Фабрика „Родина“

На 25 февруари 1940 г. стана освещаване на фабрика „Родина“ – събирателно дружество Кондоферски&Рибаров за тъкачество на памучни платове. Това тържествено откриване на фабриката стана с водосвет, на който присъства голяма част от тревненското гражданство и властите.

Енергичният наш съгражданин г-н Васил Кондоферски, специалист десинатор, след дългогодишна служба в текстилните фабрики в Трявна, София и Карлово, решава да открие в Трявна фабрика за памучни, ленени и копринени платове, като я обзаведе с машини, последна дума на техниката, и произвежда платове, които не отстъпват по качество на идещите от странство. Голямата амбиция да създаде в Трявна едно образцово предприятие, бива подпомогнат от енергичния предприемач, наш съгражданин г-н Георги С. Рибаров и в скоро време поставят началото на предприятието.

През юни 1939 г. почва постройката на фабричното здание, находящо се в горната махала, срещу хълма „Калето“ и до края на м. октомврий бива всецяло изкарано. Зданието е двуетажно масивно с размери 16 м. на 9.5 м., с 10 прозорци горе и 9 такива долу, два странични. Хубавата околна гледка и хигиеничността на фабриката я правят привлекателна.

От 1 декември 1939 г., когато са пристигнали машините, фабриката е била инсталирана и пусната в пробна работа. От 1 януари обаче, след като се е събрал и обучил работническия персонал, фабриката отпочва да работи редовно, а от 26 февруари след освещаването й, разпределя се и работното време – 2 смени.

За сега във фабриката са в движение следните машини: 2 големи стана с шафтови машини 20 парт; 2 обикновени широки стана; 2 револвер – стана; 1 ефектно пресукало – 30 вретена; 1 шпул машина; 1 бобинарка машина; 1 сновало. На път са поръчаните още: 2 широки стана – Жигарт – машини; 2 шафтови стана; 2 револверни стана; 1 електрическа преса за гладене. Всички машини са германска фабрикация по последни модели.

За сега „Родина“ изработва:

1.   Широко хасе за юргани

2.   Покривка за маси и легла

3.   Буклирни дамски платове

4.   Сатени

5.   Тензуф

6.   Платове за пижами

Имахме възможност да наблюдаваме тъкането на горните видове платове, както и произведената стока. Платовете са тъй фино изработени, щото по качество и красота не отстъпват на чуждестранните платове, които виждаме изложени по витрините на големите модни манифактурни магазини. Нам ни се показаха писма и поръчки за платове, които много мъчно се доставят отвън, даже за софиянци.

След пристигане на жигартните станове, ще се изработват още и следните платове:

1.   Хавлии – фигурни

2.   Покривки за легла – фигурни

3.   Кърпи за лице

4.   Платове за мебели и тапицерия

5.   И други видове платове

За сега се обработват изключително памучни, а впоследствие и ленени и копринени платове.

За сега във фабриката работят 26 работници и работнички – на 2 смени. Повечето от работният персонал е от Трявна и Тревненско. „Прави впечатление - каза ни техн. ръководител, че работничките от нашия край чудно бързо се приспособяват и научават работата. В Карловско това не се забелязва. Когато „Родина“ има своя комплект машини, а това вярваме, не ще закъснее повече от май т.г., работниците ни ще бъдат увеличени на 50-60 души“.

Всяка машина се движи с отделен електромотор, което пести електрическата енергия, която се получава от Тревненската градска община, респективно електрическа тремоцентрала „Бедек“ в Трявна.

Прежда, памучна, се набавя почти изключително от Тревненската фабрика „Памучна прежда“, малка част доставят и от Габрово или от другаде.

Изразходва се ел. енергия, месечно – 800-1000 к.в.ч.

Стопаните на фабриката ни се изплакаха, че осветлението заплащат, не като енергия за индустриална цел, а наравно с такава в домакинството. Тоя протест го заявяват и всички други фабриканти тук.

Желателно е Общината да се занимае с тоя въпрос, като проучи искането на индустриалците.

На въпроса ни – „Мисли ли дружество „Родина“ да разшири предприятието и до какви размери?“, и двамата млади стопани с ентусиазъм и изблик на възторжени чувства, заговориха, че самото здание е построено с оглед да бъде продължена югозападната страна, колкото е нужно. Че са вложили амбиция да създадат в Трявна такава индустрия, която след като даде прехрана на стотица работници, да помогне икономически градеца, и му създаде реноме, като място, гдето се изработват най-хубави памучни, ленени и копринени платове.

Напуснахме фабриката със силно повдигнато родолюбиво чувство, което е извикано от бързия възход на градеца ни в индустриално отношение. Обаче, не можем да скрием и мрачната мисъл – дали тоя успех в индустрията, не ще повреди на създаденото добро име на Трявна, като курорт.

 

Из поредицата „Индустриална Трявна“, публикувана на страниците на общински вестник „Трявна“ (1938-1940 г.), чийто автор е Богомил Даскалов