Преди три години, навръх Димитровден, в най-старата запазена тревненска къща – Попангеловата, отвори врати най-новият ни музей – на Тревненската архитектурна школа. Дълго чакано събитие от поколения тревненци, радетели за опазването и популяризирането на усталъка на именитите тревненски дюлгери. И неслучайно, макар и встрани от обичайния маршрут на туристи и гости на града, той бързо набра популярност, и зае своето достойно място на културно-историческата карта на Трявна. Макар и в скромното си по обем пространство, Музеят приютява паметта, духа и майсторлъка на прочутата ни строителна школа. Там са и уникалните макети на „Възкръсналите тревненски къщи“, дело на художника Светлин Стефанов, който вдъхва живот на изгубеното ни историческо наследство. А отскоро в Музейния център към Попангеловата къща, е експониран и портретът на един от най-именитите ни майстори – Архитектон Димитър Сергюв, рисуван от неговия прапраправнук арх. Петър Сергев, който си отиде от този свят на 25 май т.г.
Помня колко дълго го убеждавах да нарисува Архитектона по запазено описание
от дядо му - учителя Петър Сергев, според което, Главният тревненски майстор е
бил: „рус, къдроглав, с гъсти вежди, дебели мустаци, червендалест, левент…“. Досущ
като моя приятел – арх. Петър Сергев. Да го нарисува така, както е закодиран
във вените му. Помня и колко упорито той отказваше с убедителния мотив, че не е
художник. Накрая все пак се съгласи, макар и с неохота, и месеци по-късно ми
изпрати първоначалната скица. Дълго обсъждахме детайлите преди да я завърши
окончателно. Когато най-после получих портрета, осъзнах, че беше успял да улови
и благото му излъчване, и обичта, с която Архитектон Димитър Сергюв въздига всеки
един от градежите си. Съвсем неслучайно, беше избрал да го изрисува и с
любимата на двама ни църква „Св. Георги“ в Трявна, уютно притихнала в ръцете му,
като в бащина прегръдка…
Това е ценното. Тъй като
тази любителска скица е своеобразно генетично огледало, мост между
поколенията и не цели да ни удивлява с художествените си достойнства, а да пази и препредава спомена и обичта за
предците. Усетих всичко
това, докато държах в ръцете си завършения портрет на Архитектона, в който пулсираха
гените на няколко поколения Сергевци. Той е и Мост, и Памет. Така го чувстваше
и моят приятел арх. П. Сергев, който до края на дните си, остана влюбен и
дълбоко предан на Тревненското и неслучайно, избра за свой вечен дом „Алтън
Трявна“, както я наричаше приживе…
Затова съм удовлетворена от факта, че този последен негов жест на
преклонение и благоговение не само към рода и корена, но и към духа и
съзидателната сила на старите ни майстори, най-после зае своето място в Музея
на архитектурата, където оживяват теркове и съдби, обич и усталък и пребъдват във
времето чрез безценните късчета памет - нашият мост към вечността…
Галина Иванова
Одаята в Музея на архитектурата, която пази и спомена за
усталъка на Архитектон Димитър Сергюв
Портретът на Архитектона, нарисуван от
неговия прапраправнук арх. Петър Сергев
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.