Тревненски бУдил: Тревненският строително-резбарски и зографски център

Може да се предположи, че строителството като занаят, практикуван от тревненци датира още от основаването на селището, тъй като свободни „никому неприписани“ и „скитащи люде“ били често пъти именно неженените дюлгери, зографи и резбари, работещи почти през цялата година на различни селища. Във всеки случай в поименен регистър от около 1690-1700 г. е записан зидаростроителят и дърводелец Мирко. Подробният запис на професионалната му дейност в регистъра показва, че той бил високоуважаван строител, а вероятно и резбар. По същото време, т.е. през втората половина на XVII в., в Трявна вече със сигурност е имало доста строители, зографи и резбари, като дори познаваме имената на някои от тях. Въз основа на анализи на архитектониката и орнаментацията на арбанашките иконостаси от XVI и XVII в., Велда Бабикова стига до заключението, че това в голяма си част не само са ранни творби на тревненци, но и че броят на тези майстори е бил сравнително голям. По своите белези, твърди и Ангелов, една голяма част от ранните арбанашки иконостаси, датиращи от XVII и XVIII в., са явно дело на тревненци. В поредица от статии Иванка Гергова доказва значимото присъствие на тревненските резбари и през целия XVIII в. Тези изводи се потвърждават и от историческите свидетелства. Около 1625 г. е роден дюлгеринът Карчо от тревненските колиби Витанчетата. Неговият син Витан /Викентий/ Карчов, роден след 1650 г., е изучил резбарство и иконопис в Атон. Тревненският даскал Стоян ни е познат от миниатюрите си в т.н. „Тревненски дамаскин“ /XVII в./. В надпис от стенописи в наоса на черквата „Успение Пресветия Богородици“ в Арбанаси /1688/ се споменава като автор даскал Недю. Смята се, че негово дело от 1681 г. са и стенописите в друга арбанашка черква – „Рождество Христово“. Даскалите Коста, Цоню /Цою/ и Георги стенописват през 1704 г. параклиса „Св. Троица“ на черквата „Успение Пресветая Богородица“ в Арбанаси. Други двама даскали – Христо и Стою, са автори на стенописите в арбанашката черква „Св. Георги“ от 1709 -1710 г. А това означава, че петимата зографи, работещи в два отделни екипа, са школувани още през XVII в. Малко по-късен е зографът Драган. Даскал Недю участва заедно с даскал Цоню в стенописването през 1724 г. на параклиса „Св. Никола“ на арбанашката черква „Св. Харалампий“. Вторият познаваме от няколко икони от 1735 г. в Присовския манастир, създадени съвместно с Недю и Георги. Тези икони са рисувани върху дъски, оформени с резбовано декоративно обрамчване, което разкрива авторите и като резбари. Възможно е въпросния Недю, работил през 20-те и 30-те години на XVIII в., да е друг, по-млад от посочения по-горе зограф със същото име, който твори между 1681 и 1716 г. Проф. Шмит в самото начало на XX в. видял при тревненския зограф Митю Цонев резбован триптих от първата половина на XVII в., дело на негов „прадядо“.

Следователно, може да се приеме, че формирането на Тревненския строително-резбарско-зографски център датира, ако не по-рано, то не и по-късно от втората половина на XVII в. Според някои предания, записани през XIX в., строителството и дърворезбата са донеси в Трявна от Дряновско, а зографлъкът – от Тетевен. Това е напълно възможно, като се има предвид, че бурното разрастване на града до над 2000 души за около 150 години от неговото основаване до средата на XVII в., било възможно само чрез непрекъснат приток от нови заселници, а не единствено от естествената популация. Затова във всеки регистър са записвани и „пришълци“. Известно е, че тетевенския зограф Кръстю /около 1720 – неизвестна/ се е преселил тук.

Според някои езикови особености и родови спомени заселници имало и от Самоковско. Това твърди и Петко Р. Славейков в статиите си от 1854 г. Дори друго предание направо конкретно посочва, че „марангозлъкът и зографлъкът“ се появили тук заедно със самоковския зограф Цоки, заселил се около 1550 г. /* 1670-1680 г., според записките на Б. Даскалов/, което означава, че той бил от първите жители на Трявна. Христо Даскалов обаче посочва името Цоки, заедно с тези на Кънчо и Геню, също като първи зографи, но дошли в Трявна от Тетевен, за да изпишат изградената черква и останали тук. За пълнота нека добавя и с нищо необоснованото подмятане на Даскалов, направено през 1931 г. във в. „Знаме“, че резбарството в Трявна идва от Дебърско.

Без са се спирам върху достоверността на едно или друго предание, мога спокойно да обобщя, че наистина занаятите били донесени тук от преселници строители, резбари и зографи, дошли от по-близки или по-далечни места. И все пак ми се струва, че това са били главно Дряново и Тетевен, като най-близки творчески средища, оформени около XV-XVI в., ако ли не и по-рано, в доосманско време. През XVIII в. строителите, резбарите и зографите от Трявна и най-близките й колиби, получават попълнения вече и от по-отдалечените селища на региона.

През следващото столетие Трявна и околните и поселения достигат до над 120 колиби и села, като във всичките основният поминък били дюлгерството и резбарството, а в някои – и зографлъкът. Така броят на майсторите, работили в областта на тези три занаята до края на XIX в., се измерва в хиляди. Както посочва Атанас Божков, само от Витановия род са известни 50 резбари и иконописци, от Миневия – 24, от Венковия – 17 и пр. Ако се има предвид, че според няколкото статистики /Немошин, Теплов и Каниц/, правени от около 1855 до 1871 г., Тревненската нахия е имала между 19 688 и 21 600 души население, то може да се твърди, че към момента най-малко 3000 от тях били дюлгери, резбари и зографи. А за цялото столетие?

Тези занаяти, чието местно начало, както вече посочих, трябва да се търси най-малкото през XVII в., са документирани през XVIII в. с творчеството на нова плеяда творци. Зографите били наричани, както отбелязва през 1895 г. Дабко Уста Генчов, „допреди 80-90 г. /т.е. началото на XIX в. – б.а., Н.Т./ с името „даскал“. За няколко от тези ранни даскали говоря по-горе. Следват имената на Витан /Стари/ и Симеон /Стари/, които оставили през 1768 г. две големи икони с резбовани рамки в черквата на самоковското село Радуил; Захарий Кръстев – Зограф, който изрязал и изписал иконостас в Несебър /1748/ и в бургаското село Бродилово /1754/, а Нейко Денюв /Стари/ - иконостас в Котел /1765 г./ и Арбанаси /1800 г./. От родения около 1760 г. зограф и резбар поп Витан Цонюв Димитров Витанов освен сведението, че е бил учител на Нейко Денюв /Млади/, е запазен иконостас в село Могилец, Търговищко /края на XVIII в./. Не знаем нищо за творчеството на Димитър Витанов Карчов /р. ок. 1680 г./ и Йоаникий /Йовчо/ Попстоянов Кроснев /1722-1803 г./, освен че са били зографи и резбари. А за Цоню Димитров Витанов /р. ок. 1730 г./ се знае по сведение, че била запазена негова олтарна врата в Дойче мюзеум в Мюнхен. От тревненския строител и резбар Серги, баща на първомайстор Димитър Сергюв, са запазени резби от собствената му къща, датираща от 1791 г.

От самото начало на XIX в. вече са познати многобройни творби на тревненски майстори – строители. Сред тях особено талантливи са Димитър Златев Ошанеца /ок. 1764 – след 1826 г./, построил Даскаловата къща в Трявна /1804 г./ и конака на хаджи Юсеин Златията /Вазовата къща/ в Берковица /кр. на XVIII в./, като изработил и резби в тях. Хубави резби има и в построената от уста Райно къща на Стоян Ченексиза /1785/ в село Жеравна, Котленско. Известни резбари и строители по това време са били Константин /Кою/ Цонюв Витанов /ок. 1762 г. – ок. 1848 г./, Петър Минюв /ок. 1780-1852 г./, поп Витан Коюв /Папа Витан – младши / - ок. 1790-1848 г.//, поп Никола /втората половина на XVIII в. – след 1823 г./, х. Георги Резбар /вт. Половина на XVIII – след 1821 г., родом от Видин/, Симеон Коюв Цонюв /ок. 1794 – неизв./, Грозю Нейков Денюв /ок. 1795-1856 г./, уста Деню Димов /кр. на XVIII в. – след 1835 г./ и брат му уста Колю Димов /кр. на XVIII в. – след 1842 г./ и много други.

Броят на известните ни чрез подписани творби зографи от началото на XIX в. е още по-голям – Симеон Цонюв Витанов, Георги Димитров Витанов, Кръстю Захариев /Стари/, Стойно Лисичев, Йонко поп Витанов, Цаню Захариев /Стари/, поп Витан Коюв /Млади/ и т.н.

През епохата на зрялото Възраждане броят на майсторите строители, резбари и зографи е вече толкова голям и професионалните им качества са толкова високи, че не е възможно всичко да бъде разгледано тук. Нека само да посоча, че между строителите се открояват имената на Димитър Сергюв /ок. 1790-ок. (*напоследък се приема за рождена годината 1805 г.) - 1865 г./, преселник в Трявна от село Бучуковци, Генчо Кънев /1828 (* точната година на раждането му не е установена с категоричност) -1890 г./, Павел Колев /1838-1936 г./, Събчо Събков /1835-1927 г./, Колю Ганчев /1835-1922 г./ и др. При резбарите: Никола Драгошинов /1829- неизв./, Драгошин Николов Драгошинов /1839-1918 г./, Никола Касев /1855-1940 г./, Димитър Иванов Дойков /ок.1810/15 – ок. 1885 г./, Пеню Димитров Ошанеца /1810-1886 г./, поп Кою Витанов /1821-1891 г./ и др. При зографите: Петър Минюв /ок. 1800-1859 г./, поп Генко Петров Минюв /ок. 1825 – 1897 г./, Йонко поп Димитров /ок. 1840-1919 г./, Стефан Симеонов /1862-1890 г./, Цоню Симеонов /ок. 1820-след 1876 г./, Петър Захариев, Симеон Симеонов Коюв /ок. 1823-1879 г./, Цоню Захариев (Млади) /1840-1902 г./ и пр. Доста от резбарите били същевременно и строители и затова имали общо професионално сдружение. Резбарско-дюлгерският еснаф на Трявна е основан още през XVIII в. и явно е бил доста влиятелен, след като през 1804 г. дарява чешма на града. От дарствения надпис разбираме, че по това време устабашия е бил Нейко /вероятно Денюв/.

С този огромен творчески потенциал Тревненският строително-резбарско-зографски център се превръща в един от водещите из всички български земи. Негови територии на дейност са Мизия, Тракия, части от Шопския регион, Влахия, Молдова, Сърбия и някои по-далечни земи. Има сведения, че някои майстори между които – Къню, Цаню и Михо Нейчеви, са работили и в Одрин и Одринско. През първата половина на XIX в. те редовно се появявали в Истанбул, но по-късно развитието на новата румънска държава им осигурило широко поле за дейност на север, и по-голяма близост до Трявна, отколкото е османската столица. Въпреки това дори и в края на XIX и началото на XX в. тревналии ще строят ежегодно и из Мала Азия.

Проф. д-р арх. Николай Тулешков

Из книгата „Архитектурното наследство на старите българи“, т.2, 2006 г.

Даскал Коста и даскал Цоню от Трявна.
Икона "Вехтозаветная Троица", 1708 г.

Недю (Младши?), Георги и Драган от Трявна.
Икона "Архангелски събор", 1736 г.

Зографът Захария Цанюв

Зографът Поп Кою Витанов

Първомайстор Димитър Ошанеца. Конакът на х. Юсеин Златилията (Вазовата къща)

Първомайстор Димитър Ошанеца. Даскаловата къща в Трявна, 1804 г.

Уста Дончо от Трявна. Къщата на Димо Кехайя в Жеравна,
първата половина на XIX в.

Уста Райно. Къщата на Стоян Ченексиза в Жеравна, 1785 г.

Уста Георги и уста Ганчо от Трявна.
Черквата "Св. Николай" в Жеравна, 1828-1834 г.

Из интериора на църквата "Св. Николай" в Жеравна

Петър резбар и Никола Матеев. Иконостасът на църквата
"Успение на Пресвета Богородица", Троянски манастир, 1839 г.

Първомайстор Колю Димов и Деню Димов от Трявна.
Сараят на Гераите във Върбица, 1830-1835 г.

Дърворезбен детайл от врата от сарая на
Гераите във Върбица

Дърворезбен детайл от таван от сарая на
Гераите във Върбица

Никола Драгошинов и Димитър Дойковчето.
Иконостас на църквата "Св. Георги" в Трявна, 1852 г.

Папа Витан Млади. Детайл от иконостаса на църквата "Св. Архангел Михаил" в Трявна

Архитектон Димитър Сергюв. Черквата "Успение Пресветия Богородица" в
с. Енчовци, Тревненско, 1847-1849 г.

Архитектон Димитър Сергюв. Черквата "Св. Георги" в Трявна, 1848-1850 г.

Архитектон Димитър Сергюв. Черквата "Успение Пресветия Богородица" в
Търговище, 1851 г.

Първомайстор Генчо Кънев. Черквата "Св. Троица" в Котел, 1871 г.
Според изследователите, Уста Генчо Кънев е изготвил архитектурния план на църквата,
вероятно е бил и предприемач на градежа, а майсторът-изпълнител е неговият
ученик Павел Колев от тревненските колиби Бижевци