Още за зографа Йоаникий папа Витанов

За зографа Йоаникий папа Витанов едно нещо е безспорно, а именно, че е сред най-талантливите тревненски живописци и неговите творби са сред най-добрите образци на възрожденската ни иконопис. За живота му обаче се знае много малко и това поражда редица неправилни тълкувания. Мнозина изследователи разпространяват версията, че той е монах или свещеник, но това не е вярно. За годината на раждането му можем да приемем с известна условност 1794-та, а смъртта му е точно документирана от летописеца поп Йовчо – 24 март 1854 г. На базата на един данъчен регистър от 1848 г. могат да се направят изводи и за бита на Витановци. Техните къщи са описани в началото на Качавунската махала, явно там са се заселили на родов принцип. Техните къщи са запазени и до днес, те са двукатни, големи, с дюкяни към улицата и образуват цял архитектурен ансамбъл. Строени са през 30-те –40-те години на 19 в., време, което съвпада с най-силните художествени изяви на Витановци. Засиленият строеж на църкви в този период и свързаните с тях поръчки са позволили едно по-добро материално състояние на зографите. В този тефтер името на Йоаникий папа Витанов стои самотно, не защото не е бил семеен, а защото няма син, а женската челяд не се описва в тези регистри.

Преданието, което проф. А. Василиев записва в Трявна, че Йонко поп Витанов е бил монах, не е вярно. В архива на Христо Даскалов се посочва, че Йонко поп Витанов е женен за Съба Хаджихристова, дъщеря на богатия тревненски чорбаджия хаджи Христо Даскалов. Там също е посочено, че има дъщеря Мара, а тя има дъщеря Съба и така родът продължава само по женска линия. Тъй като при зографите изкуството се предавало от баща на син, с времето името на Йоаникий се забравя и потъва в легенди.

Потвърждение за неговото семейно положение получаваме от откритото наскоро писмо до него, писано от неговата съпруга. То е написано върху зографска копирка, с обработен, правилен почерк, за съжаление не си личи годината. От него става ясно, че зографът работи далеч от дома си, а в това време съпругата се грижи за

семейството, за прибирането на реколтата, за наемането на работна ръка и с всички възникнали битови проблеми. Тя се грижи и за църковните дела, в които явно семейството му взема активно участие. Писмото е подписано „Сопруга твоя Станка и чедо твое Мара”, което съвпада с проучванията на Хр. Даскалов. От писмото си правим и друг извод. Въпреки че първото класно училище в Трявна е било открито през 1839 г., дори и женската челяд на хаджи Христо Даскалов (той има 6 дъщери, омъжени все за видни личности) е грамотна и отлично възпитана.

Йоаникий папа Витанов е много талантлив и продуктивен иконописец. Много от иконите му са публикувани във всички възможни изкуствоведски проучвания, свързани с възрожденската иконопис. В Сливенската галерия, във Варненския музей, в Специализирания музей в Трявна се пазят цели сбирки от негови икони, представяйки го по великолепен начин. Все още в много възрожденски църкви и манастири откриваме негови творби, които допълват пъстрата мозайка на неговото творчество. И докато за иконописните му творби няма две мнения, то несправедливо са отречени неговите опити като фрескописец. Близо до Елена, в Къпиновския манастир „Св. Николай" е оставил своето име зограф Йонку (1845). А. Василиев приема, че те са дело на еленския зограф Йоан Попович с аргумента „...да се предположи, че той би могъл да бъде Йоаникий папа Витанов, който изобщо не е рисувал стенописи, е неприемливо". Подобен аргумент за авторството на стенописите в Черепишкия манастир, върху които е полуизтрито името на автора, използва К. Кръстев". В своето проучване за живота и творчеството на зографа Йоан Попович (Иван поп Райков) П. Стефанов категорично и аргументирано доказва, че къпиновските стенописи не са рисувани от еленския зограф“. Според него освен в Къпиновския и Черепишкия манастир Йонко поп Витанов оставя свои фрески и в Килифаревския манастир. Освен че името му е посочено в надписа на стенописа и в манастирския тефтер, можем категорично да твърдим, че през 1845 година в българското зографско съсловие няма друг живописец с името „Йонку", който да рисува с такава професионална вещина. Йонко поп Витанов е изключително продуктивен живописец, който подписва голяма част от творбите си. В хронологичния списък на неговите датирани авторски творби годините 1844-1845 са почти бяло поле. Това означава, че той или е бил извън България, или е бил зает с друга творческа задача. Считам, че първият вариант е малко вероятен не само, защото няма документни податки за едно по-дълго пътуване в този период, но и защото едно такова продължително пребиваване в друг живописен център би се отразило на стила и рисунъка в по-късните му икони. Такава промяна не се забелязва, а стиловите особености на къпиновските стенописи говорят в полза на неговото авторство. На външната западна стена на църквата живописецът е изобразил Страшния съд. Леко издължените деликатни лица на Христос, апостолите, вавилонските царе и някои други персонажи, графологичните особености на текстовете са в пълна подкрепа на неговото авторство. Композицията е отлично балансирана, а умело съчетаният колорит в пастелни тонове, поражда по-скоро радост за окото и душата, отколкото страх от справедливо възмездие. Дори дяволите, които измъчват грешниците, не успяват да всеят страх, а се вписват съвсем хармонично в общия рисунък, като му придават приказен характер. Шест сцени от Шестоднева са изписани върху преградната стена между притвора и наоса. Освен стенописите в тази църква Йоаникий папа Витанов рисува и една икона на св. Архангел Михаил с размер над 2 м., поставена в резбована рамка над входа на наоса. Иконите върху иконостаса на църквата в този манастир са дело на бащата на Йоаникий — Папа Витан Цонюв, и са сред най-прекрасните образци на ранната възрожденска иконопис.

Черепишките стенописи са в много тежко състояние. Сравнително добре са запазени два фриза с образи на светци воини. Светците са с хубави ренесансови лица и изискани движения на ръцете. Общите композиционни качества на стенописите са твърде високи и далеч превъзхождат по-късните стенописи в предната част на църквата от македонския зограф Васил Илиев от Галичник. От стенописите в Килифаревския манастир са запазени само част, които се намират в куполната част на църквата, но са доста опушени. Въпреки това си личат техните отлични качества.

Има и две други спорни творби със светски характер, чиито стилни особености сочат към името на Йоаникий папа Витанов. Това са два портрета на Софроний Врачански от 1812 г. Единият се намира в Художествената галерия в Пловдив, а другият – в Църковния музей в София. Според Васил Пандурски” те несъмнено са рисувани от тревненски иконописец. Портретът е с маслени бои върху платно.

Софроний е представен с мантия с було и енколпион. С лявата си ръка държи архиерейски жезъл, а с дясната благославя. На енколпиона, украсен с бисери и рубини, е изобразен Христос Вседържител, който държи сфера. Портретът е рисуван най-вероятно в Букурещ една година преди смъртта му. Тревненските майстори наистина са имали активни контакти с Букурещ, някои от тях и са пребивавали там. Според Пандурски авторът е Йоаникий папа Витанов. Аз силно се съмнявам в това, защото, макар и много добър живописец, по това време той е бил твърде млад, за да рисува такава зряла творба. Има и нещо друго. Иоаникий, въпреки разнообразното си творчество и възможности, никога не прекрачва тънката граница между религиозно и светско изкуство. Според мен авторът е вероятно неговият чичо Симеон, чийто ученик е Йоаникий. Стиловете им са много близки, но Симеон достига в някои свои творби до чисто академични решения, които са на крачка от светската живопис. Едно задълбочено проучване на тези портрети навярно ще ни насочи по-категорично към ръката на Симеон.

„Песнословенний Йоаникий”, както го нарича Петко Славейков, ще остане в историята на българската възрожденска иконопис като един от най-талантливите и духовни майстори на четката.

***

Писмо до зографа Йоаникий папа Витанов

 

Любезни Господине кир Йоаникий,

сладко те целувам и те поздравявам

Вашето честно писание приех от четвърти августа, второто от дванайсети [същия месец]. Приехми и харачлъкът, щото сте испроводили. За всичкото, що ни пишити разумяхом. За екинят /* посев, посято; в случая – нива/, що ни пишиш, не са е уврахло /* овършея/ още. За това кога ще прибирами ще ти опшим и прочее. До сега всички сме здрави, и сродници, и приятели. В село, слава Богу, се здраво до сега. И моля в църквата непрестанно милостивия Господ Бог, ходатайствам пред пречистата Негова майка. И за вас все се моля. Прочее няма що да ви опишем и оставаме така със здраве

август 17

твоя съпруга Станка и чедо твое Мара

целуват ти ръката.

Да ми изпратиш две пюсюхчета къси, колкото от два рупа по-къси. Едно за причастието с покривало да се събира и друго за кръщението, като носим стъкла с миро за токолиуто /* варено жито/.

 

Люба Цанева

 

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“ т. 2, 2009 г. и книгата „Зографи от Трявна“ от Люба Цанева, 2013 г.

 

*Илюстрации от книгата „Зографи от Трявна“

Акатист Богородичен, 1836 г., Йоаникий папа Витанов,
Соколски манастир "Успение Богородично"

Иисус Христос Вседържител, 1843 г.,
Йоаникий папа Витанов,
Килифаревски манастир "Рождество Богородично"

Св. ап. Петър с житийни сцени, 1819,
Йоаникий папа Витанов, ЦИАМ - София

Св. Архангел Михаил, 1820 г.,
Йоаникий папа Витанов,
църква "Св. Архангел Михаил" - Трявна

Св. Атанасий, 1830 г., Йоаникий папа Витанов,
СМРЗИ - Трявна

Св. Богородица Достойно есть, домашна икона,
първата половина на XIX в.,
Йоаникий папа Витанов, ГХГ - Пловдив

Св. Великомъченик Георги, 1814 г.,
Йоаникий папа Витанов,
Килифаревски манастир "Рождество Богородично"

Св. Великомъченик Димитър, 1826 г.,
Йоаникий папа Витанов, СМРЗИ - Трявна

Св. Сава Освещени, първата половина на XIX в.,
Йоаникий папа Витанов, ХГ - Габрово

Св. Троица Новозаветна с коронясване на
Св. Богородица,
средата на XIX в., Йоаникий папа Витанов,
Килифаревски манастир "Рождество Богородично"

Св. Успение Богородично, 1848 г.,
Йоаникий папа Витанов, СМРЗИ - Трявна

Св. Харалампий, първата половина на XIX в.,
Йоаникий папа Витанов, СМРЗИ - Трявна

Стенопис от Къпиновския манастир

Тайната вечеря, 1824 г., Симеон Цонюв и
Йоаникий папа Витанов,
църква "Св. Йоан Предтеча" - Габрово