История на училищата в селата Енчовци и Горно Радковци

Еснафското училище в село Енчовци е съществувало от 1800 година. В началото то се помещавало в стара постройка, строена за къща. В една от стаите й било килийното училище. За съжаление, липсват данни за броя на учениците и учителите. По-късно, през 1845-1846 г., сградата е купена заедно с църковния двор и става църковна килия. Там се извършвал строежа на днешния храм „Св. Успение Богородично”, осветен през 1847 г. През 1848 г. училището става редовно с първи учител Теодоси Витанов, брат на свещеник Кою Витанов от махала Тепавиците в Трявна. Той получавал срещу труда си по 5 гроша месечно от всеки ученик. От около 1852 г. до 1860 г. учител е Богдан П. Стоянов (даскал Богдан) от Трявна, който вземал същата заплата. Към 1865 г. до 1870 г. учител вече е Енчо Христов от с. Енчовци, като и той получавал същото възнаграждение за труда си. От 1870 до 1872 г. учител бил Симеон Караджов (поп Шиньо) от тогавашното село Шипка. След това той става свещеник в Енчовската църква. От 1873 г. учител е Христо Баев от с. Шипка със заплата от 400 гроша на година. Той обучавал учениците и по гръцки език, както и на таблицата за умножение. От 1874 г. учител е Христо Гергев от с. Шипка, който получавал същото възнаграждение. Килийното училище съществувало до откриването на новото училище. След 1878 г. училището било неколкократно затваряно от Църковното Настоятелство (от 1 септември 1910 г. до 16 октомври 1911 г.; от 17 октомври до 28 декември 1911 г. и от 1 септември 1912 г. до 1 март 1913 г.). Новата сграда била окончателно завършена през 1925 г., а строежът започнал четири години по-рано. Макар, че приготовленията започнали много по-рано, още през 1897 г. От Протокола с дата 10 март 1897 г. на Общинския съвет на тогавашната Селскорешка община с център с. Енчовци е видно, че на всяко семейство от махалите на Енчовската община е разпоредено да достави по 1.5 куб. м. едри кариерни камъни от местността „Кръста”. Камъните били докарани, но стояли складирани в продължение на 23 години на мястото, където по-късно е построено училището. Изкопните работи започват едва през 1921 г. от училищното Настоятелство с председател Кънчо Цанев Ралев от колиби Долни Маренци и усилния труд на учителката Стефана Ножарова, по инициатива на кмета Генчо Добрев Пирянов от махала Киселковци. Довършени до покрив са четири класни стаи. Любопитен момент е, че в ъгъла на каменния зид, на лицевата част вдясно, в източна посока, е зазидана стъклена бутилка, в която се съхранява документ с имената на всички строители на училището, които с доброволен труд и средства са участвали в изграждането му. Церемонията по освещаването на училището „Св. Св. Кирил и Методий” се състояла на 15 ноември 1925 г. и била придружена с народна трапеза. По време на откриването отличните ученици са поощрени с дарения. През 1922 г. директор на училището е Йорданка Иванова, която до този момент била секретарка в Девическото училище в Габрово, но била уволнена заради комунистическите си убеждения. През 1943-1944 г. до 9 септември 1944 г. в училището била настанена жандармерия и учениците били принудени да ходят на училище в Плачковци. Училището просъществувало като класно (прогимназия до 7-ми клас) до 1965 г., а началният курс и училището били закрити през 1969 г.

НАРОДНО НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ „ХРИСТО БОТЕВ” – С. ГОРНО РАДКОВЦИ

При започване строежа на училището в с. Енчовци през 1921 г. имало спор между жителите на Горни и Долни Маренци и Горно Радковци,  които искали новата сграда на училището да бъде построена в местността „Маренския дол” в горния край на с. Енчовци, където преди няколко десетилетия се помещаваше стопанската сграда на Държавното земеделско стопанство. От друга страна жителите на най-голямата махала край Енчовци – Гуглевци (сега с. Радино) настоявали училището да бъде построено в купеното по-рано място в местността „Кръста” в долния край на с. Енчовци. В спора надделели Гуглевчани. Това амбицирало населението на махалите Горни и Долни Маренци и Горно Радковци и те започнали строежа на училището, което по-късно кръстили на името на революционера Христо Ботев. Построени били две класни стаи и учителска стая. Едновременно с това, жителите на Горни и Долни Маренци, Горнио и Долно Радковци участвали в строежа на училището в Енчовци, защото трябвало да платят голяма глоба. След като строежът на Горнорадковското училище е окончателно завършен, жителите на въпросните четири махали се отделят в отделно училищно настоятелство и през 1921 г. се състои неговото официално откриване. Мястото, където било построено училището се състои от три парцела. Единият е подарен от Енчо Колев Фъцев от Горно Радковци, другият от Тихол Марков от същото село, а третото е закупено от техния съселянин Никола Петков Гаджев.

Първата учителка в училището била Цветана Николова Андреева от Трявна. От учебната 1925/1926 г. до учебната 1930/1931 г. училището не функционира. Под заплаха от глоба родителите на децата биват принудени да изпращат децата си в Енчовското училище. През учебната 1931/1932 г. училището в Горни Радковци отново отваря врати и учителка е Весела Димитрова от Велико Търново. През 1948 г. училището е закрито поради липса на ученици. 

 

 

Записките за историята на просветната дейност в района на с. Енчовци ни бяха предоставени от краеведа Цаньо Цанев

Учебната 1951-1952 г. Цаньо Цанев (вторият отдясно-наляво на третия ред)
като ученик в училището в Енчовци. На същия ред е и учителката Тотка Милчева

Около 1957-1958 г. Ученици от училището в Енчовци на фестивал

Бившият учител,
краеведът Цаньо Цанев

24 май 1957 г. Директорът на училището в Енчовци - Минчо Минчев (мъжът с
костюма в средата на снимката), под него е застанала
съпругата му – Николина Минчева