Тревненските бийтълси

Това е една не толкова стара история. Времето на туиста и чарлстона. Годините на дългите коси и забранения „Бийтълс“. Сезоните на карираните сака и късите поли. Тогава радиото и телевизията си кротуваха за световните хитове, но младите бяха същите. Музиката страстно ги привличаше. Меломаните слушаха нощем „Метроном“, разнасяха магнетофони, разменяха записи и плочи. Нямаше дискотеки, но имаше забави. Там се срещаха, танцуваха, влюбваха се. Пред погледа на също тъй млади и влюбени, но в музиката – момчетата от група „Лотос“.

А началото е още в училище. Първият оркестър, сформиран в гимназията, се наричал „Вега“. В него свирили Христо Пенчев, Иван Нейков, Петър Христов, Сашо Алексиев и Миодраг Иванов – вокал. По-късно групата пораства в естрадно-симфоничен оркестър с богат репертоар и изяви не само в района.

В същото време, в техникума, своята любов към музиката обединяват Георги Георгиев, Стефан Сименски, Ганчо Комитов, Йордан Капитанов, Манчо Ангелов, Ганчо Губерков.

Никоя организация не се грижела за техническото им оборудване. Ползвали свои инструменти, приспособявали апаратура и усилватели. Музиката им не спазвала училищните граници. Свирили навсякъде по забави. Ходели дори пеша до Плачковци по време на „дървените“ ваканции. В дълбокия сняг, по стръмнина от Боевци, набързо пригаждали в шейни контрабаса на Иван Нейков и усилвателя на Миодраг.

После казарма, различни набори, нови попълнения. И най-сетне, през 1968 г. се събират Георги Георгиев, Киро Ангелов, Райчо Николов и Мишо Ангелов. Било дъждовно, когато свирили на първата си забава и някой, между другото, ги кръстил „Капчуците“. Доста шеги повлекли покрай това име. Не само затова, а и защото искали да има нещо тревненско в името, пък и забавите в стария стол на „Аврам Стоянов“ станали редовни. Тогава Райчо предложил „Лотос“. Така и останали до края.

Свирили на ученическите „дневки“ и на работническите вечеринки. Налагало се по два пъти на ден да разнасят инструменти. Входът за забавите бил по 10-20 стотинки и на музикант се събирали по два, че и по четири лева. „Богата работа беше“. Репетирали на тавана на Жоро. Той бил и некоронования шеф на групата – приемал заявките, а всички заедно ги степенували по важност.

„Репертоарът ли“? Започнахме от „Бийтълс“, нищо че забраняваха и плашеха. После „Ролинг Стоунс“, „Би Джийс“. Имахме и наши песни – за приятелите и Трявна. Пък и какво толкова – звезди, очи, любов… и готово“.

Наричат себе си абсолютни самодейци, но не са забравили първия си самостоятелен концерт в киното. Започнали и от комсомола да ги канят. Не минавало градско мероприятие без тях. Харесал ги тогавашният директор на „Иван Йонков“ – Кольо Стефанов и дето се казва – взел ги под крило, заедно с новосъздадения сатиричен състав към завода. Купили първата йоника и усилвател. Оркестърът прозвучал вече по-професионално. Седемдесета година на мястото на Киро идва Райко Георгиев, а през 1972 г. канят Сашо Алексиев. Някъде по това време започват сериозните им музикални успехи и около три години няма текучество, тъй характерно за цялата им история. На Републиканския фестивал на художествената самодейност в Сопот през 1975 г. печелят златен медал. Смятат го за най-голямото признание. И в следващите фестивали имат награди, но вече заедно със сатиричния състав.

Идва Владимир Сгурев и поема скиптъра на управлението. Вече са седем човека /биг бенд/, на мода е многогласното пеене. След блестящото им представяне на фестивала в Разград, участват като представителен оркестър на сборен концерт на победителите в театър „Сълза и смях“, предаван по телевизията. Всеки сам, се явява на комисия за правоспособност, получава категория.

Започва ерата на „Дръзновение“, следват два самостоятелни концерта в читалището. А след първия в града ресторантски състав, който изпълнявал латиноамерикански песни, „Лотос“ били вторите. Седем месеца свирили на „Ралица“. Това е началото на дългата им песен „за оркестър и ресторант“. Година след година свирят на „Чучура“ и в „Бирхалето“. Царски времена били за ловния дом. Още като се запролети и загъмжало от хора. Лятото пък – на морето, Балчик, Ахелой, Несебър, Бургас.

Много хора идват в групата и си отиват. Без сътресения и конфликти. Дори напротив – обновява се репертоарът, променя се стилът. Продължавали обиколките из страната със сатиричния театър. Не са превозвали апаратурата само с магарешка каруца. Помнят и куриози. Едва не провалили участието си в Сопот, когато шофьорът, заедно с инструментите и костюмите, отишъл за риба и там се забравил.

През 1977 г. идва Петър Коев, а Райчо Николов окончателно се разделя с музиката и с предложението да постъпи без изпит в певческия отдел на консерваторията.

Песента на „Лотос“ продължава до 1984 г. – отново на „Ралица“, макар и за последно.

***

Зная, че в тази история много имена са пропуснати. Хронологията също не е цел. Невъзможно е да бъдат изредени всички, които са свирили и пели в групата; които на нея са посветили искрените си чувства; които от нея са поели към консерваторията и професионалната музика. Животът е разпилял по различни краища на България и по света много от лотосите. Не са се събирали на юбилей, ни на чествания, погубили са снимките от ония времена.

Свирили са през всичките тези години за идеята и заради любовта към музиката. Тя е била и свободното им време. Не са претендирали за повече права тогава. Не претендират и сега за специално място в историята на града. Но много от нас ги помнят и никой не може да отрече, че именно „Лотос“ запълваше една музикална празнота. И това стига…

 

Галина Стоянова

На снимката отляво-надясно: Сашо Алексиев, Георги Георгиев, Райчо Николов и
Петър Коев /снимката е публикувана към статията на Галина Стоянова -
"Началото на една много дълга песен"
във в. "Тревненска седмица" /бр. 21/27 май 1992 г./

ВИГ „Лотос“, 1972 г. На снимката отляво-надясно Георги Георгиев – бас китара,
Евгени Костадинов – соло китара, Райчо Николов – тенор саксофон и вокал,
Сашо Алексиев – барабани, Владо Згурев – цугтробмон, клавир