None

събота, 31 октомври 2026 г.

Дължим дела, а не шаблони… Зомбита и будители

На днешния ден няма да говоря за делата на будителите. Не защото е непотребно, а защото всичко онова, което е обратно на техните достижения и стремления, днес задава посоката, ценностите, морала. Какво от това, че с повод и без повод споменаваме този или онзи достоен българин, оставил трайна следа във времето и дълголетната ни история? Какво от това, че и днес тук-таме има с какво да се гордеем?! Да не би да сме станали по-духовни, по-грамотни, по-достойни?! Не мисля. Думите не правят делата. Напомпаното родолюбие – също…

Противно на днешната представа за будителството, то не се заключава между черната дъска и чина. Но дори и там все по-рядко срещаме будителите – онези одухотворени, мислещи и вдъхновяващи люде, които оставят след себе си дела, а не дамга. Те са обратното на онова, което ни съпътства днес – бездуховност, посредственост, деградация на ценности и морал, безчовечност…

Днешното време не познава дотам миналото, или ако го познава – макар и тезисно – не се учи от мъдрите му уроци. Шаблонно се позовава на този или онзи достоен българин, без да осъзнава същината на неговите достояния. И без мерак да стигне нещо от онова, което онзи от портрета на стената е стигнал.

Да си потомък на толкова дълголетно минало и едва да сричаш непонятни и чужди за теб думи и смисли – не само от трибуната на властта или ефира, но и във виртуала – е тежка карма и диагноза. Живеем я с години. Дотам се простират аршинът и щенията ни. Пък и нишаните се губят в мъглата на ежедневното. Затова все се въртим в същото, а пътеката, колкото и да е отъпкана, отдавна буреняса и се изгуби в прахта на непотребните ни надежди за избавление. Вече на малцина им пука не дали, а кога ще бъдем.

А будителите, колкото и да ги има и днес, не стигат да възпламенят онуй, що не гасне. Тълпата на безпросветните владее и пламъка, и хаоса, разпростряла пипалата си от върха до корена. И да има мерак за нещо друго, то не се пръква току-така – само с щения или с „копи-пейст“ родолюбие. А имитираното будителство е панаир на суетата. То не буди и не въздига, колкото и нахално да го пъчим по стените си във виртуала или по медиите. Нищо от това не ни родее и на йота с онова, което ни е съхранило и въздигнало като дух и като нация. Нищо от това не е ценно днес. На дело. Съкровен е преди всичко и всички личният просперитет – в далеч не духовен смисъл. Разединени във всичко, как да единим пътеките и щенията си?! Как да израснем духовно, като сме бедни духом?!

…………………………………………………………………………………..

И тогава – какъв празник е днес? Кой и какво празнува?

Зомбита и будители. И ни следа от онзи духовен кипеж, който ни е въздигнал за величави дела въпреки ятагана. И честно казано, по-ни отива празникът на тиквите и скелетите, отколкото онзи, който се силим да честваме днес. Той не ни е по мярка, въпреки титаничните усилия на онези адепти на духа и българщината – минали и днешни, на чиито плещи все още се крепим като нация.

Те да са честити! За останалите винаги ще има пакости и лакомства…

 

Галина Иванова




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Дължим дела, а не шаблони… Зомбита и будители

На днешния ден няма да говоря за делата на будителите. Не защото е непотребно, а защото всичко онова, което е обратно на техните достижения ...