Тревненски бУдил: Уста Генчо Кънев строил и Папазовата къща в Казанлък

Днес ще ви разкажа за още един малко известен градеж на Уста Генчо Кънев – къщата на розотърговеца Димитро /Димитър/ Папазоглу в Казанлък. Сведения за тази красива сграда, откриваме в статията на Дабко Устагенчов - „Принос към живота и дейността на Уста Генчо Кънев“ /сп. БАН, кн. XXVI, 1923 г./. Баща му е посочен, като майсторът, съградил тази къща и в показалците към сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./, както и в непълния списък с постройките на Първомайстора, изготвен от Кънчо Пенчев. Димитро Папазоглу искал „здрави прозорци с железни мрежи отдолу догоре“, пише Д. Устагенчов. И понеже в района нямало кой да ги направи, наложило се да „търси другаде“. За целта Уста Генчо препоръчал един свой познат, тревненец, който бил „повече пушкар, отколкото железар“. Първомайсторът изготвил „скицата“, а „прозорците“ били изработени в Трявна и пренесени „по две на кон през Балкана в Казанлък“. Къщата, макар и да не била много голяма, била една от най-хубавите „по разпределение“, „вънкашност“ и пр.

Къщата, строена през 60-те години на XIX век., била разрушена, неизвестно през коя година. Сведенията са на дългогодишния директор на историческия музей в Казанлък д-р Косьо Зарев. Не се знае дали сградата е построена наново в автентичния си вид. Липсват и снимки от онова време. През 1995 г. къщата била реституирана и за известен период от време била административна сграда, детски дом, търговски комплекс, ритуална зала за радостни обреди, магазин за копчета, пердета, платове, за мебели… През 1998 г. била обявена за архитектурно-строителен и исторически паметник на културата с национална значение. През 2013 г. новият й собственик Тодор Колев, който преди години купува реституирания имот от наследници на фамилията Папазови, се заема с ремонта и възстановяването й.

По сведения на Димитър Душанов /„Казанлъшките розотърговци Папазоглу”/ в хола на къщата имало фонтан с розова вода.

От улицата стълбището на къщата се изкачва в голям салон с изрисувани стени - тъмносини фрески на светлосин фон, гипсови орнаменти и разкошен полилей на тавана. Арковиден портал с витраж отделя големия салон от друг, по-малък салон, вероятно използван и като зимна градина с голяма камина от бял мрамор с орнаменти. От двете страни на големия салон се излиза на две огромни открити квадратни тераси с каменни парапети.

По спомени на Минчо Минчев, ветеран от Втората световна война, цитирани от Юлия Младенова в статията й - „Прясно боядисана, Папазовата къща чака Свободата“, /2018 г./, публикувана на сайта - www.zakazanlak.bg - „къщата била прекрасна“. Разположена в двор, чиято ограда опирала до близкото училище, днес малко по-надолу се намира новата сграда на СУ „Екзарх Антим I”. Дворът бил целият в зеленина, с чешма и алеи. Тази къща показвала, че тук живеят първенците на града, които били сред най-активните граждани и дарители.

По думите на директора на Исторически музей „Искра“ в Казанлък, Момчил Маринов - корените на Папазовия род трябва да бъдат търсени през третата четвърт на ХVІІІ век, когато няколко фамилии от Копривщица се заселват в Казанлък, като част от прародителите им са били свещеници и това е станало отличителен белег. В Съхранените документи сочат, че първите сделки с розово масло са станали през 1820 година, още докато Дончо Папазов е чирак в гайтанджийницата на татко си Митьо. Началото е поставено на пазарите в Казанлък, Сливен и Узунджово, впоследствие е основана и розотърговската къща „Дончо Папазооглу и синове“, като от нейно име синовете Димитър и Ботю, започват износ и извън границите на тогавашната Османска империя.

Сравнително бързо, заради високото качество на продукцията си, те стават конкуренти на дотогавашните „играчи“ на пазарите в Париж, Лондон, Марсилия и стигат до САЩ. През 1873 г. розовото масло на „Братя Папазоглу“ печели златен медал на изложението във Виена, а Ботьо Папазов (1837 г. Казанлък – 10.01.1892 г. Пловдив) построява и първата в Казанлък фабрика за дестилация на розово масло. Другият брат Димитро (15.01.1828 Казанлък – 17.12.1902 Казанлък), е сред най-влиятелните местни първенци, активен участник в т.нар. „Цариградски кръг“ и е сред имащите право на глас при избора на екзарх Антим I. След Освобождението Димитро Папазоглу е кмет на Казанлък (1879-1880 г.) и депутат в Областното събрание на Източна Румелия (1880-1883 г.) от народната партия. При обявяване на Съединението е член на дипломатическата делегация, която търси подкрепа за Съединението пред европейските монарси. Участвал е в комитета за изграждането на храм-паметника в Шипка „Рождество Христово“, завещава крупна сума за построяване на градската болница Казанлък.

Малцина знаят, пише Христо Христов в статията си „Казанлъшки музеи припомнят историята на рода Папазови“, че в дома на фамилията се е отбивал Васил Левски, на два пъти е отсядал генерал Скобелев, както и генерал Гурко. Великият княз Николай Николаевич също пренощувал в този виден дом, както и българският княз Батенберг, който преспива една вечер там на път за Пловдив по време на Съединението. Има сведения, че в къщата на Папазоглу били водени и първите преговори между руската главна квартира и турските пълномощници, за изготвянето на проекта за Санстефански мирен договор, превърнат година след това в официален документ, но този факт не е уточнен напълно. Интересна подробност е, че внучката на Ботьо Папазов - Евдокия е съпруга на бъдещия министър – председател, археолога проф. Богдан Филов, а нейната леля Милка, е съпруга на финансовия министър от кабинета на Стефан Стамболов, старозагорецът Иван Салабашев.

Родственик на фамилията Папазови - Александър е основател на първата българска парфюмерийна фабрика в Пловдив, дала началото на фабрика „Ален мак". А известните в средата на 70-те години на 20-ти век български мореплаватели Дончо Папазов и Юлия Гурковска, също са представители на рода Папазови.

Подготви

Галина Иванова