Храм „Свети Великомъченик Димитър Мироточивий – Солунски чудотворец“ в село Етъра

Повишеният интерес на съвременните българи към църквата през последните години е неоспорим факт. Множество хора са пътували с религиозна цел още в най-дълбока древност. Милиони пътуват и сега. Мотивите и целите за такъв вид пътувания – и преди, и сега – са строго индивидуални и много лични.

В България, страна, населявана от различни народности, изповядващи различни религии, има стотици православни църкви и манастири, множество джамии, катедрали, древни оброчни места, текета и места, свързани исторически с религиозни събития, обреди и ритуали. Те са едно от най-големите богатства на България, разположени на непристъпни върхове или оградени от внушителни планински масиви, заобиколени от невероятна природа, уникални със своята богата архитектура, икони и стенописи. Поради набезите на османските поробители или просто заради неумолимите последици на времето само малка част от тях са запазили първоначалния си облик, но посещението в тях оставя трайни спомени и носи невероятно духовно успокоение.

Има един град в България, откъдето са родом мнозина от най-изкусните майстори – строители – град Трявна. Град, който през Възраждането се утвърждава като стопански и културен център, а влиянието на Тревненската художествена школа е безспорно. Тревненските майстори обръщат голямо внимание на църковната архитектура, на детайлите, на украсата по фасадите. Животът им по странство ги сблъсква с чужди култури, които оказват влияние при оформянето им като творци. Тихо и скромно, след завоевателя, те изграждат наново разрушеното, с любов градят камък по камък, тухла по тухла, живеят и работят за благото на хората, но знаейки своята цена, със самочувствие на майстори и на личности.

Такъв е майсторът Уста Генчо Кънев, създал шедьоври на българската възрожденска архитектура. Роден през зимата на 1828-ма или 1829 г. в колиби Генчовци, Тревненско, той е достоен ученик и наследник на своя баща – майстор Къню Ганчов – Тревненеца, уважаван строител, строил от Влашко до Цариград. Десет години работи Генчо Кънев в околностите на Цариград под ръководството на баща си. Но още преди тридесетата си година поема по самостоятелен път и се утвърждава като също толкова самобитен и даровит строител. С големите си успехи твърде млад завоюва титлата „уста“. Работи самостоятелно из Влашко, където разбира, че освен познанията за строителното майсторство, получени при баща му, има и нещо друго – изкуство. А той го носи в себе си това изкуство.

Оттогава само работа, и зиме, и лете. През зимата чертае чертежите си, за да подготви работата си през лятото. Изработва проектите си грубо, само с молив, но по мащаб. Разбира проектите на архитекти и инженери и не среща затруднения при изпълнението им. Търсен е, когато трябва да се издигне по-значителна сграда. Строи джамия и синагога в Русе, а габровската църква, построена само за година, е проектирана с куполи и камбанария, нещо рядко за времето си. Църкви, църкви – там е неговата строителна стихия. Строи над тридесет църкви в България, Румъния и Пирея, десет моста, множество училищни и частни сгради. Въвежда за първи път у нас нов начин на строене на мостове, избягвайки счупването на платното в средата над арката на свода. Влага множество нови за онова време стилови въведения, предимно барокови заемки. Строи и твори до края на живота си. През пролетта на 1890 г. работи в Анхиало по новата църква „Св. Богородица“. На 5 март с.г. заминава за Бургас да тегли пари и на връщане от Бургас за Анхиало е убит и захвърлен в морето. Вълните изхвърлят трупа край с. Папурус, сега с. Сарафово. Днес гробът му е там, в с. Сарафово, Бургарско.

Ето защо изборът на майстор уста Генчо Кънев за строежа на църквата „Св. Димитър“ в с. Етъра не е случаен. По това време прочутият майстор строи църквата „Успение Богородично“ в Габрово. Етърци ходят не веднъж да оглеждат строежа на новата габровска църква и искат от майстора да им построи подобна, но по-малка. Уста Генчо приема предложението им.

До 1867 г. в Етърска енория няма нито една църква, нито параклис. Населението се черкува в близкия Соколски манастир, в град Габрово и в село Нова махала.

През 1864 г. на 6 декември по инициатива на някои селски първенци, а именно: Йосиф Ефтимов, Начо Ефтимов, Колю Атанасов, Рачо даскала и Петър Бавулов, се взема решение да се построи църква в село Етъра, като по-голямо село и като център на енорията.

За мястото, където да се построи църквата, избират къщата и двора на баба Йосевица Семовата – по име Велика. Тъкмо по това време братът на мъжа й Семо Радолинов я съди, за да й отнеме къщата и двора като бездетна вдовица, нямаща право на наследство. Селските първенци използват момента и я молят да подари къщата и дворното място за строежа на храма. Тя без колебание прави нужното, събарят къщата, а на баба Йосевица правят нова.

Разрешение от турските власти може би има, но такъв документ не е намерен. По всяка вероятност изчезва по време на обира на църквата на 10 юли 1876 г. от турци башибозуци, предизвикани от местните комити.

За постройката започват да събират пари. Всеки един от горните инициатори дава по 1000 гроша, а другите по-бедни селяни събират по 100 гроша. Баба Йосевица подарява при започването 1600 гроша.

Камъните, дърветата и пясъкът са доставени от самите селяни на тлака /безплатно/. Разправят, че когато се почва строежът, жените и децата носят в полите си пясък от реката. Празничен ден Дойно Аврамов /прочут цигулар през това време/ изпъжда жените и децата с камшик от вкъщи, и като се съберат на мегдана, ги повежда с цигулката си към реката, свирейки и пеейки пред тях. Големите камъни за зидовете са вадени в дола над село Болата, Бичкинска община, Габровско. Превозът е безплатен с биволи и волове. Варта за постройката на църквата горят в м. „Бойчовица“ и „Седлото“, където има варовити скали. За гориво на варениците използват една гора пак на баба Йосевица.

Църквата е започната през пролетта на 1865 г., но събраните средства едва стигат да се докарат зидовете до прозорците. Строежът трябва да спре за известно време, докато се набавят необходимите средства за завършването му.

И пак баба Йосевица подарява още 1500 гроша. Това като че насърчава селяните и те стават по-щедри. Събрани са помощи и от разни села и градове из Търновска епархия. Имената им, записани в църковната кондика, са следните: гр. Трявна, с. Шипка, гр. Дряново, с. Генчевци, с. Негенци, с. Тодоровци, с. Кряковци, с. Балани, гр. Търново, гр. Габрово, гр. Севлиево, гр. Казанлък, девическият манастир в същия град, с. Дебелец, с. Килифарево, с. Енина, с. Хаеа, с. Жълтеш, с. Нова махала, с. Стоманеци, с. Богданчовци, с. Лютаците, с. Хърсово, с. Долни чифлик, с. Яса-баш, с. Топлеш, с. Кара-Арнауди, с. Бичкиня и др. Със средствата, събрани от горепосочените села и градове, църквата е завършена.

Църквата „Св. Димитър“ в с. Етъра е еднокорабна, с малко предверие, върху което стъпва камбанарията. Два правоъгълника, кръстовидно пресечени, бележат основите й, като вътрешните размери са: дължина – 14 м., ширина – 9 м. Наосът е покрит с масивен полуцилиндричен свод, а вътрешното пространство имитира триконхиална църква. Протезисът и диакониконът са две плоски ниши в дебелината на източния зид. Абсидата отвън е вписана в трицентрова крива. Стълбището за емпорията е вместено в югозападния ъгъл.

Добре осветен, храмът прави впечатление отвътре с арки, които разделят тавана на три сводести пояса, от които средният е най-висок. На неговия свод от четирите страни стоят образите на четиримата евангелисти, а горе в центъра – Бог Саваот. Стенописите са дело на поп Павел и сина му Николай, които току-що привършват стенописите на храма при Соколовския манастир. Иконостасните икони носят белезите на Тревненската иконописна школа. Разположени са в три яруса, като най-горният е увенчан дъгообразно към горния свод с огромно резбено око, символизиращо Божието всезнание, чиято зеница пламти в позлатата на слънцето – извор на живота и светлината и символ на Бога, който е светлината на света.

Иконостасът е изработен от дядо Данаил Арнаутина, роден неизвестно къде, който, макар и непретенциозен в техническо изпълнение, ярко изявява един дълбоко религиозно идеен замисъл.

В западната част има балкон, чийто вълнообразен парапет допринася за вътрешното хармонично оформление на храма.

Първото напрестолно евангелие е подарено на 6 декември 1866 г. от Иван Андреев, неизвестно откъде. Средният голям полилей и двата железни светилника пред иконостаса са подарени пак от щедрата баба Йосевица. Южният по-малък полилей е подарен от Йосю Ефтимов. Северният полилей е купен от неизвестен дарител. Потирът, дискосът и лъжичката са подарени от баба хаджийка Мария от с. Етъра. Другите утвари са доставени на църковни разписки. Клепалото /стоманена дъска дълга 2 м., широка 12 см. и дебела 3 см./ е подарено от шипченската църква.

През ноември 1866 г., след двегодишно строителство, църквата е довършена. Населението настоява освещаването да стане в най-скоро време, тъй като не им е възможно да ходят в другите църкви.

Освещаването на новия храм, посветен на „Свети великомъченик Димитър Мироточивий – Солунски чудотворец“, става на 3 февруари 1867 г. от дядо Иларион Макариополски. Но Иларион Макариополски е избран за Търновски митрополит чак на 25 май 1872 г., затова има второ мнение, че освещаването на етърската църква става по времето на освещаването и на габровската „Успение Богородично“ през декември 1872 г., когато новоизбраният владика Иларион остава в Габрово цяла седмица. След освещаването на църквата тук идват търновски гръцки владици, но кои именно – не е известно. В кондиката такива случаи няма отбелязани, а живите старци не си спомнят имената им. Някои от тези владици служат в църквата и изнасят проповеди. Църквата е посещавана от Иларион Макариополски, Климент и Антим, но те само минават на път за габровския Соколски манастир.

Църковните настоятелства възникват преди Освобождението с цел да се грижат и контролират имотите на църквите. За членове на църковното настоятелство се избират хора с висок морал, добри и милосърдни. Настоятелите при новопостроения храм са избрани с вишегласие от населението, както следва: Колю Атанасов, Христо Петков, Йосю Пенчев и Христо Бавулов, всички от Етъра. При смъртния си час баба Йосевица Семовата подарява на църквата още 1500 гроша, която сума лично дава на новоизбраното настоятелство. Тези пари са наследство от мъжа й, прочут и богат търговец. Всички получени суми църковното настоятелство употребява за нуждите на храма.

На първо време по покана на настоятелството в църквата идва да служи поп Христо от Габрово, но само на най-големите празници, докато енорията си избере каноничен свещеник. Първият такъв е Марин Христов Мирчев от с. Шипка, роден на 17 март 1838 г. Образование – домашно. Осем години е учител в с. Етъра, където е одобрен за свещеник. Ръкоположен е в гр. В. Търново на 8 февруари 1867 г. от гръцкия владика Григорий. До 2 февруари 1906 г., близо 39 години непрекъснато служи в с. Етъра.

/*Следват имената на всички свещеници до настоящия – Стефан Иванов Стефанов, който е енорийски свещеник при храм „Св. Троица“ в Габрово и председател на църковното настоятелство при храм „Св. Николай“ в с. Поповци/. /…/

През 1935 г. храмът е измазан и подновен както отвън, така и отвътре. През 1961 г. отново е измазан и боядисан отвътре.

През 2006 г. отец Стефан прави постъпки пред поземлената комисия и успява да окрупни земята на църквата в парцел от 30 дка гори. Той и църковните настоятели проявяват голяма настойчивост и намират изключителен благодетел на църквата, който отделя за нейния цялостен ремонт сумата 160 000 лв. Ремонтните работи започват през 2007 г. и продължават през 2008 и 2009 г. Направен е основен ремонт на покривната конструкция, поставени са медни улуци, подменена е дограмата. Външните стени са изолирани, положена е нова мазилка. Цялото пространство около църквата е застлано с плочи, а на границите на имота е издигната бетонна ограда с метални елементи. Напълно е подменена електрическата инсталация. Премахнати са поразените от влагата участъци от мазилката и целият храм е белосан наново.

Днес към тези светини проявяват интерес както историци, реставратори и археолози, така и хиляди туристи. Струва си човек да преброди планината, за да се запознае с уникалните храмове в нея – част от хилядолетното тукашно културно-историческо наследство. Силно разрастващият се през последните години интерес към културно-историческото наследство, основан преди всичко на неговата връзка с развитието на културния туризъм, води със себе си, като че ли и една осезателна любознателност по отношение на локалната историческа традиция, на местните културни паметници, на краеведческото знание.

 

Д-р Вяра Белева

Из сборника „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 2, 2009 г.

Църквата в с.Етъра, 40 те години на ХХ в.
Снимката е от архива на проф.Разум Андрейчин 

Църквата "Св. Димитър" в Етъра

Иконостасът на църквата "Св. Димитър" в Етъра