на местните хора и с доброволен труд, била възстановена във вида, в който е днес.

В Търговище и околните села работили и тревненските зографи Витан Николов Сърнев /1850-1916 г./ и Васил Генков Кръстев /1842-1897 г./.

Галина Иванова