Тревненски строителни обичаи от началото на XX век

Строежът на нова сграда бил съпроводен с редица обичаи и обреди. До днес са се запазили „такията“ и ходене на гости за нова къща. Все още тук-таме се намират хора, които помнят и други обичаи и вярвания, свързани със строителството. Повсеместно в Тревненско било разпространено схващането, че сградите трябва да бъдат изградени на „чисто място“ – т.е. под тях да няма заровен умрял човек или пък повече гробове. В противен случай се вярвало, че в къщата ще се заселят „злини“ – духове, които щели да трепат нощно време. Първата копка се правела от човек „по-хаирлия“, т.е. от тези, на които „по им вървяло“.

Широко разпространеният обред, както сред българите, така и сред всички балкански народи - „вграждане на сянка“ не е популярен сред тревненци. Вярването, че вграждането на сянка, на човек или животно, ще бъде гаранция за здравината на бъдещата сграда и неговият дух ще стане покровител на дома и стопаните му, може и да е съществувало в Тревненско, но вероятно - в много по-стари времена. Според народните поверия, вграденият бил жертва, принесена на новостроящата се къща, мост или друга постройка. Като отглас на истинското вграждане, е обичаят на строителите – тревненци - при започване на строеж, в четирите или в единият ъгъл на темелите, да зазиждат пари, бутилки със светена вода или с масло, с поставено в тях писмо с името на стопанина и годината на строежа. По сведения на съвременници, заравянето на монети и бутилки се извършвало за здраве, щастие, но имало и пречистващо, предпазно значение. До известна степен може да се говори, че парите заместват вградения човек или животно при следния обред: с цел бъдещата сграда да стане здрава, майсторът слагал крака си върху основния камък и казвал на стопанина: „Ей, чорбаджи, мърда камъкът, иска камъ!“. Стопанинът „хвърлял“ на всички строители железни пари. Някои обреди, свързани със започването на строеж, били приети от църквата и приспособени от нея за прилагане в практиката. Това са т.н. „водосвет“ и „маслосвет“. Водосветът се извършвал след зазиждането на първия камък на строежа, като в централната част на къщата, слагали масичка, на нея – менче със светена вода. Свещеникът ръсел с чемшир по всички ъгли и четял молитва. На обреда присъствали и близки и съседи на стопаните, разчупвала се и се раздавала питка, както и други храни и питиета. Това е един религиозен обред за предпазване и очистване на мястото на къщата от злите сили, едно благославяне на бъдещия строеж и стопаните му, само че някогашните езически форми на действие са трансформирани в християнски, а същността на езическия обряд е запазена.

Елементи на благопожелания съдържа и обичаят „викане за нова къща“, наречен в Трявна – „такия“. След изкарване на „чантията“ – покривната конструкция, на билото се слагал дървен кръст, окичен с рози, пешкири и др. Един от майсторите, произнасял благословията, като се обръщал към майсторите, калфите, съседите и хората от селото, към стопаните:

„Колкото на гората листата,

на полето тревата,

толкова имот, живот и берекет

в неговата къща!“

Стопаните и съседите дарявали майстора и строителите с ризи, пешкири, изобщо кой с каквото имал възможност. Викането се извършвало с надеждата, че подаръците, дадени за новата къща, пожеланията на викача, ще внесат в нея щастие и изобилие.

След изграждането на къщата и нанасянето на семейството, давали на млад човек или дете да запали първия огън, „за да върви напред на стопаните“. Това е още едно вярване, свързано с тяхното благополучие.

Особен интерес представлява обичаят „курбан за нова къща“, който се правел след като къщата е изцяло готова и стопаните й вече живеели в нея. Заколвало се агне, петел или друго животно и се давал курбан за здраве. Всеки от гостите носел подарък на стопаните на новата къща, както и храна, питиета. В нова къща не се влизало с празни ръце. Ако някой забравел да донесе дар, търкулвал на пода някоя пара, „за да върви на стопаните в живота на хубаво и напред“. Новата къща трябвало непременно да се „кореняса“, т.е. да се очисти от „злините“, които населявали всички необитаеми постройки. „Коренясването“ се извършвало, за да може стопанинът „да забие корен“ в къщата, в новото селище, а пребиваването му там да бъде благополучно. Този обред се правел по следния начин: един от гостите държал тава с пита или баница, другите я хващали и разчупвали над главата на стопанина…

Изброените до тук обреди – очистителни, жертвоприношение, благопожелания, по същество са езически и познати още от дълбока древност, и са свидетелство за голямата устойчивост на езическия елемент в нашата народна, духовна култура.

 

Цаньо Митев и Катя Николова

29 ноември 1978 г.

 

Из „Краеведчески сборник“, посветен на 1300-та годишнина на България, 1981 г.

* Снимката е илюстративна