Тревненски бУдил: Древни християнски символи в църквата „Св. Георги“ в Трявна

През 1852 г. е завършена църквата „Св. Георги“ в Трявна. Главният майстор на храма, уста Димитър Сергюв, е изключително талантлив и продуктивен, построил много църкви, възрожденски къщи и мостове. Резбеният иконостас е изработен от майсторите марангози Димитър Дойковчето и Никола Драгошинов. Амвонът е направен от уста Генчо Кънев.

За моята тема представлява интерес начина, по който е представена иконописната част от храма и използването на древните символи. Приятно изненадана бях, че още на входа ме посрещна такъв символ. Майсторът е издялал на вратата двуглава змия. Съществуват догматични правила за изписване на църква. Аз ще проследя дали те са спазени тук. През IX-XII в. се оформя иконографска система, продиктувана от догматически съображения. В нея се различават три иконографски цикъла – литургически, догматически и исторически. В ниските части, които символизират земята, се рисуват сцени с исторически характер. Под купола или във високите части на храма, символизиращи небето, се изобразяват догматични сцени. В светия олтар се извършва литургията – там се изобразяват литургични сцени.

Църквата „Св. Георги“ представлява трикорабна базилика, състояща се от притвор, наос и олтар. Зографите Йонко Попдимитров, синът му Иван Йонков и Иванчо Кънчов рисуват сцени в наоса близо 40 години по-късно от нарисуваните в олтара. В най-близката част до олтара са изписани равноапостолните Св. Константин и Св. Елена /б.а. При император Константин официално се приема християнската религия. Гоненията, осъществявани векове наред, се прекратяват с Едикта от Милано през 313 г. Езичеството е изчерпало възможностите си, идва ред на християнската религия/. На срещуположната страна в наоса виждаме образите на нашите най-велики умове Св. Св. Кирил и Методий. На стените отляво и дясно са представени ликовете на български царе, допринесли за утвърждаване на християнската религия по българските земи. Цар Борис, цар Петър, Св. Йоан Рилски – небесният покровител на българския народ. Интерес представлява и фигурата на император Юстиниан Велики. До него е изписан ликът на Св. Григорий Двоеслов – папа Римски. На тавана в медальони са изписани догматични персонажи. Това са Самия Бог Саваот, Иисус Христос и патрона на храма Св. Георги Победоносец.

В олтара се изографисват литургистите. Там се намира и най-важната част от храма – Светата Трапеза. На нея се поставя седмосвещникът, който символизира седемте дара на Светия дух – дух на премъдрост и благост, на разум и съвест, на страх Божий. Там стои и Евангелието – благата вест, която Иисус Христос съобщава за царството Божие. Отдясно на евангелието стои напрестолният кръст. Христовият кръст бива няколко вида – гръцки /двете отсечки са равни и се пресичат по средата/, латински, който се явява най-вече символ на християнството, келтски /с кръг в средата/, византийски православен кръст, който се използва в руската православна църква. В олтара се чете годината на рисуване на фреските – 1854. В най-лявата част е изписано Кръщение Христово. Отляво на него е Богородица, а отдясно Йоан Богослов – любимият ученик на Иисус Христос. Над тях е благославящия Бог Саваот. Буквите, които се четат в триъгълника около главата му, са от Книгата Изход /глава 3, стих 14/ и означават „Аз съм Вечносъществуващия“. Множество серафими кръжат край тях. Серафимите /б.а. Сефер е глагол и от еврейски език означава светлина. Серафимите светят и пеят „Свет, свет е Господ Саваот“/ са тези небесни сили, които са най-близко до Бога. Изписани са още Йоан Златоуст, Василий Велики – представители на кападокийската богословска школа, които са създатели на цялата християнска догматика и тълкуватели на Светото писание. Представени са и небесните духовни сили – Архангел Михаил и Архангел Гавраил /б.а. Архангел Михаил пази божиите интереси, а Гавраил съобщава на Мария, че тя ще стане майката Божия/. Тук е преп. Евтимий Велики. Интерес представлява Богородица Ширшая небес, която олицетворява връзката между небесното царство и людете. На гърдите й е изрисуван Иисус Христос. В случая тя символизира догмата за Богоявлението. Стенописите в олтара, по мое скромно мнение, са дело на Цоню Симеонов. Той е автор на голямата патронна икона на Св. Георги и защо да не е автор и на стенописите в олтара. Като се има предвид, че Йоаникий по това време не е жив. Другият майстор, работил с Цоню Симеонов, заминава да работи в друго селище. Кънчо Иванчов рисува само иконата с лика на Св. Спиридон. Третият майстор, работил икони за иконостаса, е Досю Коюв, който също напуска Трявна през това време /Бел. Г. Иванова – В близко време ще публикувам доклада на Люба Цанева от тазгодишната научна конференция на Музея в Трявна, от който става ясно, че благодарение на последната реставрация в храма /2019 г./, към известните досега изкусни тревненски майстори зографи се добавя и още едно име на именит майстор от Витановския род, а именно – Симеон Симеонов, брат на Цоню Симеонов/.

Най-ценното в олтара е Светата трапеза. Тя също е древен символ /б.а. В древността людете се събирали около гробовете на своите близки и са провеждали вечери на любовта, така наречените вечери „агапи“/. По-късно на олтарния камък се поставя антиминса, на който е изобразен Иисус Христос и неговото полагане в гроба. В антиминса се вшиват мощи на светец и с него може да се служи и извън храма, той е една от най-важните части от Св. Трапеза. Без него не може да се извършва литургията. На Св. Трапеза са дискосът, потира и звездицата. Те са важна част от богослужението.

Друг символ от древността е рибата /б.а. Това е таен знак, чрез който християните са се откривали сред езичниците. На гръцки език риба е „ихтиос“. В акростих звучи така: „Иисус Христос Сина Божи Спасителя“/. За жалост нашите майстори не са нарисували риба никъде в храма. Но пък са изрисували едно от серафимчетата, като това на италианския художник Рафаело Санти от неговата творба „Сикстинската мадона“ /Бел. Г. Иванова – Преди време публикувах доклада на Вера Христова по темата/. Това ни подсказва, че нашите майстори са имали висок художествен вкус. На доста места са изписали и шестокрили серафимчета, описани в Библията.

Особено съм впечатлена от звездата с 8 лъча, която се явява като древен символ на слънцето, на Стария завет. Така изписана тя илюстрира и Новия завет. Тя символизира деня на Вечния живот – шестия ден, последния от Сътворението, седмият е Господен. Осмоъгълната звезда се слага и върху дрехата на Богородица. Тези звезди представят детството й преди, по време и след зачатието /б.а. Осмолъчевата звезда ни показва, че тя е довела източните мъдреци при Бога, а влъхвите символизират другите народи, приобщили се към християнството/.

Друг интересен древен символ е змията. Тя се представя като дракон, който пази Христовия кръст на венчилката, където се намира и черепът на Адам. Богородица и Йоан Богослов се поставят под кръста. Тази композиция се нарича Катафиги – убежище. Майстор Генчо Кънев е изработил 7 змии на амвона. Те също са представени като пазители на Мъдростта Божия, но символизират и седемте смъртни гряха: похотливост, чревоугодничество, скъперничество, леност, гняв, завист, горделивост, описани от Йоан Богослов. На необичайно място под змиите, майсторът поставил гълъб, олицетворяващ Третата Божа Ипостас – Св. Дух. Лозницата също символизира Иисус Христос. Лозовият лист се вплита в иконостаси, владишки тронове и икони. Дъбовият лист също се среща в иконата. Той олицетворява мъдростта Божия. Самата евхаристия е древен символ. Цар Мелхиседек посреща старозаветния патриарх Авраам с хляб и вино. Този цар е описан в Библията от Мойсей /кн. Битие 14:18/. Буквално означава цар на истината – тайнствена фигура, предобраз на Иисус Христос. Според православието Христовата жертва не е принесена еднократно, а е постоянна във времето.

След като християнството става официална религия в Римската империя, атрибутите на светската власт се привнасят и в църквата. Така например, одеждите на императора стават одежди и на епископа. Богородица и Иисус Христос са с корони на главите си и са седнали на тронове.

Над входа на храма има три ниши. По канон в средната ниша се рисува патрона на църквата, а в другите две се рисуват литургистите от олтара. В случая това са Св. препр. Евтимий Велики и Св. Йоан Златоуст.

Българската църква е много демократична – тук канонът е променен. Изписани са Богородица с Иисус Христос.

Емилия Серафимова

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 4, 2015 г.

* По сведения от книгата на Вера Христова „История на църквата „Св. Георги“ в Трявна“ /2009 г./, стенописването на църквата става почти половин век след отварянето й през 1852 г. Това закъснение от 47 години не може да не се дължи и на липсата на средства. Документът – един надпис над лявата врата на северната стена на църквата, макар и частично запазен, достатъчно категорично потвърждава записаното в летописната книга на църковното настоятелство: „Изображенията на светите икони по вътрешните стени на храма – долния етаж и светия олтар, са извършени през 1899 г.“. Средствата били дарени от Рачо К. Цанков – 4000 гроша, или 40 златни наполеона, за което той е погребан в църковния двор. Ето и запазената част от ктиторския надпис:
„… раженията

… а Рачу К. Цанков

… Колю, дъщери Тодора

… Никула 1899 23/VII“.

Според бележките в същата летописна книга зографите, изписали стенописите в църквата, са Иванчо Кънчев и Йонко Попдимитров от Трявна. Според проф. Асен Василиев зографът Йонко Попдимитров е рисувал стенописите заедно със сина си Иван Йонков Попдимитров.

ИВАНЧО КЪНЧОВ /1 август 1844-12 август 1921 г./ стои някак самотно в голямото родословно дърво на прочутата зографска Захариевска фамилия, пише още Вера Христова. Единствен наследник на Кръстю /Кънчо/ Иванчов, също живописец, оставил подписа си върху икона в църквата „Св. Атанас“ в Г. Оряховица и върху икона в църквата „Св. Георги“ в Трявна. За разлика от баща си, който изглежда е оставил малко живописни творби, Иванчо Кънчов е изключително плодовит зограф. Работил е икони за десетки села във Варненско, Старозагорско, Добричко, Великотърновско и др. В Тревненско е работил за църквите в Плачковци, Нейковци, Фъревци, Белица, Райковци, Скорци, Бучуковци. Ако наистина е работил по стенописите на църквата „Св. Георги“ в Трявна, това е може би единствената му стенописна работа.

ЙОНКО ПОПДИМИТРОВ /1840-1919 г./ произхожда от зографския род Попдимитровци. Той е третият син на поп Димитър Кънчов /1815-1885 г./. Зографията учил при баща си и при кръстника си Йоаникий папа Витанов. Известни са творбите му от късния период на творчеството му – края на века. Работил в Габровско, Великотърновско, в църквата „Св. Никола“ в Разпоповци до Елена, Ловешко, Добричко, Бургаско, Враца, във Влашко, Тулча и др. Работил е в Тревненско, а когато работил по стенописите в тревненската църква „Св. Георги“, той бил на 59 години и взел за помощник своя син Иван Йонков Попдимитров.

ИВАН ЙОНКОВ ПОПДИМИТРОВ 81874-1946 г./ започнал отрано да помага на баща си. Според дъщеря му, прочутата оперна певица Надя Афеян, той започнал да зографисва още на 14 години. През 1906 г. завършил Рисувалното училище /по-късно Художествена академия/. Украсил много църкви във Варна и Варненско, Шуменско, Ямболско, Добричко, Търновско, Софийско. Бил дълго време учител във варненската гимназия и едновременно художник портретист и иконописец. След 1935 г. се преселва в София.

Що се отнася до стенописите в олтара на църквата „Св. Георги“, по сведения от книгата на Вера Христова, в нишата на жертвеника, точно срещу лявата врата на иконостаса, е изписано „Кръщението на Иисус Христос в купел“. Отляво на него е Мати Божия, вдясно – св. Йоан. Стенописът е датиран в 1854 г., т.е. 45 години преди да се направят стенописите в наоса на храма. В същата ниша са изписани и имена – дарителите на стенописите в олтара: Теодоси, Ниделя, Ангел, Трохана, Тодор, Велика, Атанас, Харити, Неделя, Рачо, Райка х. Малуш, Теодора, Йордана… Художниците на стенописите в олтара са неизвестни.