На днешния ден няма да говоря за делата на будителите. Не защото е непотребно, а защото всичко онова, което е обратно на техните достижения и стремления, днес задава посоката, ценностите, морала. Какво от това, че с повод и без повод споменаваме този или онзи достоен българин, оставил трайна следа във времето и дълголетната ни история? Какво от това, че и днес тук-таме има с какво да се гордеем?! Да не би да сме станали по-духовни, по-грамотни, по-достойни?! Не мисля. Думите не правят делата. Напомпаното родолюбие – също…
Противно на днешната
представа за будителството, то не се заключава между черната дъска и чина. Но
дори и там все по-рядко срещаме будителите – онези одухотворени, мислещи и
вдъхновяващи люде, които оставят след себе си дела, а не дамга. Те са обратното
на онова, което ни съпътства днес – бездуховност, посредственост, деградация на
ценности и морал, безчовечност…
Днешното време не познава
дотам миналото, или ако го познава – макар и тезисно – не се учи от мъдрите му
уроци. Шаблонно се позовава на този или онзи достоен българин, без да осъзнава
същината на неговите достояния. И без мерак да стигне нещо от онова, което онзи
от портрета на стената е стигнал.
Да си потомък на толкова
дълголетно минало и едва да сричаш непонятни и чужди за теб думи и смисли – не
само от трибуната на властта или ефира, но и във виртуала – е тежка карма и
диагноза. Живеем я с години. Дотам се простират аршинът и щенията ни. Пък и
нишаните се губят в мъглата на ежедневното. Затова все се въртим в същото, а
пътеката, колкото и да е отъпкана, отдавна буреняса и се изгуби в прахта на
непотребните ни надежди за избавление. Вече на малцина им пука не дали, а кога
ще бъдем.
А будителите, колкото и да
ги има и днес, не стигат да възпламенят онуй, що не гасне. Тълпата на
безпросветните владее и пламъка, и хаоса, разпростряла пипалата си от върха до
корена. И да има мерак за нещо друго, то не се пръква току-така – само с щения
или с „копи-пейст“ родолюбие. А имитираното будителство е панаир на суетата. То
не буди и не въздига, колкото и нахално да го пъчим по стените си във виртуала
или по медиите. Нищо от това не ни родее и на йота с онова, което ни е
съхранило и въздигнало като дух и като нация. Нищо от това не е ценно днес. На
дело. Съкровен е преди всичко и всички личният просперитет – в далеч не духовен
смисъл. Разединени във всичко, как да единим пътеките и щенията си?! Как да
израснем духовно, като сме бедни духом?!
…………………………………………………………………………………..
И тогава – какъв празник е
днес? Кой и какво празнува?
Зомбита и будители. И ни
следа от онзи духовен кипеж, който ни е въздигнал за величави дела въпреки
ятагана. И честно казано, по-ни отива празникът на тиквите и скелетите,
отколкото онзи, който се силим да честваме днес. Той не ни е по мярка, въпреки
титаничните усилия на онези адепти на духа и българщината – минали и днешни, на
чиито плещи все още се крепим като нация.
Те да са честити! За
останалите винаги ще има пакости и лакомства…
Галина Иванова

Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.